Една малка голяма жена събра живота си в миниатюри

Една малка голяма жена събра живота си в миниатюри
На 21 март 2017 г. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора Народно читалище „Родина -1860“, библиотека „Родина“ и издателство „Палмира“ организираха премиера на книгата с миниатюри „Живот в щрихи“ от Людмила Борисова.
Люси, както всички с обич я наричат, е мъничка на ръст, но с огромно сърце и душа. Надарена е с доброта, и талант да рисува и да описва съдбите на хора като нея, ощетени от съдбата. Тя е пример на човек, който не пада духом, а отстоява на всички инстанции правото на всеки под това небе, да живее спокойно , щастливо и равнопоставено.
Люси е родена в Русе. От 1995 г. живее в Стара Загора, а от 2002 г. работи в библиотека „Родина“ – Стара Загора. Активист и борец е за правата на хората с увреждания към Центъра за независим живот. От 2004 г. е част от екипа на списание „Независим живот“. Публикува малки истории за хора с увреждания, които живеят в институция или извън нея и в блога „Системата куца“.
„Живот в щрихи“ е първата ѝ самостоятелна книга. Рисунките в нея са също дело на авторката.
„Книгата е малка, симпатична и откровена, – каза на официалното представяне издателят Палмира Никленова.- Това, което прочетох, дълбоко ме трогна. Миниатюрите – кратко и ярко обрисуват живота на Люси и нейните съквартиранти.
„Живот в щрихи“ е изпълнена с болка и надежда за по-добър живот в този социален дом. Много грамотно и вълнуващ е написаният текст, което напоследък рядко се среща. Авторката е талантливо момиче с ранима душа, със силен боен дух, което отстоява своите възгледи за живота и което може да пише и големи форми. Освен това във всяка миниатюра има поезия.“
Развълнувана от голямото посещение на събитието, превърнало се в част от Културния календар на Града на поетите, Людмила Борисова сподели, че в книгата е описала не само случки, които стават в един социален дом. Някои от нейните герои живеят извън институции, но са зависими от помощта на чужди хора.
Идеята за написване на миниатюрите идва от разговор с нейната съквартирантка Христина, която е престояла целия ден навън, сред дърветата, защото в него ден е правена дезакаризация срещу хлебарки. Има хора, които цяла година не излизат на въздух и се оказва, че борбата с хлебарките е единствен начин те да бъдат сред природата.
Така е написана първата миниатюра, след която следват десетки вълнуващи изповеди.
Другите източници, от където открива различни съдби, са участията й в множество анкети, анализи и оценки върху това какви услуги се предлагат за хора с увреждания, какъв е техния живот, борбата за достъпна среда, за нормален живот и пр.
Люси прочете някои от своите миниатюри. Майсторството й е в това, че в десетина реда е събран целият свят – добър или лош на хора, които срещаме всеки ден върху инвалидни колички, на жена с една ръка, която по нищо не отстъпва на здрави мъже и жени, освен по желанието да бъде в услуга на всеки, който има потреба от помощ.
***
„Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застанеш пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя с пълна сила след изкачването на 6-те стълби от входа на блока до вратата на апартамента, уж не бяха много – от две години насам ги изкачваше… с количката си…“
„Живот в щрихи“ е издадена със спомоществователството на НЧ „Родина-1860“ – Стара Загора.

Росица РАНЧЕВА