Вестник „Тракийска трибуна“ и Михаил Черногоров

В стенографските дневници на 23-то Обикновено Народно събрание от 31 март 1932 г. е записано, че председателстващият Н. Шопов съобщава на Събранието „че е постъпило питане от народния представител г. Георги Вангелов до г. министъра на вътрешните работи и народното здраве относно конфискуването на в. „Тракийска трибуна”, орган на национал-революционната левица в организацията на тракийската емиграция, станало на 24 март т.г. и спиране печатането на тоя вестник. Това питане ще се изпрати на г. министъра, за да отговори.”

Историята на този вестник ще разкажем днес. Накратко!

На конгреса на Тракийския младежки съюз през 1931 година в Стара Загора настъпва разрив между ръководството на Съюза и левицата. Намесват се хора от Комитета за свобода на Тракия. На този конгрес левицата се отделя и се обособява отделна младежка организация – Тракийска левица, която създава комитети по места, Централен акционен комитет и свой печатен орган – в. „Тракийска трибуна“. До 1934 г. съществуват паралелно две организации.

Разказът е свързан и с това, че един от редакторите на в. „Тракийска трибуна” – Михаил Черногоров е свързан със Старозагорския край.

Вестникът излиза в София през 1932 година. Отпечатани са три броя – първи на 12 януари, втори – на 29 февруари и трети на 24 март. Вестникът има подзаглавие „Ратник за свободна и независима Тракия“, което заедно със заглавието подсказва темите и насочеността на печатаните материали. Заглавието и подзаглавието са и на есперанто. Вестникът излиза месечно, в 4 страници, годишен абонамент 29 лв., цена на един брой – 2 лв. Редактор на първия брой е Ламби Данаилов, а от втория (всъщност 2 и 3 брой) – Михаил Черногоров. Адрес на редакцията и администрацията – бул. „Царица Йоанна“ 28. В третия брой е обявен нов адрес – Търговски кооперативен дом, ул. „Алабинска“ 37, стая 117. Печата се в печатница „Радикал“ – София.

Данни за вестника предоставя и Димитър Иванчев в библиографския указател „Български периодичен печат 1844-1944 година“, том 2, издаден през 1966 година, където вестникът е включен под № 7198. Там е отбелязано още, че вестникът има продължител – със същото име, с подзаглавие „Вестник на тракийската прогресивна младеж”, редактор Н. Янков, София, печатница Стоичко Василев. От него също са издадени три броя (от 20 януари до 23 март 1934 г.).

Пълното течение на вестника се съхранява в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София и в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.

Вестникът е изразител на идейните позиции на левицата в тракийското движение. Съдържанието на отпечатваните материали докрай поддържа тази линия. В уводната статия на първи брой, озаглавена „По кой път?“, са отбелязани основните различия между отделните течения в тракийските организации по това, как трябва да бъде решен тракийския въпрос. Вестник „Тракийска трибуна“ утвърждава: „…по пътя на смелата и решителна революционна борба…“. В редица материали, вестникът и неговите редактори подчертават необходимостта от реализиране на лозунга „Свободна и независима Тракия“ в рамките на Балканската трудова федерация и с това се различават от другото крило в тракийската организация. Не малка част в трите броя заемат материалите, посветени на тракийската младеж, организационния живот на Тракийския младежки съюз и въпросите за създаване на акционни комитети в организацията.

В първи брой е отпечатана „Резолюция по идейните позиции, задачите и тактиката на левицата в Тракийския младежки съюз“. В брой 2 и 3 излиза статия от Петко Напетов „Националният въпрос в СССР“.

Уводната статия в трети брой е посветена на 26 март – Деня на Тракия. Авторът призовава към единство на балканските народи, против нова война, в защита на Съветския съюз, за свободна и независима Тракия. Издаването на вестник „Тракийска трибуна“ и по-точно идеите, които той защитава, не са посрещнати особено ласкаво от опозиционните на левицата вестници. Затова и „Тракийска трибуна“ отговаря в свои статии на критиките във в. „Тракия“ и в. „Завет“.

Във всеки брой има материали за положението в съседните балкански страни – Гърция и Сърбия и за по-далечните – Япония, Китай, Индия. Вестникът подкрепя борбата на бедните и онеправданите слоеве в тези страни за независимост и по-добър живот. Не е отминато и положението у нас. В брой втори, в статията „Положението на бежанците“ Михаил Черногоров пише: „По-голяма част от нея (тракийската емиграция) е населена главно в градовете, като Пловдив, Свиленград, Хасково, Кърджали, Сливен, Стара Загора и др. Намира своето препитание изключително в тютюневите и текстилните фабрики, където е изложена винаги на страшния бич на безработицата, недояждането, физически и духовно израждане“.

Финансово вестникът е подпомаган и от своите читатели – отделни хора, групи и тракийски организации. Във всеки брой са отпечатани списъци с имената на дарителите, главно от селищата в Южна България.

Правят впечатление призивите, които са почти на всяка страница, например „Бежанецо! Агитирай, разпространявай и сам чети изразителя на своите мъки и стремежи „Тракийска трибуна“! Или „Сътрудничеството на цялата емиграция е необходимо. Станете кореспондент на „Тракийска трибуна!“.

Няколко думи за редактора – Михаил или Михал (както се среща в някои публикации) Петров Черногоров. Животът му е показателен за живота на хилядите тракийски бежанци. По-голямата част от документите, даващи сведения за Черногоров са унищожени. Останали са спомените на Христо Станков и Калуда Драгиева за него и машинописно копие на показанията от 1945 г. на обвиняем пред Народния съд – Стара Загора за убийството на Михаил Черногоров, всички съхранявани в Държавния архив в Стара Загора. Няколко реда за Черногоров намираме и в издадената през 1996 г. в Стара Загора книга „Село Оряховица, Старозагорска община“ с автор Жеко Трандев. Михаил е роден на 4 май 1907 г. в с. Дервент, Източна Тракия. В Балканската война загива бащата. По-късно пред очите му умират братята, сестрите и майка му. И се започва нерадостната одисея на сирачето-бежанец. Скитничество, което след много гладуване, студуване и преследване завършва в семейството на войника Драгия (Гичо) Иванов от с. Оряховица. Естествено е след бедния, нерадостен живот, Михаил Черногоров да избере революционните, комунистическите идеи. Активно се включва в дейността на младежката, партийната и синдикалната организации в селото. Следват пътувания, временна работа и уволнения на различни места в България, докато през 1932 година идва редакторството във вестник „Тракийска трибуна“. Кой друг, ако не Михаил Черногоров познава най-добре тежката участ на тракийските бежанци. След третия брой, вестникът е спрян, а неговият редактор – арестуван и изпратен в Централния софийски затвор. Осеммесечният престой там завършва с оправдателна присъда. Михаил Черногоров се завръща в село Оряховица и още по-активно продължава политическата и пропагандна дейност в партийния регион. След като разбира, че го заплашва нов арест, през 1941 година преминава в нелегалност. Поддържа връзка с представителя на Централния комитет на Комунистическата партия, с парашутистите, изпратени от Съветския съюз, с други младежки и партийни дейци. През пролетта на 1942 година, на 31 май, куршум от засада прекъсва живота на Михаил Черногоров. Остават спомените на неговите другари и острите, реалистични статии във вестника.

Въпреки че излиза само в три броя, в. „Тракийска трибуна“ е важно свидетелство за идейните позиции и организационния живот на част от бежанците-тракийци през тридесетте години на 20 век.

Снежана Маринова