Д-р Радослав Михайлов:“ Трябва да ти е драснато, за да говориш на езика на животните!“

На 1 април Стара Загора ще празнува 60 години от създаването на Зоопарка в града. Специално за Долап.бг директорът му д-р Радослав Михайлов даде това предпразнично интервю.

Доцент Михайлов, какво е за Стара Загора емблематичният Зоопарк, който през м. април т.г. ще стане на 60 години?

– Зоопаркът е едно от любимите места на града за старозагорци и гости. Той изпълнява няколко функции, които посетителите вероятно не осъзнават и не отчитат. Става дума за развлекателната и образователните му дейности. Обратно на мисленето на някои, че животните са затворени, тенденциите са те да се поставят максимално в естествена среда. Стремим се така да е при нас, само че нямаме магическа пръчка, да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Работата на екипа на Зоопарка и на общинската администрация е да се направи всичко необходимо за запазване и разширяване на Зоопарка . Тук поколения наред сме израствали. Хората идват за забавления – има чист въздух, устроени са алеите, всичко е потънало в зеленина, а през лятото и в прохлада; запазени са уникални дървесни видове, които могат да се видят, има места за отдих и забава. Това са развлекателната функция. Познавателната или образователната е, че посетителите единствено тук могат да видят на живо диви животни. Но той е и научнообразователен център за изследователска работа, а също и място за развъждане на застрашени видове, което е принос към екологията.

Вярно ли е, че в Зоопарка има животни от петте континента на планетата ни?
Да, така е: Освен местните и европейските видове, ламите и ягуара са представители от Южна Америка, енотите са от Северна Америка, от Австралия са емутата, от Африка – щраусите, лъвовете и антилопите, от Азия – сибирските тигри. Колекцията се обогати до пренаселване на всички клетъчни съоръжения, даже някъде имаме и сборни композиции. Това значи, че заедно живеят няколко вида животи , които се понасят безпроблемно. В едно от най-добрите местообитания за тревопасни живеят муфлони, каракачански овце, които са местна порода; кози, понитата. Сърните са заедно със щрауса и младите емута. В една от летните волиери имаме няколко вида папагали, гургулици, пъдпъдъци, киклици. Там от време на време пускаме и ягуаните.Това е и красотата на една експозиция – да е сборна, а не всяко животно да е поставено отделено по вид. Според мене, не е важна големината на колекцията, а как тя е структурирана и представена.
От 2014 г. Зоологическата градина в Стара Загора има статут на спасителен център по смисъла на Конвенцията за търговия със застрашени видове. През 2015 г. е лицензирана с втори лиценз.

На каква територия се разпростира Зоопаркът?
На територия от над 75 дка живеят около 400 животни от 80 вида.
Почти приключва архитектурния проект на така наречения мастерплан с автор арх. Петър Киряков. Той трябва да бъде одобрен на архитектурен съвет, след което ще се търси финансиране. Проектът е съобразен с всички изисквания и наши предложения животните как да бъдат разположени. Ще има модернизиране и осъвременяване на клетъчните съоръжения, подобряване на цялата инфраструктура и инсталации В и К, електро и пр. Някои от съоръженията ще се запазят. Например старата клетка на лъвовете, която е куполообразна, е уникална като архитектура. Различните помещения ще бъдат ушерени, за да се създаде пространство на животните според изискванията. Целта е да се намали максимално бетонът и питомците да бъдат в естествена среда.
Проектът трябва да бъде готов до края на м. март т.г. Желанието на ръководството на общината е реализирането му да се случи възможно най-скоро.

Вярно ли е, че преди 60 години, нашият Зоопарк е създаден втори след Софийския?
Така се говори. За съжаление в Държавен архив няма никакви документи, свързани със създаване на зоологическата градина. Дори не можем да намерим чертежите за построяването й. На времето това е ставало с партийни разпоредби. В последствие картографите са заснели всичко и вече нямаме проблеми.

