Изложбата „Нестор Марков-будителят“ се открива днес в Библиотеката

Днес в 17,30 часа в РБ“Захарий Княжески“ ще бъде открита изложбата „Нестор Марков – будителят” – посветена на 180 години от рождението на видния възрожденски и следосвобожденски обществен деец, просветител, книжовник и лексикограф. Изложбата ще гостува в града ни до 31 март 2017 г. Нестор Марков е първият префект на Старозагорския департамент – първият Областен управител. Той е роден е през 1836 г. в хасковското село Иробас (Криво поле), и животът и делото му са белязани от две епохи – преди и след освобождението на България през 1878 г.
В училище Нестор Марков преподава математика, турски и френски език. Издава редица учебници, някои от които са първи издания на български език. През 1869 г. излиза първият сборник у нас със задачи по математика „Собрание аритметически задатъци“, а през 1871 г. в Русе е отпечатан първият сборник със задачи по математика и физика за гимназиите „Геометрия праволинейна тригонометрия и статика“ на Ж. Ф. Оливие. Този сборник, преведен и допълнен от Марков, е единствен по рода си в онези години. Той е и автор на учебник по математика, на граматики по турски и френски език, които имат по няколко издания. В Плевен, по препоръка на Йоаким Груев, Марков е назначен за главен учител в мъжкото училище. В същото време създава училища и читалища в осем села около Плевен.
Верен на гражданския си дълг, по време на Руско-турската война Нестор Марков е преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко и изминава пътищата на войната от Плевен до Сан Стефано.
След войната Марков се завръща в родния си край, който остава в пределите на Източна Румелия. Тежката участ на разделена България го въвлича в кипежа на времето. Оглавява като председател хасковския комитет „Единство“ .
Заедно с четата на Петко войвода се грижи за опазване сигурността на местните българи.
На 24 май 1879 г. с указ на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди Марков е назначен за префект на Старозагорския департамент, който включва пет околии: Старозагорска, Казанлъшка, Новозагорска, Чирпанска и Търново-Сейменска ( дн. Симеоновград). Трите години ( 1879-1882), в които Марков е префект, ще останат завинаги свързани с името му и възстановяването на опожарения почти до основи град Стара Загора. Това е началото на дейността му като висш държавен служител. До 1887 г. той е окръжен управител на Велико Търново и Русе, а през 1901- 1903 на Варна и Пловдив. През 1883 г. за кратко е министър на вътрешните работи, през 1886 г. е депутат в III Велико народно събрание. Най-големият принос на Марков към българската наука е блестящото му представяне като лексикограф.
На него дължим едни от първите и най-добри за дълъг период от време френско-български и българо-френски речници. През 1894 г. излиза пълен френско-български речник с 43а000 думи, през 1898 г. българско-френски речник. През 1903 г. за дейността си е награден с орден от френското министерство на просветата. През 1906 г. излиза, по подобие на Ларус, пълен френско-български илюстрован речник. През 1912 и 1915 г. немското издателство „Ото Холце“ издава джобен френско-български и българо-френски речник в две части. Качеството им е толкова високо, че след смъртта на Нестор Марков немското издателство прави още две издания през 1926 и 1940 г.
Нестор Марков е типичен представител на възрожденската интелигенция. Заема достойно място в редиците на най-изявените културни дейци у нас през последните десетилетия на Възраждането. Марков оставя богато книжовно наследство, което обхваща общо 38 отпечатани заглавия: 7 учебника, публикувани в 11 издания, 2 речника (френско-български и българо-френски), претърпели 5 издания, множество статии с публицистичен, естествено-научен и мемоарен характер, административно-отчетни публикации и дописки в периодичния печат. Лексикографското му дело има сериозен принос за развитието на националната ни култура. Целият живот и творческа дейност на Нестор Марков са посветени в предана служба на народа, като той е признат за борец за национално освобождение и учител, работил всеотдайно за изграждането на младата българска държава.