Актьорите Диляна Спасова и Цвети Пеняшки – млади, красиви, много талантливи

Тя е носител от съвсем скоро на националната награда „Сивина” за блестящ млад куклен актьор за ролите си в „Бялата врана” в Кукления ни театър. Той е режисьорът на „Петя и вълкът” в Кукления ни театър. Те дойдоха заедно в ранната есен на миналата година в Стара Загора и веднага се усети, че са дошли, кои са и колко много могат.
Много млади и много талантливи. Диляна Спасова и Цвети Пеняшки! Тя е едни огромни очи, емоционално лице и жив глас, а той – изглежда много спокоен, разсъдлив и мъдър за годините си. Разговорът ни беше толкова интересен, жив, остроумен, смешен…Не зная точно, кое заличава разликата в годините /мога да съм им майка на двамата!/, но си мисля че е любопитството и живия, истински интерес към човека насреща. Да кажем.
Но разликата ни не се усещаше. В смях, веселие и закачки. Освен това много харесвам разговори с непрекъснато „прехвърляне на топката”, тя не спира нито миг. Красив,безкраен волейболен мач. Да кажем.
Етюд, в който няма време за мислене над подадената фраза. И устата сама изговаря продължението и.
Много ми е приятно да ви представя Диляна Спасова и Цвети Пеняшки. Въпросите им задава Уляна Кьосева /аз,де/, която понякога участва и под инициалите У.К.

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Диляна: Моят роден град е София. Бих го описала като много шумен и емоционален, ако някой чужденец ме попита. И между другото-много е красив! Аз много си харесвам София. От това, че се пренасели в последно време, заради многото хората, понякога спираш да виждаш града. Гледала съм филми и някакви кадри от преди години- наистина София е бил много красив град. Сега е малко по…модерен, както целият свят става. Но някак си си го пазя в себе си споменът за това старото, красивичкото, истинското в моя роден град.
Цвети: Аз обратно на Диляна, съм от малък град, той също е красив град – Враца. Естественият прираст на населението там в последните години е отрицателен. Трудно бих описал града, бих описал хората. Има един израз, малко краен за тях– че са „Твърди на очи , па меки на дупе. Означава че по свой си собствен начин хората в моя край са чувствителни, макар и непокайзвайки го. Враца е един мил, малък, китен град /И с едни скали надвиснали над него, нали? – намесва се У.К/…Да, град в подножието на скалите. Но те не пречат на слънцето . Надявам някой ден то да блесне – и аз, и другите хора там се надяваме. Да изгрее слънцето над този район на страната ни.

Коя история от детството ти е дала криле ?
Диляна: За конкретна история не знам… Моето семейство доста ми е дало за из пътя в живота.Родителите ми се занимават с това, с което и аз се занимавам, ценностите ми са техните. Те са ми дали отношението към изкуството, развиването на въображението, всичко това идва от тях. /И двамата ли са артисти, знам само баща ти?-любопитства У.К/ Да, и двамата. И леля ми, и чичо ми, и сестра ми. Сестра ми работи в Стара Загора, в Драматичния театър. /Охо! – възкликва У.К//Мафия – казва тихо Цвети/. О,да,мафия сме абсолютна. Конкретна случка-не бих могла да разкажа. Той целият ми живот е тази случка дотук-че съм се родила в такова семейство.
Цвети: Може би една приказка на Братя Грим -„Верният Йоханес”, която разиграхме на театър аз и брат ми. На двуетажното легло, на което спяхме, на втория етаж бяхме опънали въже от простор, бяхме прехвърлили едно одеало и играхме с плюшени играчки тази приказка „Верният Йоханес” пред цялото семейство. За този спомен се сещам винаги, когато се зачудя, защо се занимавам с куклен театър. Иначе в гимназията исках да ставам доктор, ходех на уроци, готвех се по химия и биология. След това се замислих, че това ще трябва да го работя цял живот – че е професия, в която не може да спреш да учиш, че учиш цял живот. Мислех си,че ако съм актьор може би ще ми омръзне и ако искам да бъда доктор, ще си намеря някоя роля, която да изиграя – „да си начеша крастата”. В крайна сметка попаднах на една професия, в която се оказа, че също ще уча цял живот. Така че не минах по „тънката лайсна” да се спася много от ученето. Засега продължавам да се уча.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Диляна: В училище някъде около 9 клас започнах да чета доста усилено моите си неща, драматургия, текстове за кандидатстване. Имахме доста интересни учители като типажи. Баща ми винаги ми е казвал, и майка ми, да наблюдавам и изучавам хората – то е нещо, което „слагам в джобчето” и си ги вадиш после. Страшно интересни типажи бяха и аз ги помня до ден днешен. От първи до седми клас бях много добра по математика, после имаше рязък спад, не знам защо, може би заради учителя и от мене си . Най-вече това си спомням от училище – типажите. /Ти буйна ли си била, като гледам на лицето този очарователен малък белег? – пита У.К./ Да, доста,хехехе.
Цвети: Едно лошо нещо научих в училище със сигурност, което се опитвам да изкореня до ден днешен – този талант да карам по линията на най-лесното съпротивление. Също така се научих на търпение. Аз също имах интересни учители и съученици и естествено приемах гледната точка на другия. Случих на училище, на класове, в които се толерираше диалога – което беше хубаво и полезно – да се научиш да приемаш чуждата гледна точка.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Диляна: Сещам се за едно изречение, което родителите ми доста често използват и то е: Каквото и да правиш, прави го от цялото си сърце . И още едно, което баба ми винаги го е казвала: С каквото и да се занимаваш, трябва да се опитваш да си най-добър в него. Може и да не си, но желанието и начина, по който го правиш – да са от цялото ти сърце и душа.
Цвети: О, не знам. /Мамо и тате, не знам дали ще прочетете това интервю!/ Сещам се за един израз: Каквото и да става, то си остава в семейството и няма нужда друг да знае за това.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Диляна: Ами…Естествено се сещам за кукла /Кукла изричаме едновременно- бел.на У.К/. Сестра ми обаче не е куклен актьор. /Нещо като Сълза и смях-половин смеещо се и половин плачещо лице – предлага У.К./. Да, може. Или…нещо страшно, приказно и човешко, в смисъл…нещо добричко и красиво.
Цвети: Аз за герба ще трябва да си помисля…Предполагам…някакво оръдие на труда – свързано с неотстъпчивите характери на хората от моя край. Ннякога и с вреда за здравето , с жертване на здраве или свободно време, но те копаят ли, копаят продължително и до последно, ако има да свършат работа, нещо такова. При всички положения не сърп и чук. /Лопата! – възкликва У.К/ Да, права лопата – „казма”. Съгласен, да.

