Бохем е този, който създава еликсира, пипера на живота

На 31 март в Операта предстои премиерата на „Бохеми“ от Джакомо Пучини.
А ако никога не си чувал думата „бохеми“, „бохем“, „бохема“, за какво ли ще ги вземеш?! Име на човек/хора? Марка кола? Туристическа агенция /има такава, „Бохемия“/? Как ли звучи „Бохеми“ на един юноша, какви мисли му навява? Не че подценяваме интелигентността на този или онзи /по възрастови групи/, пол и занятие, но се замислихме „Има ли бохеми днес у нас?“ и се размечтахме за един минал живот….
Бохѐм в Тълковен речник /мн. бохеми, м.р./ е човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван. /прил. бохемски, бохемска, бохемско, мн. бохемски. Бохемски живот./
Бохемство (на френски: Bohème) и думата бохем се свързват с определен начин на живот, разпространен сред бедната интелигенция, обикновено артисти, художници и музиканти, които имат нестандартни идеи за своето време. В интериора в „бохо“ дизайна (от бохемски) цветовете са ярки, празните пространства се разглеждат като ненужно спартанство, шарките и фигуралните десени се комбинират най-добре с други шарки и десени, в комбинирането на златното и сребърното няма нищо лошо, ако има и мъниста, и ресни – още по-добре.
Бохем се отнася още и за:
– Бохемия – Бохемия (на чешки: Čechy; на немски: Böhmen) – историческа област в западната и централната част на съвременнната държава Чехия (на чешки Česko).
– Бохемско кралство – Бохемското кралство или понякога наричано Чешко кралство (чешки: České království, немски: Königreich Böhmen, латински: Regnum Bohemiae или Regnum Czechorum) е държава в региона Бохемия в Западна Европа, чиято територия обхваща съвременната Чешка република.
– Бохемия и Моравия – Протекторат Бохемия и Моравия (на немски: Reichsprotektorat Böhmen und Mähren; на чешки Protektorát Čechy a Morava) е зависимо държавно образувание на териториите на Бохемия, Моравия и Силезия (Чешка Силезия), населени с етнически чехи.
– Бохемианс – Футболен Клуб Бохемиан (най-често наричани Бохемианс) (на ирландски Cumann Peile Bóithéamaigh) е ирландски футболен отбор, основан през 1890 г.
– Бохемска марка – Бохемската марка (на немски: Böhmische Mark, на латински: marchia bohemica) е средновековно маркграфство на Свещената Римска империя в днешна Долна Австрия.
– Бохемски здравец – Бохемският здравец (Geranium bohemicum) е вид едногодишно растение от рода Здравец. Включено е в Червената книга на България като рядък вид.
– Чешки масив – Чешкият масив (на чешки: Český masiv) е планински масив в Централна Европа, заемащ основната част от Чехия и съседните области на Полша, Германия и Австрия.

Днес с понятието „бохем” категоризираме този, който обича да прекарва времето си в приятна компания и да се наслаждава на сладостите, които му предлага животът. За съжаление, това е изкривената представа за това що е то бохемство. Ето какво казва скулпторът Вежди Рашидов за бохема: „Той е странникът, нравоучителят, мъдрецът. Бохемът е този, който създава еликсира, пипера на живота. Този, който носи остроумието, познанието и, разбира се, въздуха на голямото можене”. Бохемството е начин на живот, често прекаран в компанията на хора с еднакви възгледи, които биха могли да бъдат музикални, художествени, литературни и т.н.

Терминът „бохемство”, който е от френски произход, се използва за първи път в английски език през XIX век, за да опише нетрадиционния начин на живот на бедните и маргинализирани художници, писатели, журналисти, музиканти. Бохемите често заявявали себе си чрез свободната любов, скромността или доброволната бедност.
Терминът се появява във Франция в началото на XIX век, когато художници и творци започват да се концентрират в квартали, където наемът е по-евтин или в циганските махали. Терминът „бохемски” е общ термин за ромите от Франция, които са достигнали Западна Европа през Бохемия.

Във френското съзнание литературните бохеми се свързват със скитниците-цигани, както и с маргиналните персонажи, стоящи извън разумното общество и неговото неодобрение.
В Ню Йорк Сити през 1857 г., процъфтява група от около 15-20 млади журналисти с името „Бохеми“, а американската гражданска война започва през 1860 година. По време на войната, кореспондентите започват да приемат наименованието „бохем“ и то се превръща в синоним на журналист. Постепенно терминът започва да се асоциира с художествените и университетските среди и се използва като прилагателно обобщение, описващо такъв вид хора. Думата „бохем” е дефинирана от Американския речник като „човек с артистични или интелектуални черти, който живее и действа без оглед на конвенционални правила на поведение“.

