Приказки за вярата, надеждата, любовта, за доброто и търпението!

През 2016 година издателство „Гнездото“ https://www.gnezdoto.bg/izdatelstvo-gnezdoto представи на читателите книгата „Винаги има надежда“, съставител Калина Петрова – колекция от 150 притчи за изкуството на живота.

В първия ден на Страстната седмица предлагаме една от тях.

Винаги прави

В съседство живеели две семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги царяли мир и разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:

– Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре…

Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи, за да види какво се случва в дома им. Жената миела пода. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и водата се разляла в антрето. Като видяла какво се е случило, жената започнала да се извинява на съпруга си:

– Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…

– Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости…

Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала с нетърпение и от вратата го започнала с въпроси:

– Какво стана, видя ли нещо?

– Да… – унило отвърнал мъжът.

– И какво? – нетърпелива била жената да узнае каква е тайната на семейното щастие.

– Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас всички са прави, а у тях всички – виновни…