Старозагорци си искат църквата, превърната от комунистите в морга

„Духовно болнично обгрижване – проблеми и практики“ беше темата на регионална кръгла маса, която се проведе на 20 април 2017 г. в Стара Загора.
„Настоящият научен форум разглеждаме като продължение на съвместната дейност на църквата и медицината, каза в приветственото си слово Негово високо преосвещенство старозагорският митрополит Киприан. – Вярваме, че това е ново начало на традиция, която се възражда в полза на всички ни. Надяваме се, че с подкрепата на държавните и общински власти, както и на гражданското общество, по-скоро да върнем болничния храм на Светата митрополия, за да може там да се създаде просветен и социален център, така необходим за нашия престолен град. Бог да благослови доброто начинание за многая и благая лета!“
Желаната подкрепа от митрополита беше заявена на форума от най-високо ниво- от областния управител проф. Веска Шошева, от зам.-кмета на Община Стара Загора Иванка Сотирова и от зам.-ректора на Тракийски университет проф. Веселина Гаджева.
За „Пастирските грижи, които са съпътстващо лечение на болния“ говори отец Живко Желев. Отец Димитър Стойнов се спря на темата за „Духовно обгрижване на хора с психични проблеми“. Отец Иван Генов разгледа „Проблемът наркомания от православна гледна точка“. Проф. Жанета Стойкова коментира „Духовната и академична грижа за хората в риск и със специални потребности“. Председателят на организационния комитет за провеждане на форума проф. д-р Павел Димов говори за „ Св. Киприян – българинът – митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия“.
Причините за провеждане на събитието е повсеместната липса в старозагорския регион на
така необходимото духовно болнично обгрижване. Поводът обаче е фактът, че преди 70 години е закрит православният храм „Св. Николай“, намиращ се в двора на бившата Окръжна болница и днешна УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Стара Загора и е превърнат и до ден днешен в морга.
Изчерпателни сведения по този проблем даде свещеноиконом Йордан Карагеоргиев. Поради важността на казуса предлагаме изложението му без редакторска намеса:

Росица РАНЧЕВА

СЛУЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В
СТАРОЗАГОРСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА В ПЕРИОДА
ОТ 1940 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ
(КРАТЪК ПРЕГЛЕД)
свещеноиконом Йордан Карагеоргиев

В многовековната си история Българската православна църква се изправя пред различни изпитания. Такива нелеки години за нея настъпват и след 1944 г. Визираният период на служение на БПЦ, макар и неголям, е знаков. Той характеризира време, в което атеизмът прави опит да ограничи дейността й, в частност – и достъпа на свещеници до болничните и здравни заведения, и в голяма степен успява. Всичко това се случва не толкова отдавна. Въпреки това много информация за тази дейност все още липсва
В началото на 30-те години на миналия век в Старозагорската държавна болница е създаден болничен храм. По това време болницата разполага с 400 легла, 83 души персонал, от които 13 лекари. Болничният храм е под небесното покровителство на св. Николай Мирликийски чудотворец. Осветен е от тогавашния Старозагорски митрополит Павел, който управлява епархията в периода от 23 март 1923 г. до 5 октомври 1940 година. Първоначално енорийски свещеници от Стара Загора обгрижват храма. Духовниците са дежурели в болницата, като са се редували, в зависимост от ангажиментите, които са имали пряко в своите енории.
След кончината на митрополит Павел, на 8 декември 1940 г. за Старозагорски митрополит е избран Левкийски епископ КЛИМЕНТ. Високата му ерудиция, както и опитът му като ректор на Пловдивска духовна семинария през 1937-1938 г., а по-късно и като ректор на Пастиро-богословския институт при Черепишкия манастир, дават своето благотворно влияние върху религиозно-просветната, социалната и стопанската дейност в епархията. С благословението на дядо Климент за предстоятел на болничния храм е назначен отец Симеон Евлогиев Попов. Той е роден на 31 януари 1906 година в село Дебилилак, Радомирско. Завършва специално мисионерско училище в Австрия, след което завършва и Пловдивската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник на 6 януари 1933 г. от Софийски митрополит Стефан в храм „Св. Николай (Стари) “ в София.
Първата му енория е в с. Стражник, Радомирско. По-късно идва в Старозагорска епархия. Възложено му е да служи в храм “Св. Архангел Михаил” на Старозагорския затвор и болничния храм “Св. Николай”. Той приема с радост. Започва ежедневно служение в болницата, посещава болничните стаи, разговаря с тежко заболелите. Отец Симеон създава традиция на връх Бъдни вечер и Нова година да поздравява всеки болен, минавайки от стая в стая.
