Нова изложба в Държавен архив-Стара Загора

„150 години читалищно дело в Чирпан“ е документалната фото-изложба, която може да разгледате до 7 април в Държавен архив-Стара Загора на ул.Генерал Гурко №81

Изложбата е по документи и снимки от ф.712Н – Читалище „Развитие“ Чирпан (1867-1944)
Първите наченки на организиран културно-просветен живот в Чирпан датират от средата на XIX в. с откриването на училище при църковния метох от отец Агапий, а по-късно и с Чирпанското взаимно и класно училище, постепенно нараства броят на образованите и културни младежи в града. По будните от тях като Георги Данчов-Зографина, Илия х. Стамов, Начо Начев и Хр. Богоров полагат основите на предосвобожденското народно читалище “Развитие”. Официалното му учредяване се датира към 19 март 1867 г., а два месеца по-късно Георги Данчов изпраща специална дописка до в. “Македония” в Цариград по повод на това събитие. Читалището започва своята дейност в главното мъжко училище в града. Още с първите му стъпки е видно, че читалище и училище си поставят едни и същи народополезни задачи. Избрани са четирима от основателите му за членове на читалищното настоятелство. Председател – Манол х. Славов, подпредседател – Никола х. Петров, касиер – Киро х. Костадинов и писар – Янко Кочев. Новото читалищно настоятелство е в състав: Ст. Запрянов – председател, Димитър Ковачев х. Панев – подпредседател, Сребрю Йовчев – касиер, Иван Кирев – деловодител, К. Христов – библиотекар. Като пръв изявен театрал се изявява Петър Калчев, поставил първата театрална постановка “Клавио” по Гьоте. Постановката е играна на 11 май 1895г., по повод на читалищния празник Св. Св. Кирил и Методий. Няколко месеца по-късно са поставени “Отело”, “Благородника”, “Ревизор”, “Кулата Чел”, “Недоразумение”. Откроява се решението на читалищното настоятелство за оказване на помощ на заселилите се в Чирпан българи, бежанци от Македония през 1898 г. Положено е началото на издаването на читалищния вестник “Развитие”, под редакцията на д-р Хр. Златаров. Вестникът постепенно укрепва, оформя се като печатен орган на културния живот в града като излиза 2 пъти месечно в по 4 страници. Тласък в развиване на читалищната дейност дават новоизбраните председатели Георги Кованов, Никола Събчев и Гено Жечев. Набират се нови активни членове на читалището. През 1900 г. член на същото става Екатерина Крачолова, а две години по-късно с протокол № 9/23. ноември 1902 г. и Пею К. Яворов. На 22 февр. 1904 г. читалищното настоятелство решава, училищния хор при непълната мъжка гимназия в града да се приеме като читалищен. Ръководител на хора е вече наложилият се като изявен музикален педагог и диригент – Михаил Кочев, завършил музикална консерватория в Одеса. Открояващи се успехи са постигнати с поставянето на оперетата “Двамата тюреновци”, детската оперета “Брат и сестра”, “Деца и птички”, музикалната сценка “Катунари”. Трагичното земетресение от месец април 1928 г. нанася непоправими щети въру изградената читалищна сграда и салон с в годините след края на Първата световна война. С остатъчните материали на разрушената сграда се устройват времена библиотека, читалня и бюфет. В началото на 1929 г. се взема решение за обявяване на конкурс за постройка на нов театрален салон, читалня, казино и музей. Търсят се възможности нужните средства да се осигурят чрез фонд “Дипозе, заеми от “Популярна Банка”, “Търговска Банка”, банка “Тракия” и заеми от гражданството. Настоятелството удобрява проекта спечелил втора премия на софийския арх. Цветков. За ръководител на новия строеж е поканен старозагорския арх. Георгиев. Тържественото полагане на основния камък на новата сграда е извършено на 11 септ. 1932 г. Изключително бързо с много личен доброволен труд на читалищните членове, сградата е открита на 13 ян. 1934 г. Строежа е извършван поетапно на два пъти. С цялостната организация и съпътстващите трудности се заема новият председател на читалището Георги Христов. Той ръководи читалищния колектив от 1932 до 1944 г. Изключително дейно се изявява като надарен артист, музикант, упорит организатор, общественик и зам. кмет на града. Закупен е качествен роял “Блютнер”. Лично подготвя и изнася оперетите “Кармонизела”, “Запорожци”, “Уляна”, “Любовта на Шуберт” и “Наталка Полтавка”. През месец май 1934 г. читалището е прието за член на Върховния читалищен съвет. През 1935 г. читалището вече разполага със собствена апаратура за кинопрожекции в салона. Няколко години по-късно, приходите от представените филми надхвърлят 1 млн. лв. Активна е дейността на създадения читалищен комитет за народни четения, прераснал по-късно в Народен университет. Чрез него известни български учени и общественици изнасят лекции и беседи от различни области на познанието. На проведения през м. май 1935 г. в Чирпан, певчески събор на южнобългарските хорове, значим успех постига ръководения от Георги Христов хор “Яворова песен”. Съборът се превръща в неповторимо грандиозно културно събитие, бележещо важна дата в развоя на културния живот в града. Стабилизирало се финансово, читалището има възможност да изплаща получените заеми, да заделя средства за безплатната ученическа трапезария в града, да отпуска стипендии за студенти и ученици. Добрата акустика на новия театрален салон и кокетната читалищна сграда привличат множество пътуващи театри, включително и оперни. Всеобщо е мнението, че салонът по това време е сред първокласните такива в Южна България.
През 1954 г. във връзка с 40 годишнината от трагичната смърт на поета Пею Яворов, читалището приема неговото име.

Текст и снимки: Държавен архив-Стара Загора