Майстор по бойни изкуства събужда в себе си талант от отминал свой живот

Чудесата продължават да се случват

Инструкторът по самозащита , носител на 2-ри дан по айкидо, основател на клуб ,,Имеон”- Стара Загора, сенсей Гошо Илчев Димитров става свидетел на чудо, в което сам се явява главен герой.

,, През месец май 2015 г. при едно мое посещение в магазин ЛИДЪЛ някакъв вътрешен глас ми заговори: -Отивай на щанда с материали за рисуване и купувай платно и бои!”. “
,, Излязох от магазина и се опитах да забравя за случката. На следващия ден отново влизам в магазина и нещата се повтарят. Гласът упорито настоява да купя платно и бои. Започнах да си мисля, че нещо не е наред. Въпреки съпротивата ми и липсата на обяснение защо са ми това платно за рисуване и боите излязох с тях от магазина. Платно за рисуване и бои купи човек, който никога не е рисувал , не е учил рисуване, не е правил опит дори да надраска нещо върху белия лист през половин вековния си живот”- продължава Гошо Димитров.
,,Платното и боите бяха прилежно скрити от жената, защото нямах обяснение пред нея какво и защо се случва. Лежаха скрити около месец, преди да ги извадя, да си нагодя един счупен стол за статив и да започна нещо, което аз самият тогава не вярвах, както и сега продължавам да не вярвам, че се случва и става.”
От месец юни до месец септември 2015 г. изпод ръцете му излизат 24 творби. Едната от стените на залата за айкидо се превръща в картинна галерия. Другата е покрита с многобройни сертификати и дипломи, свързани с бойните изкуства.
,,Нямам обяснение за случващото се. Най-вероятно в минал свой живот съм бил художник или поне чирак при такъв”- шегува се Гошо Димитров. – ,,А може би постоянните занимания и с йога са отключили нещо от миналото…”
,,Една моя добра позната, която купи първа 2 от тези картини събра смелост и ми каза: Извинявай, но наистина не вярвам, че ти си направил тези неща”.
,, И как тя да повярва, когато аз самият продължавам да не вярвам, че тези неща се случват изпод ръцете ми ”- къде на шега, къде насериозно продължава разказа си сенсей Димитров.
,,В миналото много от истинските майстори на бойни изкуства са били ненадминати и в едно друго изкуство – изкуството на перото и четката, раждащо поеми и неповторими природни картини. Те са били наричани майстори на перото и меча и са изучавали с еднаква прилежност както изкуството на битката, така и изкуството на поезията и живописта”- споделя той.
,,Днес за някои от хората, занимаващите се с бойни изкуства, тези неща сякаш са позабравени, но ето че се случва нещо, което ни кара да се замислим. Между другото струва ми се, че без концентрацията и координацията на ръцете, краката и мисълта, развивани до съвършенство от бойните изкуства, трудно би могла да се създаде тази палитра от цветове, сенки и внушения, които носи в себе си една хубава картина. Поне от човек, който никога досега не е правил нещо такова.”
,,Продължавам да нямам обяснение как и защо един човек, който никога преди в живота си не е учил и не е опитвал рисуване просто ей така от днес за утре започва да създава картини. Най-вероятно Творецът-капитан на кораба, с който всеки един от нас пътува в своя живот напред към мечтите си, единствен знае какво, как и защо се случва и ще се случва вчера, днес и утре … “- завършва разказа си сенсей Гошо Илчев Димитров.
Към днешна дата от четката на влюбения в бойните изкуства ,,художник”са се родили над 150 картини. Траките са вярвали в прераждането. А ние…Едва ли. Все пак, да не би да се докосваме до тайните на някой от великите художници от миналото…

Христо Рашев