Малко след 9 септември 1944 година новите администрации на затвора и болницата променят коренно отношението си към него. То става грубо и пренебрежително. Вратите на затворническия параклис се затварят първи за свещеника. Стените му са разрушени. По-късно там е известният “Г-салон”, в който осъдените на смърт изчакват изпълнение на присъдите си. Отец Симеон разбира, че така ще стане и с болничния храм, затова и през малко оставащото време, започва ежедневно да служи в него.
В синхрон с националната атеистична политика, ръководните държавни органи в Старозагорско забраняват достъпа на епархийските духовници за служение във всички здравни заведения на епархията. Превръщането на болничния храм в морга е част от тази целенасочена политика. Замисълът е не само да се отблъснат вярващите, които са се черкували в него, но и да не се допуска сградата и след време да се използва за религиозни нужди.
Политически репресии в Старозагорска епархия по това време има не само в болницата. Арестувани са и изчезват безследно свещениците Борис Вълканов от с. Кирилово, Стефан Маринов от с. Крън, Иван Койчев от с. Мъдрец, Николай Койчев от с. Верен, Енчо Стефанов от Източно Шивачево и Константин Феодоров от с. Генералово. Осъдени са на смърт чрез разстрел свещениците Никола Калайджиев и Стефан Урумов. Арестувани са още 24 духовници от Старозагорска епархия. Част от тях са пратени в лагери, други – в затвори.
Митрополит Климент прави всичко възможно да облекчи участта на арестуваните свещеници, търси начини и да подпомогне близките на убитите духовници. Това не се харесва на местните партийни функционери и срещу него следват доноси. Това е придружено с грубо отношение към Митрополита и предупреждение, че и неговата свобода е под въпрос.
В такава атмосфера мисията на БПЦ за духовно обгрижване на страдащите в болниците е трудно изпълнима. Въпреки това духовниците от града търсят възможности за подпомагане на страдащите. Като нямат право сами да влизат в стаята на болните, те намират контакт с тях чрез близките им. Практика е било да се извърши тайнството Елеосвещение в някои от храмовете, а елеят да бъде занесен до болния от негов сродник. По подобен начин са достигали до лежащо болните и осветени икони. Някои от свещениците влизат цивилни в часовете, разрешени за свиждане, и тогава тихомълком се извършват молитвени последования над вярващи хора. Най-близкият православен храм – “Св. Троица”, е мястото, където най-често болните и техните близки търсят молитвена подкрепа. По това време започва да се говори и за чудотворната икона в храма – на Св. Богородица, донесла утеха на мнозина от отправящите молитви за здраве.
Един от свещениците, който се грижи с особено усърдие за болните през тези години, е отец Андроник. Отец Андроник Феодоров е роден в град Вилнюс през 1872 година. Ръкоположен е за свещеник на 12 февруари 1897 г. от архиепископ Донат в храм “Св. Николай” във Вилнюс. В Стара Загора пристига през 1923 година. Назначен е за завеждащ енория в храм “Св.Троица” в града. Като енорийски свещеник в този храм, често се налага той да помага на болни, да ги изповядва и причастява. В спомените си за него възрастните енориаши говорят за готовността, с която приема всички, потърсили утеха в скръбта си. Отец Андроник става известен не само в Стара Загора. Търсят го и от други градове. Тази известност далеч не е в плановете на местната партийна организация. Отговорът им не закъснява. Отец Андроник често пътува до околните села, за да служи. Няма превоз и върви сам пеша. При поредното си завръщане от служба, той е пресрещнат преди Стара Загора от местен човек, който го пребива. След тази случка отец Андроник остава инвалид. Движи се трудно, с бастун, силно прегърбен. За човека, извършил злодеянието, макар и да е известен на властта, няма никакви съдебни последствия. Но Бог го наказва. Няколко месеца след стореното, злосторникът отива на нивата си. Докато работи, времето се влошава. В поройния дъжд пада гръм и го убива [9]. Това е тънък, но релефен щрих, очертаващ делничните хоризонти на енорийското служение за периода на тоталитарно държавно управление. Подобно отношение има и към други свещеници от епархията. Духовници, активни в енорийската си дейност, са арестувани и затваряни, а други – викани в милицията и заплашвани. Използвани са стандартни обвинения, като такива, че даден свещеник агитира против колективизацията в ТКЗС, критикува ОФ, СССР или му „намират” фашистки прояви преди Девети септември.
