Театралният режисьор Невена МИТЕВА пред Долап.БГ:“Ако не спрем с компромисите на морални ценности, ще се разпаднем като хора и общество“
На 6 април 2017 г., от 19:00 часа, на камерната сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще се състои премиера на представлението „Сватбената рокля на Бети“ от Анна Петрова.
Режисьор е Невена Митева – директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово. Сценографията и костюмите са дело на Теодора Лазарова. Ролите изпълняват Елена Азалова (Ивона), Светла Тодорова (Бети), Ивелин Керанов (Константин).
– Госпожо Митева, какво старозагорските почитатели на Мелпомена не знаят за Вас?
Завършила съм ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски, което само по себе си е някакъв атестат. Четири години съм работила в Димитровградския театър като режисьор. От 1981 г. съм в Габровския театър „Рачо Стоянов“ и от 1994 г. съм негов директор.
– Към какви пиеси са предпочитанията Ви?
Много ми е приятно да работя камерна драматургия. Обичам камерния театър и затова съм щастлива, че в Драматичен театър „Гео Милев“ правим камерното представление „Сватбената рокля на Бети“. Автор е моята състудентка и приятелка Анна Петрова, която е актриса в Младежкия театър.
Обичам българска класика. Едно от нещата, с които много се гордея, е Фолклорният театър на открито в Етнографския музей „Етър“. Той вече стана на 15 години и всяко лято там правим представления. Имам силно увлечение към фолклора. Мисля, че в днешно време фолклорът е от изключителна важност. Много радостен е фактът, че младите хора започват да се завръщат към него. Всички тези школи за български народни танци спомагат децата да открият и обикнат това необятно безценно богатство. В същото време нашето по-зряло поколение трябва да насочва децата и внуците си към народното творчество. Това трябва да става деликатно и по естествен път, както е било някога.-
– Как изглежда театър „Рачо Стоянов“, който Вие ръководите?
Той е една от водещите институции в България. Събрахме добра млада и талантлива трупа. Били сме на всички национални и на много европейски и световни фестивали. Работим с млади режисьори, което също е важно, за да имаме гарантирано бъдеще. Редица български заглавия са поставяни при нас за първи път. Организирам два международни фестивала: „На комедийния спектакъл“, който тази година ще има 10-то издание. Това е нормално, тъй като Габрово е столица на хумора и сатирата. През година правим и фестивал на моноспектаклите „BGMOT”, който е част от веригата на ЮНЕСКО, с участие на артисти от цял свят . България има невероятно добри моноспектакли. Обикновено каним сериозно международно жури, което е изумено от таланта на българските актьори.
Но колкото и да се хвалим, факт е, че българският театър направи стъпка назад, по чисто финансови причини. Всички проведени реформи доведоха до това, най-важни да са парите, които ние се стараем да изкараме. От това зависят и заплатите ни, и благосъстоянието на театъра въобще. Така щем-не щем се комерсиализирахме, както и да се опитваме да надмогнем това обстоятелство. Надявам се да се стопира този подход, да настъпи стабилност за българския театър и да не си позволяваме да правим всевъзможни компромиси, а качеството на театралния ни продукт да бъде най-важното. Каквато е и мисията ни.
– Защо избрахте да поставите на старозагорска сцена „Сватбената рокля на Бети“?
Причината на пръв поглед е много елементарна, но според мене -изключително актуална и важна. Ние като хора правим страхотни компромиси. Такива компромиси, че всякакви морални ценности вече са изчезнали. Това не може да продължава до безкрай. Ние просто ще се разпаднем като хора.
В този спектакъл главният герой в един момент си дава сметка, че са прекрачени всички граници. По-нататък той не бива да отива и казва стоп! Това трябва да направим всички ние! Да кажем „стоп“ на всички морални компромиси и да се опитваме малко по-малко да възвръщаме стойностите в живота – в политиката, в морала, във всичко. Трябва все пак да има някакво мерило. Затова е ценна тази пиеса. Тя е абсолютно отражение на обществото ни в момента- такива каквито сме с всички компромиси. Брак, семейство, отговорности просто нямат никакво значение.
В началото на прехода ни към демокрация, политик, който няма семейство или се е развел се смяташе за човек с проблеми. Сега на това никой не обръща внимание, а всъщност е разпад на семейството, на всички стойности, на обществото ни като цяло.
В нашия спектакъл след десетките компромиси, които се правят, настъпва момент, в който героят казва“До тук! Нямам право и не мога да прекрача границата, каквото и да ми се иска и каквото и да ми струва това!“
Затова ми харесва пиесата. Защото това, което става в живота ни, това, което трябва да направим -макар и само загатнато в случая, все пак центрира вниманието на зрителя върху една морална категория, която не трябва да бъде прекрачвана.
– Всъщност в основата на пиесата стои класически триъгълник тя-той-тя?
На пръв поглед -да. На пръв поглед един мъж живее с две жени. Нормално любовницата е по-млада, много богата и му предлага изключителни шансове в живота. Той е амбициозен и тази жена би му помогнала много в кариерата му. Това е доста банално, но при самото развитие на действието, а и като се намеси политическата кариера, пиесата придобива чисто криминален характер. Дълго време това не се разбира, но с развръзката идва и моралното послание на спектакъла ни. То не е направено грубо. Деликатно е вкарано във финала на пиесата, но мисля че публиката ще го усети, защото обществото ни малко по малко започва да узрява, че минахме всякакви граници. Или може би ми се иска да е така?! Но, ако продължим така да я караме, става страшно. Колко много политически убийства станаха в България, колко много млади хора си отиват, убити от приятелите си, буквално за нищо – за някакви дребни суми, казана дума или завист. Т.е. човешкият живот даже вече няма стойност.
– Кой неглижира и унищожи човешките ценности?
Ние всички позволихме това да се случи. Всички ние сме виновни. Избирахме и продължаваме да избираме аморални хора да ни ръководят и да ни бъдат поведенчески модели. Случайни хора – без семейства, без род и семейни ангажименти. Хора, които ни поучават, говорят като хванати от улицата. И това се превърна в мода, в модел за поведение. Затова казвам, че всички сме виновни.
Като започнем да се оглеждаме от горе до долу ще си дадем сметка, че не е станало без нашето участие, колкото и да ни се иска на някой друг да прехвърлим вината. Оправдаваме се непрекъснато с прехода. Всички държави минаха през някакъв преход, но не всички стигнаха до такова блато, в което се натикахме, което също продължава мисълта на историкът Константин Иречек какъв народ сме ние – за жалост.
Затова съвременните български пиеси, които са съжаление са много малко, би трябвало да са отзвук на това, което се случва с нас самите, иначе защо да са съвременни. Те трябва да отразяват нашето време, а проблемът в тях да е вечен, класически.
– Трима наши водещи артисти изпълняват ролите – Елена Азалова, Светла Тодорова и Ивелин Керанов. Какво е мнението Ви?
Изключителни артисти. Не съм предполагала, че такива трима актьори мога да събера в един театър- не само като можене, а като характери, възпитание, отношение към работата. За мене беше изключително удоволствие работата ми с тези творци . Поемам 100% отговорност за спектакъла, защото те направиха всичко, което поисках от тях. Представлението е много близо до моята представа за това, което съм искала да постигна, надявам се и до представата на авторката. Тя беше веднъж на репетиция още на маса и каза, че е много приятно изненадана.
Надявам се „Сватбената рокля на Бети“ да покажем на различни фестивали. Представлението е достойно за равнището на българския театър в момента, за представителност на съвременната ни драматургия.
Росица РАНЧЕВА