Стефка МИНКОВА- диригент на октет „Св. Йоан Дамаскин“:“За нас е важно с песнопението си да докоснем душите на хората“

На третия ден на Възкресение Христово – 18 април 2017 г. , в Градската художествена галерия на Стара Загора, традиционен Боговдъхновен Великденски концерт изнесе октет „Св. Йоан Дамаскин“ с диригент Стефка Минкова. В духовното музикално събитие участваха още оперният певец Ивайло Джуров и хорът на Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“.
С изключително майсторство бяха изпълнени песни-моления към Бога „Благослови душе моя“, „Приидите поклонимся“, „Олтарно Святий Боже“, „Господи, помилуй“, „Милост мира“, Ангел вопияше“, „Отче наш“, „Разбойника благоразумнаго“, „Покаяния“, „Жертва вечерняя“. С две песни „Отца и Сина и Светаго Духа“ и „Хваления Митрополиту Методию“ на композитора проф. Петър Жеков, беше почетена неговата памет и приноса му, както за израстването на октета, така и за музикалната култура на родния му град Стара Загора.
Концертът започна с тропара „Христос Воскресе“ и завърши с „Многая лета“ на Д. Бортнянски със солист Петър Янкулов.
Благодарната публика, препълнила големия салон на галерията, награди с дълги аплаузи високото изкуство на певците.
От 1994 г.Стефка Минкова е преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“ по музикално-теоритични предмети, учебен хор, солфеж, теория на музикалните елементи и хорознание. От 10 години е диригент на октет „Св. Йоан Дамаскин“.

Госпожо Минкова, как и кога се роди идеята за създаване на октета „Св. Йоан Дамаскин“?
Преди десет години бях църковен диригент в храм „Света Троица“. Потърсиха ме няколко хористи в операта – Петър Янкулов, Евгени Димитров и др. Те имаха желание и потреба да изпълняват духовна музика. Бяха се опитали сами да се справят, но явно им беше нужен диригент. В първоначалния формат на октета бяха Милен Денев, Евгени Димитров, Васко Влахов, Борис Борисов, Сашо Стойков, Богомил Русенов, Иван Иванов, Петър Янкулов. В последствие през годините настъпиха някои промени. Първи тенори понастоящем са Ивайло Йовчев и Борис Тасков, втори тенори – Любомир Петков и Иван Иванов. Баритоновата партия изпълнява синът на Любомир – Теодор Петков. В басовата партия освен Петър Янкулов, от година е и Игнат Желев. Остана и Богомил Русенов.
Промените, които настъпваха през годините, за всеобща радост бяха част от развитието на всеки един от нас. Не е имало никога момент на личностни амбиции и нелоялни взаимоотношения. Винаги е имало мирна, кротка, спокойна, толерантна, добронамерена атмосфера и респект по отношение на това, което диригентът изисква.
Първоначално бяхме към храм „Света Троица“. В последствие започнахме репетиции в операта, за удобство на колегите, които са хористи и солисти в тази най-голяма музикална институция.

Освен певческите качества, кое беше много важното за формацията?
Най-значимото е вярата. Онези, които си тръгнаха от октета, макар че живеят в нашия град, нямаха достатъчната духовна убеденост, че това, което правят им е необходимо. Просто пътят им беше по-различен от нашия. В настоящия състав на формацията наистина са хора, които с вяра преоткриват онова, което правим. Те имат страх Божий.

Какъв е репертоарът на октета?
Репертоарът ни е подчинен преди всичко на литургичния порядък – песнопения, които се изпълняват по време на светата литургия. Винаги се търси онова, което е най- подходящо като звукова материя, освен чисто молитвения характер, защото формацията е с определени възможности. Никога не сме надскачали себе си, защото имаме точна представа какво можем. За нас е по-важно не толкова да изпълним конкретно произведение, а молитва, която да докосне душите на хората. Това е в основата на нашия духовен и човешки труд.
Освен църковна и източно-православна музика, октетът развива още две линии: Едната е свързана с обработки на български песни, т.е. песни създадени от първо и второ поколение български композитори. С голяма любов имаме своето отношение и към възрожденската музика. В репертоара си имаме песни, които са повдигали духа на народа ни. Т.е. опитваме се да докоснем мирът на православния човек и чрез възрожденската песен.
За изминалите близо десет години на „Св. Йоан Дамаскин“ имам и две мои авторски песни- „Достойно ест“ и „ Тебе поем“. Казвам това не толкова като автор, колкото като проводник на онова, което се е случвало с мене, когато съм създавала тази музика.

