Гербовете на Стара Загора

Любопитната статията, която предлагаме на вашето внимание е на доц.д-р Светла Димитрова, специалист по най-нова история, директор на Регионален исторически музей-Стара Загора 2006-2009 и 2010-2014 г. и е публикувана във в.“Музей“, 1 октомври 1997 г.
Гербовете на Стара Загора
В края на 50-те и началото на 60-те години става модно градовете в България да имат свои гербове. След София, Варна, Пловдив, Велико Търново и Габрово свой герб изработва и Стара Загора.
Автор на проекта за първия герб на Стара Загора е художникът Димитър Караджов, а идеята принадлежи на Йордан Капсамунов, кмет на града от 1956 до 1962 г.
Този герб е във формата на щит, разделен цветово на две части. Долната половина е зелена и в нея е отразено миналото на града, а горната е синя и показва настоящето. Със стилизирани изображения в долната част са показани Самарското знаме, антична арка и борче. Самарското знаме символизира героичните борби за освобождението на града по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. и е символ на дружбата между Стара Загора и Куйбишев /Самара/, чието начало е поставено през 1957 г.
Арката в средата на долната част е макет на тържествена порта от римската епоха, открита през 1912 г. и поради униикалността си станала много популярна в града. Включването и в герба подчертава богатата хилядолетна история на Стара Загора.
Третият елемент в долната част на герба – борчето, е символ на парка Аязмото, една от забележителностите на града , както и на значителните залесителни акции от 50-те години.
Горната част на герба показва Стара Загора като важен индустриален и културен център. В средата е корпусът на Азотно-торовия завод, първият голям индустриален обект, чиято копка след продължителни преговори е направена на 19 октомври 1959 г. Електрическият стълб от дясно символизира енергийната мощ, съсредоточена в региона в комплекса „Марица-Изток“. От дясно колоната с капитела, палитрата и арфата подчертават богатите традиции в поетичното, музикалното и изобразителното изкуство, с които Стара Загора се гордее във вековете.
Двете части на герба са разделени от тъмносиня ивица – оводнителният канал, пресичащ града по ул.“Братя Жекови“, а малкото синьо петно – езерото на Бедечка, което започва да се изгражда през 1958 г.
Гербът е обрамчен от два житни класа и два грозда, а най-долу в средата ябълка. Те символизират плодородието на Старозагорското поле. Най-отгоре на бялата лента е изписано името на града.
Многобройните елементи, които художникът включва по настояване на Градския съвет, правят герба претрупан и влизат в противоречие с някои от хералдическите закони. Този герб не става траен символ на града, въпреки че се изработва върху два вида значки, предназначени за почетните граждани и официалните гости на Стара Загора, и става запазена марка на всички брошури, издавани от Градския съвет.
През 1979 г. по повод 100-годишнината от възстановяването на Стара Загора се взема решение да се изработи нов герб на града. Проектът на художника Христо Танев спечелва обявения конкурс.
Новият герб е изработен във формата на т.нар.“френски щит“, който имат право да носят, според законите на хералдиката, градове с повече от хилядолетна история. Щитът като символ означава запазване, предпазване, убежище и като основа на герба ще носи на жителите на града закрила и защита.
Горната част на щита завършва с крепостна стена, която подчертава важното административно, военно, политическо и стопанско значение на Стара Загора по време на нейното многовековно развитие. За прототип е използвано изображение на крепост върху монети, сечени в Августа Траяна през ІІ – ІІІ в.
В централната част на герба на червен фон със златистожълт цвят е изрисувана лъвица с лъвче, заимствана от каменен релеф от ХІ – ХІІ в., открит в Стара Загора през 1949 г. и станал един от символите на града. Поставянето на лъвицата, която олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането, в централната част на герба, е обосновано както от историческа, така и от символна гледна точка.
В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, събиращи се в центъра. Нивата като традиционен символ означава майката Земя, хранилница и дарителка. Браздите подчертават не само плодородието на старозагорското поле, но и внушават път към бъдещето.
Цветовете в герба са добре подбрани в хармония със символите. Зеленият цвят, който обрамчва герба и е фон на долната му част, е цвят на живота и смъртта, на надеждата и радостта. Червеният цвят, изпозван за фон на централната част на герба, е символ на активното начало, на огъня, здравето и силата, на любовта. Златистожълтото, с което са представени лъвицата и лъвчето и браздите, е символ на светлината, интелекта, вярата и добротата.
Новият герб стои върху сувенири, плакати, печатни произведения и др.
Целта на художниците и в двата герба е представянето на Стара Загора чрез най-характерните исторически, икономически и културни забележителности. В този смисъл задачата им е изпълнена.

Снимките в публикацията са на:
Интервю с художника Христо Танев, автор на герба на Стара Загора /в.“Септември“, №42, 10 април 1979 г./
За идеята на различни общественици в Герба на Република България да бъде изображението на лъва от Стара Загора – статии от в.“Факел“ /№46, 23 май 1991 г./ и във в.“Дума“ /№158, 15 юли 1994 г./
Презентация за герба на Стара Загора може да видите тук: https://www.slideshare.net/souhs/ss-8643249