Благовещение е християнския ден на майката
Март е женският месец ,през който се празнуват и двата женски празника. Първият – 8 март, международният ден на жената, е известен на всички ни, независимо дали го почитаме или не. Вторият не е толкова популярен сред младите хора, но пък се отбелязва далеч преди да започнат честванията на 8 март. Според възрастните хора точно той е истинският ден на майката.
Благовещение е християнският празник на майката и жената. Той се отбелязва на 25 март. Преданието разказва как небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божият ангел-вестител Гавраил и й съобщил, че ще роди Божи син.
Благовещение се празнува девет месеца преди Рождество Христово, от където се поставя началото на нашето спасение. Камбаните на църквите известяват зачатието, а хората възкликват: “Радвай се Благодатна, Господ е с тебе!”.
Като деца, ден преди Благовец, ходихме в Аязмото чак на третия баир и събирахме първите пролетни цветя – кокичета, минзухари, кукуряк, теменужки. Винаги правехме два букета – единият за Света Богородица, другият – за мама.
На този ден жените приготвяха специалната храна за големия празник. По време на Велики пости само на Благовещение е разрешено да се яде риба. Затова от оскъдните ни средства се отделяха парички да се закупят една-две скумрии, които се печаха в тавичка с ориз. На този ден се „хващахме“ за зелено. От гората се завръщахме с коприва и киселец, от които ставаше прекрасна супа .На празника се правеше и първата салата с маруля и пресен лук.
Тъй като в следобедните часове жените от махалата се събираха празнично, всяка приготвяше някакви постни курабийки. Майка винаги майстореше „еделвайсчета“(хитлерчета, защото се получаваше нещо като хитлеристкия знак) : брашно, мая, олио, есенция за аромат, захар и пудра захар за поръсване . По-вкусни сладки от тези нямаше тогава.
Преди да забие камбаната на Благовещение, всички бяхме готови, облечени с най-новите дрешки и тръгвахме към Божия дом. Църковната служба беше красива и някак си радостна. Много хора окичваха с цветя иконата на Светата Майка, палеха свещи и й се молеха за здраве и успение.
Майка ми, Бог да я прости, беше хористка в църковния хор на катедралния храм „Св. Димитър“. След като разпускаше службата, започваше раздаване на нафора и на четен хляб. На тръгване от купищата цветя – здравец, зюмбюли, лалета, нарциси – дар за Св. Богородица, си вземахме за иконостаса в къщи.
Следобед започваше царството на децата. Щом пристигнеха гостенките, ние им представяхме дълга и разнообразна програма от песни и стихотворения посветени преди всичко на Света Богородица и на майките. Концертът завършваше задължително с „Наздравица“ от операта „Травиата“ , само че вместо с вино, наздравицата беше с чаша лимонада.
Няколко години след 9 септември 1944 г. влизането в църква стана нежелателно и с неприятни последствия. Християнският ден на майката беше заменен с 8 март.
Дано вече отново очите и душите на децата и младежите се отворят и се даде дължимото на Светата Майка Богородица , но и на рожденната майка.
Росица РАНЧЕВА
ПРИТЧА
НАШИЯТ АНГЕЛ-ПАЗИТЕЛ
В деня преди да се роди едно дете попитало Бог:
Аз не знам защо идвам на този свят? Какво ще трябва да правя там?
Бог му отговорил:“Ще ти подаря един ангел хранител, който винаги ще бъде до теб. Той ще ти обясни всичко“.
– Но как ще се разбирам с него, след като не знам неговия език?
Ангелът ще те научи да говориш неговия език.
-Страхувам се от този непознат свят.
– Не се тревожи! Твоят ангел ще бъде до тебе винаги, когато имаш нужда, когато ти е трудно, когато ти е тъжно, когато падаш и когато си на кръстопът. Той ще те пази от беди и ще те направлява. Ще те обича и ще ти вярва. Д ори целият свят да се изправи срещу теб-можеш да си спокоен. Никога няма да те подведе или да те предаде -единствен сред всички хора на земята.
– А как е името на моя ангел?
– Това не е толкова важно. Той има много имена, но ти ще му казваш:“МАМО“.
– Чудя се защо Господ не ми е разказал още тогава, че някой ден този красив и добър ангел ще ни напусне. Може би е искал да ни спести, че това ще е най- тъжният ден в целия ни живот. Може би дори Господ не е имал думи, с които да ни подготви за раздялата, защото е знаел, че това е най- страшната раздяла. Защото заедно с майката, умира и част от сърцето ни, а животът никога след това не е същия.
Иска ми се да можех да разкажа тази притча на майка ми, но за съжаление вече не мога.
Ако вие можете -направете го или просто й се обадете и й кажете:“Мамо, знаеш ли, ти си моят ангел!“
Притчата е част от сборника „Винаги има надежда“.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи –
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън…
Пейо К.Яворов