Много видни европейски и американски фигури от последните 150 години са принадлежали на бохемската контракултура. Бохемството е било одобрявано от някои буржоазни автори като Оноре дьо Балзак, но най-консервативните културни критици не одобрявали този начин на живот.

В „The Bombshell Manual of Style” авторът Laren Stover подразделя бохемите на пет отделни вида:
• „nouveaux” – бохеми с пари, които се опитват да се присъединят към традиционните бохеми на съвременната култура
• „цигани” – скитници, нео-хипита и други, носталгично настроени към предишните романтични епохи
• „бийт” – също скитници, но нематериалисти, фокусирани в изкуството
• „дзен” – „пост-бийт“, фокусирани върху духовността, а не върху изкуството
• „денди” – те нямат пари, но се опитват да имат вид на имащи скъпи и рядко срещани предмети или на притежаващи търговски марки на алкохол.

Днес има и още един термин – „Бобо“ съкращение от „буржоазни бохеми“. Боботата се обявяват за ново обществено течение, в което се установяват като политико-културен елит. В книгата си „Боботата. Начинът на живот на новия елит“ американският писател Дейвид Брукс определя като най-забележителното постижение на боботата исторически уникалния факт, че те са заможни и успели в живота, като едновременно с това са се съхранили бунтари и инакомислещи. Възможно ли е това? Според бобото Брукс – да. Като гении на оцеляването боботата свързват нематериалния свят на информацията с материалния свят на парите. Старият лозунг: „Ние искаме всичко“, сякаш се е превърнал в действителност. Боботата са „капиталисти на антикултурата“, които обединяват хедонизъм и действеност, консервативни ценности и антиавторитарна вялост. Те работят най-усърдно за постигане на земното щастие, като при това протестантската работна етика и дионисиевата философия за прекарване на свободното време почти безразривно се преливат – здрава работа и екстремна почивка. Бобо-логията създава една хибридна култура от използваеми остатъци от бохемство и еснафщина, бунт и традиция. Явно безпроблемно се отдава на новите бобо-интелектуалци да съчетават алтернативна непретенциозност с лукс, критиката към замърсяването, причинено от
автомобилите, с желанието за вила в Южна Франция. Това, което има значение, е животът тук и сега. Боботата вече не питат за голямата утопия и за причината за съществуването, а за най-добрата в света изтегляща се машина за миене на съдове от първокачествена стомана, за онова измерение на благоденствие и себереализация, което изглежда практически достижимо. В сила влизат новите възвишени добродетели: простота, близост между хората, прозрачност и отзивчивост. Наследените от миналото столетие идеали за артистична романтика и революция са разчленени и естетически ограбени, като по този начин са превърнати в богата на цитати обвивка на колективната памет. Издигнати са до начин на живот, който с пълна сила се проявява и в кухнята, банята, спалнята – Че Гевара на тениска, бутилка Sancerre на масата. Откривателят на бобо – Брукс, скицира специфичните черти на новия елит. За буржоазните бохеми истинското, смисленото и полезното, чистият и природосъобразнен живот са достойни и за най-високата цена.

Днес свързваме бохемството предимно с веселието, шумните компании и бохемската мода и като че ли и следа не е останала от истинската бохемска природа. Доброволната бедност като че ли няма нищо общо с днешното „бохемско” харчене. Така или иначе обаче, и за миналото, и за днес е ясно едно нещо – субкултурата на бохемите е и ще остане общество на артистичност, свобода и най-вече на неконвенционалност…