Как се ситуира Старозагорският зоопарк на фона на останалите в страната?
Не можем да се мерим със Софийския по брой на животни и колекции, но по начин на управление сме признати на всички нива за водещи. Разбира се това се дължи на абсолютната подкрепа и разбиране от страна на общинското ръководство.

Доцент Михайлов, на какъв език Вие разговаряте и се разбирате със животните?
Трябва да ти е драснато, за да говориш на езика на животните. Това е не само вътрешно състояние , но и познаване на фините разлики в поведението им, за да можеш да си предвидиш, усетиш и направляваш. Това не се учи, въпреки че в Тракийски университет преподавам такава дисциплина. Ако нямаш вътрешното усещане, трудно ще се справиш. Наблюдаваш поведението на животните и търсиш фините разлики от нормалното естествено поведение. Трябва да разбереш кога се държи по-подозрително и предупреждаващо, трябва да се улавят тези неща.

Ние хората от какво можем да се поучим от животните?
Навсякъде майченият инстинкт е много силен и женските са изключително грижовни. Не всички животни живет като семейства. Повечето от тях да единаци. Вълците и лъвовете правят семейства. Останалите са самотници. Събират се само за сешаване, да се продължи рода. Тревопасните, макар че са на стада, също са самотници.

Има ли при тях лидери?
Ще дам само един пример. На хранилката първо отива най-голямото прасе, не най-тежкото. При правене на опити с доливане на алкохол в храната, след като по-високо стоящите в йерархията се напият, отива най-малкият, аутсайдерът, тъй като за него не е останала храна и не е успял да се напие. И тогава става началник, но обърква всичко, защото не знае как да ръководи останалите. Когато при следващия експеримен отново се добави алкохол, естествено пръв отива пак началникът, който обаче обръща коритото с храна, защото е вредна за стадото.
Лидерът се излъчва не от това, кой е най-голям, най-силен, най-умен, най-красив, а този, който е най-адекватен. Той е предпочетеният от женските, защото в потомството остават неговите гени. Ако искаш да разбиеш една група – маймунска или друга общност, убиваш лидера и тогава настъпва хаос. Групите съществуват точно заради умението на водача, който неслучайно е станал лидер. През целия си живот той се е изграждал, участвал е в битки с други претенденти и в тези единоборства е отстранил конкуренцията , което го прави лидер.

Вие не правите абсолютно никаква аналогия с политиците, нали?
По време на предизборната кампания разговарях случайно с пристигнал отвън кандидат за депутат, който ми заяви, че бил против това да се извървява цялата стълбица, а директно трябвало да „кацне“ на върха. Е, не му се отвори парашута. Не правя четки, но кмета на Стара Загора Живко Тодоров прави изключение. Понякога съм изумен от неговите действия и разум, от интелекта и човещината, които притежава. Моят син е на неговите годинии познавам поведението на тези млади хора. Явно и на кмета ни му е драснато…

Разкажете за себе си?
На 58 години съм. Старозагорец съм. Директор на Зоопарка съм от 15-16 години? Преподавател съм в Тракийски университет…

Студентите казват, че сте любимия им преподавател, а екипът на Зоопарка – че сте най-готиния шеф. Кое надделява у нас учения или практика?
Благодарен съм, че успях да вкарам науката в практиката и обратно. Специалността много ми помага да позная много от процесите и приложението им при дивите животни. Това е философия. Не всеки я владее. На студентите им харесвам, защото това, на което ги уча, са направени неща, преживени, изстрадани. Това го прави можещият. Едните са правачи, другите разбирачи. Правячите правят грешки, а разбирачите, които никога не са правили това, дават акъл и не правят грешки.

Какво ще се случи на 60-ия рожден ден на Зоопарка?
На 1 април 2017 г., не на шега, каним старозагорци и гости на рожден ден. На празник, като на празник – ще има от всичко по много – веселба, концертна програма, изненади, благопожелания и увереност да дочакаме в добро здраве следващите години .

Интервю на Росица РАНЧЕВА
Снимки от Интернет