Къде се реализира октетът?
Имали сме епизодични участия в определени части на Светата литургия преди години, когато репетирахме в „Света Троица“. Концертната ни дейност основно се реализира в Стара Загора. Участвали сме и в национални и международни конкурси и фестивали. Представихме се и във фестивал в град Деволюи, Франция.

Госпожо Минкова, какво Ви насочи към духовната музика?
Поводът е моя близка – Ирена Русинова, Бог да я прости, която ми каза, че в храм „Света Троица“ имат нужда от диригент на църковния хор. Първата ми среща с духовник беше отец Йордан Карагеоргиев. Той ме посрещна и душата ми сякаш се почувства спокойна, влизайки в Божия дом. За мене беше незабравим духовен празник. Не мога да кажа какво точно ме е провокираво, но явно съм имала потребност точно от това. До тогава никога не ми е минавало през ума, че ще се посветя на църковната музика.
Като диригент на училищния хор на НУМСИ „Христина Морфова“, където съм преподавател, епизодично съм изпълнявала песнопения. В църквата „Св. Николай“ отец Роман беше духовникът, който ми е давал нотички за различни литургии, от църковната библиотека. Спомням си и за концерт, който се състоя в катедралния храм „Св. Димитър“ с хора на Музикалното училище и солист Никола Кутин . Направихме с него „Блажен муж“ за първи път. Молитвено изпяхме и песнички, които бяха предназначени за по-малките деца от Неделното училище. Сега констатирам, че сме правили и нещо по-значимо, но извън моето осъзнато насочване като църковен диригент. От там насетне започва моята отдаденост на тази божествена музика.
Вече 11 години съм църковен диригент. Около 5 години бях в „Св.Троица“, следващите пет – пет работим със женска формация към катедралния храм – всенощно бдение, света литургия, венчавки, свето кръщене…Това са нещата, които допълват представите за дейността ни. Всяко нещо има своето време, изпитание и духовно удовлетворение. Не мога да определя кое е по-значимо – октетът или църковния хор. Едно единствено нещо ги обединява – вярата ми. Благодаря на Бог, че не ме е разколебал до този момент. Защото човешкият фактор винаги е влияел. Имало е моменти, в които съм отприщвала дързостта си, а не е трябвало. В смирение и добронамереност е добре да насочваме нашите дела и представи. Защото първо трябва да се обърнем чрез вярата си към себе си и да се молим за хората, които искат да ни създадат духовен дискомфорт. Защото сигурно и те имат много по-големи изпитания от на Във Великденския концерт участваха и 32 ученици от хора на НУМСИ „Христина Морфова“, които с ангелските си гласчета допринесоха за молитвената атмосфера в Художествената галерия.

Как успяхте да приобщите тези деца, които не само пееха. Те се молеха, те влязоха в душите ни?
Как се случва тази бяла магия?
С любов, търпение, спокойствие, разговори, респект по отношение на онова, което се случва и с вяра. Макар и несъзнателно, защото повечето от децата са от неоцърковени семейства, които от Коледа на Великден може би посещават храмовете. Но когато си имаме доверие, когато вървим по конкретен път и ги мотивираме, нещата се получават. Днешните деца са по-различни. Те не са толкова праволинейни и имат много източници на информация. Много често се налага и аз самата да им давам конкретните посочки, за да могат те и чрез интернет да навлязат по-задълбочено в музиката, която работим. В подготовката ни за концерта, до последния момент експериментирах, моделирах тембрите на различните гласове, защото трябваше да се намери най-подходящата форма за музицирането. Концертът беше още едно стъпало в тяхното развитие, съпоставимо с показаното на репетиции преди концерта.

Госпожо Минкова, усещате ли Божията намеса?
Изцяло. Мисля, че твърде малки сме и чрез вярата, която носим в себе си, Бог е този, който ни изправя пред конкретни изпитания. Същевременно подкрепяйки ни, ние се развиваме духовно, човешки и професионално. Благодарна съм за това, че не винаги, пътят, който съм извървявала е бил осеян с очакваното. Но неочакваният трепет, който съм усетила чрез благодарността на публиката, е изключително преживяване. На концерта присъстваха мои ученици, които продължават образованието си в чужбина и отделиха от времето си, за да станат част от този духовен празник. Имам толкова много приятели, близки, духовници, които винаги са ме подкрепяли тогава когато съм се чувствала слаба. Хвала на Бога, че ги имам.

Росица РАНЧЕВА