Голямото четене на децата и родителите на Соня Рачева
Добро утро, скъпи приятели!
Бързам да ви разкажа за красивото събитие снощи при второкласниците на героичната госпожа Соня Рачева във Второ основно училище. Час по четене на книжки от дете и родител! Един необикновен, астрономически /не учебен/ час, който направо не стигна на всички ни – учител, ученици, родители, гост /моя милост!/.
Всеки път си мисля, че когато съм с деца и след като съм гледала изяви на деца, някак си зениците ми се разширяват, фокусът на очите се разраства, което идва от вътрешното ликуване и усещане – да ти стане светло, топло, сърдечно, мило, красиво на душата. Винаги когато съм сред деца, се чувствам така. Разбира се, деца, които се занимават със смислени и творчески дела.
Като вчерашното. Някак си щях да го подмина, Маратонът на четенето тази година в Стара Загора е особено наситен. Но няма как да откажеш, когато учител като Соня Рачева те е поканил специално. Хуквам…Второ основно е рай небесен, ще се пристрастя към това малко, бутиково и много красиво школо, в което по коридорите и класните стаи няма …само огледала със старинни златни рамки. Толкова е красиво навсякъде!
А класната стая на Соня Рачева! Леле, разкош! С Кутия за идеи, Библиотека на класа с 4 раздела: Повести и разкази, Приказки, Енциклопедии, Списания, с Къщичка на доброто, Кът за известяване на новостите на класа. И 15 кипрички чинове с подредени на тях – родител и дете. Готови за четенето на книжки, 12 майки с по дете /а една майка с ТРИзнаци/ и 3-ма бащи с по дете. Голямо браво на бащите, отбелязвам наум още в началото! Веднага се открояват на фона на майчинското обгрижване, старание, суетене, артистична треска.
Изненадите започват с четенето на самата Соня Рачева в началото. Ами няма как да стане иначе, ако учителката не е толкова сладкодумна. /Още помня любимата си г-жа Цветкова с нейното млечнобяло лице и невероятен глас, как ни чете по литература откъси от произведенията. Това беше първата силна искра за запалването ми!/. Г-жа Рачева и Мира Балдаранова от СНЦ”Пътуващите книги на Стара Загора” четат откъс от „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери. Г-жа Рачева е лисицата, а Мира е Малкият принц.
И после се започва една забава…Началото бе дадено с Джани Родари и ученик, който много артистично си променя на няколко пъти гласа, чудесен дребосък. Следват: няколко пъти /три/ откъса от „Пипи Дългото чорапче”, пак „Малкият принц”, „Приключенията на Том Сойер”, „Карлсон, който живее на покрива”, приказка на Ран Босилек, на Леда Милева….Бащите са сериозни и се представят с откъс от „Чернишка” на Емилиян Станев /баща-военен/ и „Приказка за храбрия Ято и неговата сестра Тионе”. /Третия баща оставям за накрая, както и последен беше, защото именно той ме заинтригува и задържа – с четивото, което беше приготвил, разбира се./
Интерес у всички ни предизвика книжката „Снежанка” /3-D/ книжка от 1955 г. на майката на майка на дете от класа, имаше и други „древни” четива, защото такова е условието – книжката да е любима на родителите и да е от тяхното детство, по възможност. Имаше и четене на английски език, имаше стихотворение и препоръки от „Туристическа читанка” и всякакви интересни и полезни текстове.
До края. С „Малкият Никола” на Рьоне Госини в изпълнение на малък и голям мъжкари /ученик и баща/ и пълна стая със смях, защото книжката е много, много смешна. Тя ми е една от любимите, макар че не е от детството, а от студентските ми години. Обиколи всичките ми приятелки, даже отиде като подарък, но преди това си я копирах и подвързах грижовно и запазих. Книжка от Библиотека „Смехурко”, имаше такава поредица навремето. Книжка с твърди корици и смях, смях, смях…Още знам някои моменти почти наизуст.
Защо ви разказвам толкова дълго за четенето в един обикновено-необикновен училищен клас ли? Ами защото, няма как детето да чете, ако не вижда поне един от родителите си да чете. Няма как. Просто няма начин. При положение, че може да си цъка айфона и да си дъвче дъвката с часове, почивайки си от задължителните учебни натоварвания. Кое дете би се завряло в старомодната книжка?! Слава Богу, че ги има още и се надявам дълго да ги има – четящите деца и родители.
А сега – весел и усмихнат ден с началото на любимия ми разказ от „Малкия Никола”:
Гимнастиката
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
Бях на плажа заедно с останалите приятелчета от хотела: Блез, Фрюктьо, Мамер (ей, много е тъп тоя!), Иреней, Фабрис и Ком. За часа по гимнастика бяха надошли още сума ти типове; те обаче са от хотел „Мер“ и от хотел „Плаж“, а ние, дето сме от „Бо-Риваж“, не можем да ги понасяме.
Като се нахилихме, учителят си сгъна ръцете и наду едни адски големи мускули.
— Искате ли да развиете такива бицепси? — попита учителят.
— Ами! — обади се Иреней.
— Според мен не е красиво — каза Фрюктьо. Ком обаче заяви, че може пък да си струва труда, бил навит да си има такива буци по ръцете, та да шашва приятелите в училище. Тоя Ком много ме дразни, все гледа да се покаже. Учителят каза:
— Хубаво, ако сте послушни и посещавате редовно занятията по гимнастика, наесен всички ще отидете на училище с ей такива мускули.
Повече от книгата може да прочетете ТУК https://chitanka.info/text/2816/15#textstart
Поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж и Уляна Кьосева!