„Театърът е екстремно състояние на духа“

27 март – Световен ден на театъра

Директорът на Драматичен театър „Гео Милев“ Ивелин КЕРАНОВ:“Театърът е секс между влюбени, а не онанизъм!“

Господин Керанов, в навечерието сме на Световния ден на театъра. Как трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще посрещне професионалния си празник?
С работа. С много работа. В момента се репетират две пиеси.
На 27-ми март ,разбира се ,ще имаме представление като всеки уважаващ себе си театър. Ще представим „Голямото надлъгване“. Преди началото му, както всяка година, ще се прочете писмото на световно известен интелектуалец . През годините посланията бяха от Елиас Канети, Дарио Фо, Джон Малкович и т.н. Това писмо се чете във всички театри по света, в този час преди началото на представлението.
Ние артистите празнуваме като работим. В момента репетираме новата българска пиеса за камерна зала „Сватбената рокля на Бети“ от Анна Петрова. Режисьор е Елена Митева. Участват Елена Азалова, Светла Тодорова и моя милост. Текстът е много актуален и много добре написан. Премиерата ще бъде около 6 април т.г.
На 17 март 2017 г. започнаха репетициите на новата супер продукция „Полет над кукувиче гнездо“ с режисьор Стефан Спасов. Главната роля ще изпълнява старозагорецът Станимир Гъмов. Премиерата очакваме около 10-12 май.
Връщаме се от Варна, от изключително успешно турне. Пред 850 души във Фестивалния конгресен център изиграхме две представления на „Без докачение …моля“ по Чудомир и едно детско заглавие при сериозно посещение . Предстои ни турне в Поморие с „Г-жа министершата“…
За момента финансите на театъра са стабилни и вървят нагоре. Интересът към работата ни е много голям, въпреки че градът е пълен с външни продукции. Представленията ни винаги се играят при пълни салони, което ни радва, задължава и амбицира.

Мисля, че интересът към театъра се дължи на факта, че вие отгледахте тази публика. Преди 8 години, на 90-годишнината на Старозагорския театър, Вие поехте ръководството му. До тогава, години наред, нямахте публика, а заглавията в афиша не бяха атрактивни. Каква „магия“ направихте, че билетите се изчерпват със седмици напред?
Философията е простичка. Театърът винаги има две страни: Театърът е секс между хора, които се обичат, а не е онанизъм. Времето на онанистичния театър, с което се самозадоволявахме доста години, отмина. То беше заболяване, което почти навсякъде започна да отшумява. Театърът за специалисти е хубаво нещо, но той се прави когато имаш достатъчно среда за това. Преди това се иска много работа, за да накараш хората първо да влизат в театъра, той да им е нужен, да им е хубаво и то не само, когато играеш комедии. Видно от афиша ни е, че не играем само комедии. Стигаме до тежки драми с елемент на трагедии каквато е „Цар последен“ от Райна Томова, постановка на Йосиф Сърчаджиев. До момента сме изиграли 7-8 представления при абсолютен фул. От години не ми се е случвало да усещам такава напрегната тишина в салона, което е много приятно за артиста.
В тежките години, в тежкия период в който живеем, няма как да минем без комедия. Но една е комедията „Укротяване на опърничевата“ от Шекспир, друго е да показваме нещо със съмнителен вкус. Такива постановки сигурен съм, че нямаме.
Стара Загора е странен град. Аз съм роден и живея вече много години в този град, част съм от него и мисля, че добре разбирам дъха му. Стара Загора е консервативен град, който във времена на криза – консерватизмът го спасява, а във времена на възход – го спъва. Сега не мога да определя точно времената, но зная че старозагорци обичат сценичните изкуства. Това е град с три държавни културни институти. За операта – не знам, но за театралните съм сигурен, че са в много добро състояние. Това означава, че има интерес, има глад. Не робуваме на вкуса на публиката. Става въпрос за приобщаване на интересите на града към театралното изкуство. Ръстът ни е 12-15 % годишно. Дай Боже и държавата да има такъв ръст. Според мене има мегдан да вървим още нагоре. Живото си е живо. Гледам да има разнообразен репертоар. Да има всичко, тъй като трупата е достатъчно сработена. Хубавото е, че моите колеги – тези момчета и момичета с всички плюсове и минуси, които си имат – и актьорски и човешки, са работяги. Работят здраво и резултатът е налице.

Колко души сте в театъра?
С мене артистите сме 23 човека от всичко 45. Доайените са добре познатите Ивалин Димитров и Стефан Делев, Христофор Недков и Елена Азалова, Галя Александрова и Светла Тодорова, Диана Найденова и Георги Райчев. И аз съм в това число. Това са хората, които през годините са преминали през какво ли не.
Хубавото е, че се задържа млада трупа, която вече е натрупала доста сериозен театрален опит. От младите има смели, напористи актьори, някои от които успешно покриват и средната възраст.
Гостуващите артисти не са просто известни телевизионни лица, а добри артисти. Сред тях са Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин, Николай Урумов, сега надявам се и Гъмов също ще се справи добре. Ще ми се малко по малко, тези, които са излезли от Стара Загора към софийските сцени, да се завръщат. Мисля, че ние им предлагаме среда, каквато трудно могат да намерят другаде.

Колко са заглавията в афиша на Драматичен театър „Гео Милев“?
В момента са над 10, които всеки момент можем да представим. Реално играем 7-8 различни заглавия на месец. Има някои, които играем от няколко години – например Чудомир е пети сезон. Има заглавия на по 2-3 години. Животът на едно представление зависи от интереса на публиката, нищо друго.

Какво нещо е театърът?
Това е най-прекрасното ужасно нещо. Той е неличимо заболяване. Дава всичко и взема всичко. Театърът е екстремно състояние на духа. Нормалност тука не върви. Да си луд в театъра не е задължително, но все пак – помага.

Какво е празничното Ви пожеланието към колегите?
Три пъти здраве. Другото си го имат. Здрави ли са, работят ли – всичко ще е наред. Дай Боже, да имаме възможността да радваме публиката си, защото това ни е професията. Дори, когато плаче по време на представление – сълзите са други – радостни. Другото ще си дойде на мястото!

Росица РАНЧЕВА