На 12 юли 1967 г. митрополитската катедра заема дядо Панкратий. Новият митрополит търси начини за духовно присъствие на Църквата сред хората. Използва личните си познанства и контакти с лекари, за да има църковна следа в болничното заведение. Не са малко случаите, когато след разговор с митрополита, завеждащите отделения допускат духовници за среща с болни. След 1980 година страхът на вярващите от политически репресии не е толкова силен. Наблюдават се по-чести посещения на православните храмове. Много повече хора се обръщат към енорийските си свещеници с молба за елеосвещение и молебени за здраве. Имало и случаи, при които сродници на партийни ръководители са търсели духовници за молитвена подкрепа.
През 1989 година започва промяна на политическата система на страната. Държавната болница е вече Обединена районна болница, но по-съществено е, че част от забраните за Църквата отпадат. Започват опити за възраждане на духовното болнично обгрижване.
През 1991 година начело на болницата застава д-р Димитър Тренчев. Заедно с група старозагорски лекари, той прави Инициативен комитет за възстановяване на бившия болничен храм. По това време сградата на храма, след като дълги години е била използвана за морга, е преустроена в аптека. Независимо от новите реалности, инициативата им среща спънки. Немалко местни ръководители не приветстват идеята за завръщане на духовниците в болницата. Старозагорският митрополит Панкратий организира няколко срещи с ръководството на болницата. Постигната е принципна договореност – в храма отново да започнат богослужения. Дядо Панкратий благославя проекта за изработка на иконостас, както и реставрационните мероприятия за сградата на болничния храм. Тези начинания са прекъснати след неговата кончина на 14 юли 1998 година.
Идеята за възстановяването на храма замира до избора на мирополит Галактион през февруари 2000 година. Новото ръководство на болницата, с директор д-р Катя Бекярова, започва своята работа през 1999 година. Неговата визия за съдбата на сградата на болничния храм, преминала през метаморфозите на морга и аптека, е отново да се превърне в морга. Това се и случва. Митрополит Галактион многократно отправя писма до болницата и Община Стара Загора за възстановяване на църковните служби в здравното заведение. Резултат няма.
Независимо от тези спънки, духовното обгрижване в болницата, макар и бавно, започва да се възстановява. Все по-често болни в отделенията търсят духовници, за да бъдат изповядани. Много лекари, по своя инициатива или тази на близки на заболелите, канят свещеници за молебени и освещавания. Започва да се налага практиката свещенослужители да влизат в болничните стаи, за да причастяват желаещите.
През 2006 г. до Психодиспансера е открит малък параклис „Св. Козма и Дамян“. Към параклиса започва да функционира и Дневен център „Св. Козма и Дамян“. Отначало в него се черкуват само болни от Дневния център, но не след дълго той става притегателен център за всички отделения. Тук идват болни да се помолят и да запалят свещи. Търсят духовник, за да бъдат отслужени молебени за здраве, елеосвещения и индивидуални молитви. Църковното настоятелство, отговаряйки на нуждите на християните, създава график за съборните служби. Всяка седмица има молитвени последования за онкологично болни, за страдащи от зависимости, както и изповеди и причастия. Има определено време и за индивидуални разговори със свещеника. На храмовия празник – 1 юли – се извършва съборна молитва за здраве, на която присъстват и много граждани от града.
След първата година параклисът далеч не може да приюти всички желаещи да присъстват, особено по време на Света литургия. Това подтиква християните от града и района да подемат още по-ярко изразена кампания за възстановяването на стария болничен храм. Обнародвана е подписка, в която се настоява за връщане на болничния храм на Старозагорска митрополия.
Подписката е доказателство за позитивна оценка на обществеността за духовната дейност на Българската православна църква в болниците и здравните заведения, за явната нужда от такова служение. Подкрепена е от над 2500 души от града и общината. Петиция със същото искане е публикувана в интернет. Подписана е от 291 души, от 277 различни IP адреса. Централни и местни медии също подкрепят инициативата. В края на 2013 г., след като Областната управа и Община Стара Загора, твърдо застават зад идеята за възстановяване на болничния храм, започва изнасянето на моргата от сградата
След 1990 г. бавно, но и все по-отчетливо, присъствието на духовни лица в болниците нараства. Нуждата от тях – също. Практиката на западноевропейските болници – да имат назначени болнични свещеници – вече има своята подкрепа и у нас. Естественият завършек на този процес е връщането на собствеността на болничния храм на Старозагорска митрополия и възстановяването на постоянното богослужение в него.Това е , което от години чака старозагорската общественост и стотиците болни ,лекуващи се в най-голямата болница в тази част на страната.