Алберт Айнщайн – ученият и човекът!
На 14 март светът отбеляза рождения ден на Алберт Айнщайн!
В романтичната комедия „Коефициент на интелигентност“ (САЩ, 1994) героят, световноизвестният учен Алберт Айнщайн, проникнал в загадките на Вселената, споделя: „Винаги съм си представял небето като една огромна библиотека, но не дават да се изнасят книги“. Не зная коя книга е искал да изнесе, но безспорен е приносът му в световната човешка съкровищница на мъдрост и знания! И някъде там, по безкрайните лавици, на възможно най-видно място, стои елегантната формула Е=m.c2. Знаменита формула, открита и доказана от още по-знаменит учен, чийто образ е останал в съзнанието ни и с поредица забавни, закачливи портрети от по-късния му жизнен период – Айнщайн с поглед, вперен в обектива, над „кацналите“ на носа очила; Айнщайн кара колело; Айнщайн свири на цигулка; Айнщайн предизвикателно изплезил език!
Германия обявява 2005 за Година на Алберт Айнщайн. От една страна с преклонение пред гениалния учен и хуманист, от друга – с надежда да засили интереса към научните изследвания и прилагането на научните разработки. Няколко години преди това, през 2000-та, американското списание „Time“ го избира за „човек на века“ (отминалия XX век). Още по-рано, през 1922 година Кралската шведска Академия на науките му връчва Нобеловата награда за физика за 1921 година “за заслугите в теоретичната физика и в частност за откриването на законите на фотоелектрическия ефект“.
Важно е, необходимо е, струва си да отделим време и сили, да се поровим назад и да прегледаме кой, какво и как е писал за Айнщайн. Роден на 14 март 1879 година в град Улм, на река Дунав в Германия, отрано проявява интерес към математиката, физиката и философията. На 17 години постъпва в Цюрихската политехника. Последвалата жизнена и творческа пътека на учения е силно индивидуална, низ от интересни факти и събития. За кратко работи като учител. Негов братовчед е музиковедът Алфред Айнщайн (1880-1952). Няколко пъти променя гражданството си – немско, швейцарско (от 1901 г.), отново немско (от 1914), американско (от 1940). Живее в Швейцария (от 1893), Германия (от 1914) и САЩ (от 1933). До тридесетата си година вече създава математическата теория на брауновото движение, прави изключително важното предположение за двойствената природа на светлината, обяснява фотоефекта, извежда формулата за зависимостта между енергията и масата на тялото.
Личният живот на учения не е така успешен и безоблачен. Оженва се за своята състудентка Милева Марич, с която имат двама сина, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.
Заедно с научните изследвания, Айнщайн активно отстоява своята позиция на гражданин и хуманист. В началото на 30-те години участва активно в антивоенните борби. В знак на протест срещу фашизма напуща Германия и се отказва от немско гражданство. По-късно, през 1939 година се обръща към президента Рузвелт с писмо срещу ядрените изследвания в САЩ и създаването на водородната бомба. Едва сега излизат „на светло“ документи за действията на ФБР срещу учения. Той е обвиняван в комунистическа дейност и съветски шпионаж. Подслушват телефона му, преглеждат кореспонденцията, наблюдават го. Заедно с това, или въпреки това, Айнщайн е член на много Академии на науките и научни дружества по света.
Трудно е на биографите и изследователите да обхванат цялата вселена и гениалност на човека и учения. Самият Айнщайн в своята „Автобиография“, издадена през 1949 година в САЩ пише: „Ето ме с моите 67 години седнал тук и пиша нещо като собствения си некролог. Правя това не само защото ме убедиха; аз наистина мисля, че е по-добре да покажа на тези, които се трудят упорито редом до мен, как виждам собствените си усилия и търсения, когато обърна поглед назад.“ (на български език книгата е издадена под заглавието „Нещо като автобиография“ през 1973 година, превод от руски).
През 1928 г. на български език излиза книгата „Айнщайн“ на Абат Морьо, директор на Буржската обсерватория, превод от френски Янко Зехиров. Амбицията на автора е да обясни по възможно най-популярен начин откритията му и да ги свърже с „науката преди Айнщайн“.
И до днес животът, идеите и приносите на Айнщайн са обсъждани, събирани и издавани в книги, сборници, монографии, повод за конференции, срещи, научни спорове. Една от последните новини идва от „мрежата“. На сървъра на Калифорнийския технологичен институт в Пасадена е създаден сайтът „Einstein“ с 230 научни ръкописа, 740 ненаучни есета, пет пътни дневника от огромния архив на учения. Базата данни е удобна за търсене и достъпът е безплатен. Много от статиите за първи път са предоставени на публика. Проектът е реализиран съвместно и с Университетите „Хебрю“ в Йерусалим и Принстън. Издателството на Принстън е отпечатало над 10 тома. Предстоят още 15.
И след физическата си смърт през април 1955 година, и духът и тялото на гениалния учен не намират покой. По молба на Айнщайн, тялото му е кремирано. Но, д-р Томас Харди, патологът, извършил аутопсията, открадва и запазва сивото вещество на известния физик без съгласието на семейството. Осигурил си мозъка, докторът сключва сделка с по-възрастния от синовете на Айнщайн, Ханс Алберт и с други от наследниците, които му позволяват да задържи мозъка при условие, че ще бъде ползван само за научни изследвания. Харви прави няколко измервания, снима целия мозък, разделя хемисферите и след това го разрязва на 240 парчета! Но не публикува нищо за изследванията си. За мозъка не се знае нищо до 1978 година, когато Стефан Леви, млад репортер от Ню Джърси, проследява д-р Харви до офиса му в Канзас.
И предварителните прегледи на д-р Харви, и изследванията на група невролози по-късно не откриват нищо необичайно в анатомичната структура на мозъка на учения. Къде се крие гениалността? Не граничи ли това изследователското любопитство с думите на самия Айнщайн: „Искам да знам мислите на Бог, останалото са подробности“?
интересно клипче за Айнщайн https://www.youtube.com/watch?v=dYG4QMeS80c
Снежана Маринова
