Световен ден на здравето 2017: Нека започнем да говорим открито за депресията

Над 300 милиона души по света живеят с депресия – това гласи статистиката на Световната Здравна Организация (СЗО), която посвещава тазгодишния Ден на Здравето (7. Април) на най-често срещаното психично заболяване. Кампанията има за основна цел да информира и сенсибилизира обществото относно депресията, нейните признаци и възможни усложнения както и да подтикне държавите по цял свят да отделят повече внимание на психичното здраве чрез политиките и стратегиите си. Към момента вложенията на държавите в психично здраве се равняват средностатистически на около едва 3% от съответния държавен бюджет – процент, изключително нисък спрямо голямата възвръщаемост на инвестициите в психично здраве (за всеки 1$ инвестиран се възвръщат 4$, СЗО).
Темата все още е и силно стигматизирана по цял свят. Основна причина за това са свързаните с нея предразсъдъци, които възспират открития обществен дебат и имплементирането на държавни, фирмени или дори локални стратегии за подобряване психичното здраве на всеки. „Да поговорим!“, гласи мотото на кампанията на СЗО, с което организацията се стреми да даде тласък на диалога за депресията и други психични заболявания. Основната част от кампанията е информациионна и се стреми да опровергае масовите грешни разбирания за депресивните състояния, вкоренени в културата на съвременно общество. Ето ги и тях в синтез, заедно с фактите, които ги опровергават:
Предразсъдък 1: Депресията не се среща често.
Абсолютно грешно. 27% от европейците на възраст между 18 и 65 години са изпитали някаква форма на психичен проблем през изминалата година – процент, равняващ се на над 83 милиона души, а статистиката дори не включва психични заболявания при деца и възрастни хора. Всеки 4ти от 15 европейци пък изпитва някаква форма на депресия в момента – независимо дали в леко и едва забележими или във вече диагностицирано състояние. Причината това обаче все още да се възприема като „рядко“ заболяване е, че депресията, като повечето психични проблеми, не се забелязва толкова лесно колкото физически проблем. Което директно ни води към следващото масово предубеждение.
Предразсъдък 2: Депресията не е истинско заболяване.
Депресията е изключително истинско и сериозно заболяване. Заблудата в случая се дължи основно на факта, че диагнозата в масовия случай не се поставя на базата на физически проблем, а на състояние, описано от пациента, семейния и приятелския му кръг както и базирано на наблюденията на лекуващия лекар и/или психолог. Противно на това разбиране, депресията не се изчерпва с унилост или лошо настроение, а има и редица физически и социални прояви – най-силна от които е мисълта за самоубийство. Депресивните състояния са изключително сериозен рисков фактор и основна причина за нарастване на суицидната статистика по цял свят – особено застрашена група са 15- до 29-годишните, при които самоубийството е втората най-честа причина за смърт. Ето защо е толкова важно да знаем как да разпознаем заболяването навреме.
Освен типичните признаци на депресия, сред които са меланхолията, загубата на интерес към иначе интересни за човека занимания и ниско самочувствие, заболяването се отразява и физически в сигнали, които лесно могат да бъдат разчетени от околните:
– Загуба на апетит
– Безсъние
– Умора
– Липса на концентрация
– Невъзможност за справяне с иначе лесни задачи в училище, работа, вкъщи;
Комбинацията от психически, физически и социални фактори при депресията я прави особено трудна за овладяване, особено при наличието и на придружаващо заболяване. Въпреки това, и тук диагнозата е последвана от терапия.
Предразсъдък 3: Депресията е нелечима.
Думата „лечение“ често се асоциира с приема на лекарства. Това не е изключение и тук, но антидепресантите далеч не са единственият изход от депресивните състояния. Посещението при психолог може да е изключително полезно за овладяване на симптомите, както и за да се установи какво е отключило и/или продължава да отключва състоянието. Професионалната помощ, обаче, невинаги е вариант – било заради затруднен достъп до лекуващ лекар или нежелание от страна на самия човек да се подложи на терапия. Още по-важна в такъв момент става подкрепата от обкръжението. Това включва не само семейния и приятелския кръг, но и работата.
Основна роля в корпоративния здравен мениджмънт от години насам е отредена именно на психичното здраве. Бизнесът възприема психичното натоварване като ключов рисков фактор при модерния човек, а мениджърите в Siemens, BMW, Allianz, BASF и др. преминават специални обучения за психично здраве и как да ръководят „щастливи“ екипи в приятна работна обстановка. Подкрепата от колегите е елемент в терапията на депресия и други психични състояния, който не бива да бъде пренебрегван, имайки предвид каква основна част заема „офисът“в живота на всеки работещ. Дали с психолог, семеен лекар, приятели или колеги – всяка терапия и всяка помощ идва след една първа стъпка – да поговорим по темата.
Видео: Да поговорим за депресията (СЗО): https://www.youtube.com/watch?v=Yv_dvG_2VLI
Източници:
http://www.who.int/mediacentre/news/releases/2017/world-health-day/en/
http://www.who.int/campaigns/world-health-day/2017/event/en/
http://www.euro.who.int/en/health-topics/noncommunicable-diseases/mental-health/data-and-statistics
http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs355/en/

Анна Желязкова, студент в магистратура „Здравен мениджмънт“, Университет „Лудвиг Максимилиан“, Мюнхен