Мост между епохи, времена и нрави показва изложба на старозагорски читалища

На 20 април 2017 г., на четвърто експозиционно ниво на Регионален исторически музей ,се откри веществено-документална изложба на тема „Старозагорските читалища-мост между епохи, времена и нрави“.
През м. ноември 2016 г. за Деня на народните будители, подобна изложба беше подредена в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, но се оказа, че мястото е крайно недостатъчно, за да се покаже всичко предоставено от читалищата. Тогава се реши да се направи второ издание в салона на Регионален исторически музей, който също е недостатъчен, за да побере огромното духовно богатство на старозагорския край.
„За тази изложба библиотека „Родина“ се готви много сериозно, обясни за Долап.БГ директорката Слава Драганова, която е и коратор на експозицията.- Проучихме всички читалищни документи в Държавен архив. Оказа се, че десетина от тях притежават доста документален материал, който за съжаление пак не може да бъде показан, поради липса на достатъчна площ. Освен това се прибавиха оригинали от Държавен архив, от читалища от селата и пр. „
В изложбата върху няколко табла е представена част от историята на читалищното дело в областния град. Експозицията започва със списък на сега действащите над 60 читалища на територията на община Стара Загора.
Зад витрините е експонирана историята на сега действащите читалища. Началото е с Дружество „Театър“, което през 1943 г. е преименувано на Читалище „Родина“, продължава с НЧ „Св.Климент Охридски“, НЧ „Георги Бакалов“, което е основано през 1933 г. като читалище „Александър Екзарх“. В последствие се е преименува в „Съгласие“ и в наши дни – „Георги Бакалов“. Място е отредено на най-старите читалища, каквото е Дълбошкото от 1878 г., в Хрищени -1901г., в Преславен -1906 г. и т.н Болшенството от читалищата в Старозагорска община са създавани през 20-те и 30 -те години на 20 в.
В първата част на изложбата са показани архивни документи притежание на читалищата, на Библиотека „Родина“ и на Държавен архив. Това са устави, учредителни протоколи, кореспонденция, протоколни и библиотечни книги, отчети и бюджети, снимков материал. Следват изданията на читалищата като родословни дървета, книги и вестници, плакети и значки, почетни книги. В обилен снимков материал е представено съхраняването и възпроизвеждането на народните традиции – коледуване, сурваки, лазаруване, бабинден, Гергьовден, Еньовден и т.н. От други материали става ясно мястото на читалището за съхраняване на историята на населеното място и на читалището, на родовата памет, етнографски сбирки и пр. В битов кът е пресъздаден момент от бита в старозагорското село.
В една от витрините е изложено копие на Змейовския препис на Паисиевата история, което се съхранява в читалището в село Змейово. В друга витрина са най-старите книги, съхранени в Общината, които са притежание на Библиотека „Родина“- от 18 в., ръкописи от 19 в. на Тодор Шишков, Друмев и на Стефан Плосков, както и първи издания на старозагорски автори, които са част от краеведската колекция на библиотеката.
В няколко витрини и върху табла е подреден снимков материал от света на любителското художествено творчество, на участие в събори, конкурси и фестивали, от живота на школи и клубове, част от стотиците наградите, от които е показана само стотна част.
„Няма по-изявени институции от читалищата, които поддържат връзката с духовността на нацията ни, каза при откриване на изложбата зам.кметът на общината Иванка Сотирова.- 160 години читалищно дело в Стара Загора е показва изключително богата история. Това се дължи на хората, които правят възможно българското , истинското да оцелее и да бъде мост във вековете“.
Зам.кметът поздрави авторите на изложбата в лицето на Библиотека „Родина“ и най-вече основния инициатор и организатор на събитието Слава Драганова. Изложбата е прекрасно експонирана, благодарение естетиката на Цветан Четъшки.
Експозицията е посветена на 65-годишнината на Държавния архив – Стара Загора, 110-годишнината на Регионалния исторически музей и 160-годишнината на читалищното дело в България.
Изложбата ще бъде открита до 20 май т.г.

Росица РАНЧЕВА