По повод Международния ден на хората със Синдром на Даун

Споделено от д-р Рени Колева, детски ендокринолог:

„Даун синдром
Поводите за тези редове са 2:
21 март – Международният ден на хората със Синдром на Даун се отбелязва в България за четвърта поредна година, тази година мотото е „Моят глас, Моето Общество”. И фотоизложбата „47 усмивки”, която бе открита в Ст Загора на 24 март в Парк „5 октомври” до шадравана. Нейната цел е да насърчи информираността и разбирането, да се потърси подкрепа и да се осигурят достойнство, равни права и по-добър живот за хората със Синдрома на Даун навсякъде по света.
Работила съм с над 50 деца с Даун синдром. Малка част от тях се отглеждат в институции поради изключително тежкото им здравосовно състояние. По-големият брой си имат грижовни семейства, готови да направят и невъзможното, за да покажат възможностите на децата си.
Какви чувства ме връхлитат, когато влезе семейство с дете с Даун синдром?
Никога няма напрежание у чакащите пред кабинета – децата се забавляват, нищо, че при всеки има сериозен проблем. Та нали е дете.
Влизайки в кабинета една част от родителите са срамежливи, или виновни, или убедени, че правят най-доброто за семейството си. Казвайки си „здравейте, настанете се”, размишлявам защо са дошли, кой ги е изпратил, какво очакват от мен, колко дълго ще „вървим по пътя”? А той е с дупки, на брой повече от на републиканската пътна мрежа! С повече изненади, отколкото изненадите на всяка зима, с повече пот отколкото избирането на състав на Народното събрание.
Отрезвяването идва мигновено – състоянието крие рискове, но те могат да бъдат търсени, откривани и коригирани. Окуражавам семействата, че се справят блестящо, въпреки че може да направим още една малка стъпка към доброто. Разговаряме и за вината – за неоткрите ситуации, за пропуснатите възможсти и за божиите дела. Споделяме предизвикателствата, шансовете и реалността. Страхът!? Да той съществува и у мен. Страхът от клиничната инерция – клинична, терапевтична и пациентска. Страхът от безразличието – дали това не е поредният пациент, амбулаторен случай и искащо семейство. Страхът от безсилието, от незнанието или гонитбата с времето.
Радостта, удовлетворението и гордостта – че децата си имат семейство, че разрешават да подържа любимата играчка, че ме нарекоха „лекарят на нашите деца”.
Работа, съчетана с неизвестности, отговорности и много усмивки. Ето това усещам, преживявам и преосъзнавам, работейки със семействата с Даун синдром.“
Д-р Рени Колева

Д-р Рени Колева е детски ендокринолог, носител на Наградата на общността в Конкурса „Добрий Самарянин” през 2016 г.за своята дългогодишна и самоотвержена и много често на доброволни начала работа с болните дечица, но и със семействата им.
Снимките са на Борис Борисов от откриването на изложбата на 24 март в Стара Загора, където известния фотограф Калина Борисова има много фотоси.