Град Стара Загора преди повече от 150 години в спомените на Христо Шиваров

Това е едно описание на град Стара Загора, направено от Христо Шиваров. Той е роден през 1850 г. в Стара Загора. Завършва местното класно училище и учителства в селата Кара бурун (Знаменосец) и Караджалии (Сърнево). След това преподава в основното училище при църквата „Св. Димитър“ в махалата „Имарет“. Секретар-деловодител е на Старозагорския революционен комитет. Водач на една от селските чети по време на Старозагорското въстание. Арестуван и изпратен в Одринския затвор. След Освобождението е счетоводител в Поморие, Бургас, главен бирник в Сливенско и съдебен следовател в Пловдивския окръжен съд. Заради русофилските си убеждения е принуден да емигрира в чужбина. Умира в Стара Загора през 1933 г.

„Градът Стара Загора е разположен на юг до самите поли на Средна гора и почти до самия проход, през който минава пътят от Одрин за Казанлъшкото поле и големия Балкан. Източната му страна се мие от една малка речица Бедечка, по течението на която са наредени водни мелници, чиито води (бари) преди Освободителната война бяха засенчени от грамадни орехови дървета. Под тях постоянно се зеленееше на широко пространство достъпна за всекиго зелена морава. Под сенките на тия величествени дървета и под егидата на написаните на книга Хатихумаюн и Хатишериф, всички старозагорски граждани намираха място за почивка, за наслада и за семейни срещи.
Празникът „Духовден” или „Света Троица” през пролетните месеци на годината беше за българина ден на свобода. В този ден, с малки изключения, всички български семейства напущаха жилищата си, излизаха на разходка и прекарваха целия ден под сладките звукове на флейтата, цигулката или китарата и под мелодичните песни на девойките във веселие и игране на невинни български хора. Този празник, ако и да се покровителстваше от турска полицейска страна, напомняше на българина неговата свобода.
На запад от реката Бедечка и от нейните сенчести дървета, сега изсечени и зелената морава сега разорана от свободния българин, а тъкмо над нашия град се издига рътлината „Св. Тодоровото Аязмо”, наречено от турците „Газилер баир” (Раят на победителите). От тази рътлина се вижда цялото Старозагорско поле, на което гъстите бранища, кичестите ливади и плодородните ниви на хубавите села, пръснати тук-там по широкото равно поле, образуват такъв очарователен изглед, щото окото на наблюдателя никога не се насища. Оттук се виждат всичките овощни и зеленчукови градини, всичките разкошни ниви, ливади и единствените най-хубави лозя в Южна България, които до унищожаването им от филоксерната зараза, заемаха едно пространство от 10 километра на дължина под полите на Средна гора и 10-15 километра на ширина им. Тук, в това пространство, в което се обгръща цялото Старозагорско землище през пролетта не се чува нищо друго, освен шумоленето на вадичките, чуруликането на славеите и веселите песни на девойките работнички по лозята. Тези са местата, които задържаха старозагорченина от странствания и привличаха и привличат всеки чужденец, който е имал честта да се установи на служба или частна работа, да не помисли да напуска този хубав и хигиеничен градец и да търси начин за заселване в него.
В икономическо и културно отношение Стара Загора държеше едно от най-първите места измежду градовете на Балканския полуостров. Неговите широки и плодородни полета, неговите градини, гори и лозя, най-сетне неговите цветущи занаяти, го бяха издигнали в търговско и промишлено отношение на такъв висок уровен, щото черноморските пристанища и много други търговски центрове му завиждаха на широката и разновидна търговия. Тук се изработваха най-добрите медни съдове, златни и сребърни накити и украшения, и здрави шаячни облекла и се разнасяха из цяла Европейска и Азиатска Турция. Тези времена, тези години с гордост могат да се нарекат „Златен търговски век” за старозагорци, а улиците на града на много места представляваха отделни пазари. На някои места те бяха задръстени с цели кервани от коля, които разтоварваха самоковско желязо, пазарджийски ориз дървени материали от Балкана и Родопите, храни от полето и анхиалска сол; из други улици кервани от коля, натоварени с возилници (дълги бурета) се товареха с вкусна, чиста и ароматична гроздова ракия за изнасяне в Ниш, Пирдоп, София, Самоков и други градове на Западна България. Без съмнение такъв богат търговски център, ако не и повече, е бил и стария Верея в древно време. Мраморните стълбове и орнаменти, масивните фундаменти от разорени колосални здания и пространствата, постлани с мозайки от разноцветни четвъртити камъчета, които се откриват при разкопките, свидетелстват, че този стар град по своето изкуство, широка търговия и богатство е държал първо място в цяла Тракия.
При такова цветущо положение се намираше Стара Загора през миналото столетие, но това не задоволяваше гражданина. Той чувстваше за себе си, че не му достига нещо, но не можеше да се сети, защото духовната фанариотска власт го държеше в невежество, но най-сетне той разбра, че само богатството и другите блага, с които го е надарила природата, не са в състояние да го направят щастлив и доволен, че има друга една сила и това е науката и свободата. На първо време той не е мислил да раздере мрежата на невежеството и да снеме от плещите си завинаги фанариотското иго. За да постигне това почувствал необходимост от хора, които да се явят борци за правата му и със своето могъщо слово да надделеят над силата и натиска, упражняван от фанариотския фанатизъм. Тъкмо тогава, когато първите български светила Априлов, Палаузови, Неофит Рилски, Христаки Павлович, Райно Попович и петте братя Мустакови пропагандирали за изхвърлянето на гръцкия език из църквите и училищата, когато ходили Йордан Сливненеца с бъклица в ръка е прекръщавал погърчените българи в Букурещ – в Стара Загора са блеснали изведнъж Георги Кукоолу, Захарий Княжески, Александър Екзарх, които най-напред са развили своята просветителска дейност.”
И започва духовното пробуждане…
Записки по Старозагорското въстание през 1875 година от поборника Христо Стойнов Шиваров, секретар-деловодител на революционния комитет, основан от Васил Левски, копие, машинопис, 1884, Стара Загора, (РИМ – Стара Загора, фонд на отдел „История на българските земи ХV – ХІХ в.”, инв. № 6Сз спф 127)

Ваня ДОНЕВА
историк