Ден за поклон пред жертвите на арменския геноцид – 24 април

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци.
Общинските съвети на градове като Варна, София, Бургас, Стара Загора са признали геноцида, но други – не.
Вследствие на изтреблението и гоненията хиляди арменци намират в България своя втори дом. В Пловдив живее най-голямата арменска общност в България. В Стара Загора са около 120 души.
Арменската общност в града ни има Молитвен дом с решение на Общински съвет от 1995 г.
През 2005 г. със средства на арменското дружество на стената на Радио Стара Загора откъм ул. Митрополит Методий Кусев бе изработен и поставен барелеф на Пейо К. Яворов. През 2004, 2006 и 2007 г. в Стара Загора се проведе Фестивал на арменското танцово изкуство, организиран от Съюза на арменските културно-просветни дружества „Ереван“ в България и Община Стара Загора.
През лятото на 2008 г. Общински съвет – Стара Загора прие Декларация за признаването на арменския геноцид. Общността е сред най-активните в единствения в страната Клуб на етносите, създаден през 2003 г. в Стара Загора.

В днешният ден арменската общност в Стара Загора се събира в 17:о0 часа пред барелефа на Пейо Яворов – там ще бъдат поднесени цветя, а в 17,30 ч. в залата на Регионален исторически музей ще бъде прожектиран най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“. Фимът отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души.“Темата за разпада на Османската империя и проведения геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един разговор по повод филма ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се акцентира на фактите, на това, което се е случило? Аз исках да открия защо се е случило. И отделих четири години, за да разбера точно това“, споделя Костадин Бонев за предисторията около своя филм. Премиерата му бе на 11 март по време на 22-рото издание на София филм фест.

Долап.бг го припомня на читателите си в този специален за всички арменци по света ден.

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик –

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият… В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч –

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един – в механата! – открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица…

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ…

Те пият и пеят… Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик –

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият – пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.