Бохемският стил в жилището е идеален за тези, които не си падат по правилата. Ако сте креативна персона, това е стилът за вас. Деликатният момент в случая е, че въпреки привидната липса на правила, е много труден за постигане.
Номерът е да успеете да внушите пълна липса на усилие или някакво планиране. Разбира се, това идва от нрава и същината на хората, които се предполага, че обитават това пространство – необикновени, артистични и изпълнени с живот натури. В дамската мода този стил се нарича „бохо шик“ и добри примери за него са актрисата Сиена Милър и моделът Кейт Мос.
Задължителни елементи все пак има – тъкани и мотиви от целия свят, книги, произведения на изкуството, както и добре организирана бъркотия. Всяко празно местенце се запълва с картини, итересни материи, възглавници и статуетки.
В бохемския интериор е пълно с аксесоари. Тук подходящи са най-различни фенери, като особено добре стоят мароканските. Осветлението е от огромно значение. Търсите необикновен, екзотичен ефект. Големите огледала са задължителни, но за да се подсили ефектът, е хубаво да прекарате малки лампички над тях.
Може би едно от най-важните неща в този стил са различните текстилни материи – килими (на земята или по стените), завеси, одеала и възглавници (за сядане на земята или разхвърляни по канапето). По отношение на мебелите няма да сбъркате, ако се сдобиете с протрити кадифени кресла и канапета, стари сандъци и палета, както и столове с пообелена боя. Столовете „пеперуда“ също са много подходящи, както и метални легла – със или без орнаменти.
Този стил не е просто еклектичен. При него няма спретнатост и напасване, нито модерни елементи. Успешно постигнатият бохемски стил изглежда сякаш сте разхвърляли из къщата си всички предмети, които сте донесли от пътуванията си по света (добре ще е да сте били в Мароко, Индия или Южна Америка), комбинирали сте ги с хубавите книги, които сте прочели, и с хубавата си колекция от грамофонни плочи, обединили сте всичко това с някои стари портретни семейни снимки в златисти рамки и на всичко отгоре сте метнали разни, привидно нямащи нищо общо, мебели.
Това е стил, в който играта със цветове е от особено значение. Тук може да се развихрите, както намерите за добре. Има обаче едно неписано правило за постигане на добър бохемски стил – опитайте се да не използвате повече от три основни цвята. Целта е създаването на приятна и изпълнена с живот атмосфера.

В края на юни 2015 г. в град Банско се проведе за първи път балканският фестивал „Бохеми“.Всички, които кипят в ритъма на балканската си кръв станаха част от истински бохемски празник. Какво е да носиш балкански дух и характер? Какво е да притежаваш особеност единствена по рода си, грабваща, непреходна и често чудновата по очарователен начин за чужденците? Това е да се забавляваш, да черпиш с пълни шепи от живота. Балканският живот е бохемски живот – писаха организаторите. Въпреки че думата произлиза от френски, тя носи именно духa на балканеца – артист, който издига в култ свободата и има нестандартни идеи за своето време.

Шарл Азнавур- песен
Бохемът

Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се запознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти – позираща гола, без уплаха.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на 2 дни веднъж, разбира се.

Из кафенетата околни,
бяхме неколцина, волни
в очакване на славата звездна.
И бяхме сиромаси
със стържещи стомаси,
ние вярвахме безрезервно
И щом някое бистро
си купеше от нас платно
срещу топло ястие вкусно,
около печката отпуснати,
ние редяхме стихове тогава
и забравяхме за зимата корава.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че ти си красива.
Ах, бохема, ах, бохема,
И всички бяхме гениални, разбира се.

Понякога се случваше
пред статива да се сгуша
и да прекарам нощи бели –
на картината ретуш,
гърдата да оформя с туш,
или на ханша предела,
И чак на сутринта,
ние изпращахме нощта
пред кафе със сметана,
изтощени, но окрилени,
за живота не се питахме
що е обич и що е забрана.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме на 20,
Ах, бохема, ах, бохема,
В духа на времето ние живяхме.

Когато съдбата
ме върна обратно
на моя стар адрес,
нищо не разпознах,
ни стени, ни улици, ни праг,
на моята младост свидетели,
На стълбището горе,
търся ателието мое,
от което нищо не остана,
в своята нова премяна,
Монмартър тъжен изглежда
и към мъртвите люляци се навежда.

Ах, бохема, ах, бохема,
И бяхме млади, и бяхме щури,
ах, бохема, ах, бохема,
Това вече нищо не значи.

Артюр Рембо
Моето бохемство

Вървях, юмруци сврял в джобовете пробити
на своето палто — и то почти мечта.
Бях, Музо, твой васал, заскитал по света:
какви любови аз бленувах знаменити!

С единствен панталон със кръпки украсен,
бях Палечко, в мечти отронващ по следите
съзвучни рими. Все нощувах под звездите,
които нежен глас изпращаха към мен.

И слушах ги, седящ край пътя през ония
вечерни часове, готов да се напия
със капките роса по своето лице;
или римувах, сам помежду сенки дръзки,

за струни дръпнал от обувките си връзки,
за лира — крак опрял до своето сърце

Уляна Кьосева