Милен Русков: Не ме интересува дали „Чамкория“ ще е по-добър от „Възвишение“

Писателят Милен Русков гостува в студиото на еМисия България и разкри детайли около новата си книга „Чамкория“, която ще излезе на пазара на 4 май. Авторът на „Възвишение“ сподели, че днес е написал резюмето на корицата на книгата и в 100 думи е опитал да опише книгата.
„Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки – ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек – шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20-те години и съживява много вълнуващата и необикновена история от 20-те години“, сподели авторът.
По думите му, главният герой има добър шанс да успее да мине между капките, обаче характерът му го подхлъзва и се въвлича в много неприятни неща. „Слави Желязков е името – звучи ми точно като за шофьор на такси или омнибус“, смята Милен Русков. По думите му, е много по-лесно да се пише за исторически периоди и събития, отколкото за настоящи.
„Историята е ясна – тя има начало и край. Ясно е какво се е случило, макар че точно за 20-те години има много неясни неща. Човек може да описва такава история много по-добре и спокойно. Ако пишете за съвременния живот, не е много ясно каква е историята – разказът се развива и продължава. Затова историческата тематика е по-завършена“, подчерта Русков.
Две ключови дати от българската история намират мястото си в романа. 14 и 16 април 1925 г., когато са извършени двата атентата – над Цар Борис III и в църквата „Света Неделя“.
„Аз съм сигурен за себе си, че тяхната цел е била да отвлекат царя. Това е атентат, добре организиран и замислен. Причината да минава в историографията като случайно нападение е, че българската историография дълго време е била в ръцете на заинтересована страна. Ако нападнем царя и вземем, че се провалим, би било много глупаво да признаваме, че сме нападнали царя. Ще се опитаме да изкараме нещата така, че нямаме нищо общо“, смята Русков.
„Затова комунистическата историография отрича да е атентат и твърди, че това е случайно нападение. Хората, които биха могли със сигурност да кажат какво е, са били убити още през 1925 година. А оцелелите също не са имали интерес да казват, че са правили атентат срещу царя. Нешо Томангелов, един от оцелелите, е бил полицай в Сърбия до 1941 година. Винаги е твърдял, че атентатът е случаен. Ако той беше признал, че има организация, която иска да убие или отвлече царя, това би му създало големи неприятности. ВМРО можеше да му прати хора да го потърсят в Сърбия или царя можеше да му прати хора“, убеден е писателят.
„Получава се така, че това нападение спасява живота на царя. Мисля, че царят е интересен човек и характер. Коста Лулчев се обажда на един свой приятел генерал и казва, че иска среща с цар Борис, тъй като имал видение, свързано с живота му“, припомня част от събитията около тези дати Русков.
„При все, че генералът е смятал Коста Лулчев за доста смахнат човек, му уредил среща в Ботаническата градина. Лулчев, бидейки нервен и притеснителен, му казва: „Вие за мен не сте никакъв цар“. Лулчев го предупреждава, че ще има три големи взрива в София и ще паднат три големи сгради. По-късно стават двата атентата и взрива в „Света Неделя“. Царят решил, че има нещо в този Лулчев. Борис се е вслушвал в него“, обясни писателят.
Той разкри, че и новият роман „Чамкория“ е написан на специфичния за времето си език. „Книгата е написана на софийският жаргон на 20-те години така, както би го говорил един шофьор. Той е и разказвачът – от първо лице, което ми дава възможност да пиша на този жаргон“, обясни Милен Русков.
Той не се притеснява, че новият роман може да не пожъне същия успех като „Възвишение“.
„Мисля, че книгата е хубава и не знам дали е по-хубава. Това е много трудно да се каже, тъй като има някои определени малки предимства пред „Възвишение“. А „Възвишение“ има други малки предимства пред „Чамкория“. Никога не съм смятал, че всяка следваща книга на един писател трябва да бъде по-добра, защото очевидно това е невъзможно. Аз съм напълно спокоен и искам просто да пиша хубави книги. Не ме интересува особено дали тази ще бъде по-хубава от предната“, категоричен е авторът.
„Ако тази книга има някакво послание, което може да се изкара в едно изречение, то е: „Не се забърквай в неща, чиито край не виждаш. Общо взето е неизпълнимо, защото ние постоянно се забъркваме в такива“, обясни писателят.