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Диляна: Играта навън с деца. Аз имам малко по-странно отношение към технологиите. Когато съм растяла, имахме детство. Бяхме от последните поколения без мобилни телефони и според мен тези игри навън, които са голям кеф и развиват въображението, общуването -не трябва да се пропускат и заменят с друго.
Цвети: Аз съм съгласен и добавям само към игрите и „непозволените игри”, пакостите, тези, които също учат. Каквото и да си говорим, докато не се опари детето, то няма как да порасне. Това не е апел към децата, естествено, да правят каквото са забранили мама и тате, но без тях подобни „опити”, няма как .

Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Диляна: Ами човек преминава през различни етапи, които развиват нещо вътре в него. /Нали избиват пъпки в тази възраст, сигурно е за пречистване на организма! – предполага У.К/ Да, и някак си да се настроят някакви реакции, вътрешни процеси. Хората казват – първите 7 години били най-важните, но в пубертета доста се дооформяме, показва си човек рогцата и там е хубаво да се намесят родителите. Аз имах бурен пубертет, исках да напускам дома си, да си посягам на живота /Като онази ТВ реплика ли – Исках да гласувам, но нямах желание – закача я У.К/. Да, нещо такова,хехехе.
Цвети: Пубертетът от физиологична гледна точна е бързият етап в живота на човека – човек бързо расте. Свързано е с взрив на хормони и така нататък. От психологична гледна точка е много приятно – детето се превръща във възрастен . Кръгозорът и светът на малкия човек се отварят за много повече неща от семейната и училищната обстановки, Започва да осъзнава света около себе си и затова зависи точно в пубертета по какъв начин ще изгради характера си.

Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Диляна: То си е до самия човек. /Имаше даже и реклама за един 40-годишен при майка си – припомня У.К/. Не знам дали може да се нарече пубертет, то е до нежелание за порастване и неумение да се справиш с живота.
Цвети: Сегашната обстановка е една такава…аз сега примерно съм на 24 години , моите родители на моите години вече са имали дъщеря, но са могли по някакъв начин да се справят – я с помощ на техните родители, я с нещо друго. Което за днешно време , за мен и много от моите връстници е немислимо. Времето е такова. Тогава е било много по-лесно да станеш самостоятелен, да откъснеш от родителите, да може да станеш глава на семейство. /Да, ти си прав. Давам си сметка, че също на 24 години станах майка, но имахме наследствено жилище от родителите на съпруга ми. А сега не мога да осигуря такова за моите деца – размишлява У.К/.
Диляна: А и хората много повече сега се притесняват наистина колко пари имат и първо гледат кариерата си, а след това да създадат семейство.
Цвети: Те хората винаги се притесняват.
Диляна: Да, ама някак си в момента има много повече неща,които могат да набавят и като ги набавят, чак тогава мога да родя едно дете…Така разсъждават.

Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Диляна: Със сестра ми спорехме онзи ден върху това мое отношение към Интернет и технологиите…Тъй като в днешно време хората имат много възможност за информация отвсякъде , затрупани са от информация, точно поради тази причина все по-малко….се интересуват. Липсва любопитството.
Цвети: Липсата на любопитство, безхаберие, незаинтересованост към това което се случва в днешно време и около тях. Една затвореност… Казусът е много странен – много средства за комуникация , а израстват младежи, които са…/самотни – казва Диляна/. Да, самотни, некомуникативни в реалния живот. Пише си със 100 човека, а реално, вербално не може да общува. И не са виновни. /че не могат правилно да използват средствата за комуникация – добавяДиляна/.

А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Диляна: Имат, разбира се. И ние се водим млади нали. /Да, до 35 години по световните стандарти човек е млад – уточнява У.К/ Амбиция, много амбициозни хора има. И талантливи, много. Интересуват се. Учат навън и се връщат. Няма лошо, много мои приятели заминаха в чужбина, видяха че не е чак толкова хубаво и се върнаха.
Цвети: Комбинативност. Lсяко едно следващо поколение е все по-комбинативно. Много бързо се адаптират към технологиите. Може би по-бързо да реагират в по-стряскащи ситуации. Понеже и така се развива светът – много бързо и те трябва да реагират.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството и в живота? Кое те води?
Диляна: Интересът към хората. Желанието да опознаваш хората и себе си. Да имаш винаги в себе си любопитство. Да не се отказваш.
Цвети: Води ме мисълта за по-доброто – в генерален, глобален, личностен, материален и във всякакъв план. Аз си поставям цели в краткосрочни планове, в краткосрочни времеви графици. Защото ако си кажа „След 20 години ще живея по-добре”, някак си много далече отива целта. /Ама ти имаш много режисьорски натюрел на мислене и говорене – казва У.К/ Другия месец времето да е по-хубаво, хората да са по-добри, да направя по-добър спектакъл, да направя по-добра роля, да живея в по-добра къща – такива неща, като си ги сложиш на малки хапки, лека полека, това не те натоварва. Защото е много изморително, ако искаш да изкачваш Еверест, едно е да тръгнеш от 8000 метра, а друго е да тръгнеш от Марианската падина, от най-отдолу…По-лесно за изкачване ми се струва, като го правя на малки стъпки.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Диляна: Аз харесвам хората, дето не са в строя, не са направени по калъп. Те хората са си различни, но често сами се слагат в калъп – като е модерно зеленото и всички да сме в зелено, като е модерно с бенка – айде да си сложим бенка. Човек е хубаво да си отстоява неговото, интересното, това, което го отличава. /Да, добре че не си си сложила силикон на устните, така си много по-интересна – уж прави комплимент У.К/ Аз затова с по една линийка отгоре и отдолу, хехехех…. Харесвам у хората чувството за хумор, оптимизма и добротата.
Цвети: Аз много харесвам наглите хора /О,йе! – почти подскача У.К/. Не се приемам като такъв , въпреки че може и така да ме виждат хората, кой знае. Те са ми много интересни. /Този тип, налитащо-наглите ли? – уточнява У.К/. Не съм виждал скоро осъзнато нагъл човек. Аз имам предвид неосъзнато наглите, които /отвътре им идва…/…да, много са готини.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Цвети: Съвременници или покойници? /Съвременници! – категорична е У.К/. Ами…по всичко се различават . Различават се по нуждите в дадения регион и хората, които създават изкуство и творците се съобразяват с тези нужди.
Диляна: Може би си приличат по желанието да се постигне нещо и се различават по темите.
/И отношението на обществото към работата им се различават. Вие чували ли сте другаде като нашите поговорки Актьор къща няма. Музикант къща не храни? И поговорките ни тук са едни черногледи – възмущава се У.К…./

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Диляна: На 40 и кусур…Ще ми се ще да имам семейство, да продължавам да работя и да търся, не искам да се успокоявам, че „имам работа, ще си играя сега тука, няма проблеми”, искам да се боря и развивам.
Цвети: Нека сега структурирам …Визуално – по същия начин. Емоционално – ненатоварен. Психически – неудовлетворен, за да имам стремеж да продължавам да работя.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Диляна: Всички български думи, а не харесвам чуждиците и модерните думи като „лайкна”, „фейса”, дразнят ме. Сега се сещам за интересни думи, но те май са турцизми – кибрит, тенджера, миндер…

Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Диляна: Много харесвам Шарл Перо, „Синята брада”
Цвети: „Приказка за стълбата” от Хр.Смирненски.

Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Диляна: Човек Където се чувства добре, там е земният рай. Отвътре ако си в мир и спокойствие, навсякъде би могло. Естествено за много хора това е родината.
Цвети: Вкъщи. Аз съм по-конкретен. Където ти е вкъщи. За да може и душата ти да е вкъщи. Там мисля че е раят. Когато тялото е вкъщи и душата е вкъщи.