Кармен – символът на страстната и гибелна любов

12.03.2017 Долап.бг

Роден в Париж (25 октомври 1838 г.) като Александър-Цезар-Леополд, Бизе е кръстен на трима от най-великите пълководци в историята, но остава в нея с по-простичкото Жорж. Бъдещият композитор израства в музикално семейство – баща му е учител по пеене, а майка му свири и предава първите уроци по пиано на малкия Жорж. На девет годишна възраст Бизе посещава уроци в Парижката консерватория, а на десет е приет като редовен ученик. През годините на своето обучение той получава много награди за отличен успех и дори започва работа в Комичната опера като композитор, акомпаньор и пианист. През 1856 г. за кантатата си „Кловис и Клотилда” получава голямата „Римска награда”, която му осигурява специализация в Италия. Там посещава Ница, Савоя, Генуа, Флоренция, Неапол, Рим и създава операта „Дон Прокопио”, която е в италиански стил и по италианско либрето.
След като се завръща в Париж през 1860 г. Бизе започва да преподава частни уроци, аранжира лека музика за ресторантски оркестри, занимава се с нотни коректури, прави транскрипции на популярни мелодии. През 1863 г. създава операта „Ловци на бисери” („Les pêcheurs de perles”), а през 1866 г. – „Иван Грозни” („Ivan IV”) и „Пертската красавица” („La jolie fille de Perth”), част от която е известният цигански танц, често включван в по-късните варианти на „Кармен”. Към края на 1872 г. Жорж Бизе композира музиката към драмата „Арлезианката” („L’Arlésienne”) от Алфонс Доде.

Перлата в короната на музикалното творчество на Жорж Бизе все пак остава операта „Кармен”
През 1874 г. Жорж Бизе, търсейки сюжет за нова опера, се спира на нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме (1803–1870) „Кармен“, написана през 1845 г. Със създаването на либретото се залавят Анри Мелиак (1831–1897) и Луи Халеви (1834–1908), автори на много от текстовете на Офенбаховите оперети, между които и „Хубавата Елена“, „Парижки живот“, „Перикола“ и др. Либретото, написано напълно според изискванията на театралната драматургия, е прекрасна основа за създаване на оперно произведение. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени, особено двете главни действащи лица. Хозе — суровият и романтичен герой, на чиято съвест тежат дори и престъпления, е представен като честен селски момък, който не може да се противопостави на пагубната си любов. Отрицателните черти на Кармен от новелата са премахнати, в операта нейният образ е олицетворение на женската красота и любов, на свободолюбивия дух. Второстепенният герой от новелата Ескамилио е даден като контрастен героичен образ на Дон Хозе. В сравнение с литературния си първоизточник разширен е също така и образът на Микаела, като е противопоставен на Кармен. Авторите на либретото са въвели и нови сцени, които дават възможност за пресъздаване на различни страни от живота — романтичните фигури на циганите и контрабандистите, напрегнатата атмосфера на борбите с бикове и др.

Операта „Кармен“ е показана за първи път на 3 март 1875 г. в Париж. Премиерата претърпява провал. Още на генералната репетиция в залата на Опера комик отиват много музиканти и критици, които се изказват отрицателно за произведението. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“ — отбелязва критиката за „Кармен“. Бизе е обвинен в безнравственост. На 23 октомври с. г., пет месеца след смъртта на автора й, „Кармен“ е изнесена във Виена с изключителен успех. Оттогава тя не слиза от сцените на оперните театри в цял свят. Приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро (1837–1892), с когото са учили заедно в Италия, прави нова редакция на „Кармен“. Той заменя говорните диалози с речитативи и вмъква балетната музика в последното действие на операта, като използува откъси от музиката на „Арлезианката“. В този вид „Кармен“ е изнесена през 1883 г. в Париж и има изключителен успех.
„Може определено да се каже, че „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра”, пише Огнян Стамболиев. „На оперната сцена се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Със своите ясни, класически форми „Кармен“ е светъл лъч от Среди¬земноморието в противовес на полумрака и мистиката от оперите на Вагнеровите епигони – по това време на мода във Франция и Европа. Великият Чайковски предрича, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” Пророчески думи! Днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра”.

„Историята на „Кармен” в България е също дълга и богата”, разказва Огнян Стамболиев. „При все че операта навлиза по-късно у нас – турското робство забавя културното ни развитие, но по-късно операта бързо набира сили и „Кармен” става неотменима част от репертоара на Софийската опера и на останалите музикални театри. На 9 март 1912 – в годината на Балканската война е премиерата й на столична сцена. Диригент е Тодор Хаджиев, бащата на Парашкев Хаджиев, а режисьор Драгомир Казаков, който изпълнява и ролята на тореодора Ескамилио – двамата са сред основателите на Софийската опера. Първата българска Кармен е Богдана Гюзелева- Вулпе. Дон Хозе е тенорът Димитър Попиванов, а Микаела – сопраното Мария Василева. До войната в София „Кармен” се поставя през 1924 г. с Констанца Кирова, през 1942 г. с Таня Цокова, а след войната – през 1948 г. с шармантната Илка Попова – три прекрасни певици актриси. Великолепна Кармен е и високонадарената Ана Тодорова, една от първите ни певици със световно признание. Слез 1944 г. в оперите във Варна, Стара Загора, Русе, Пловдив, Бургас и Плевен – шедьовърът на Бизе стана неотменна част от афиша на тези сцени. Много силни бяха постановките на проф Жан Рънзеску и Ромео Райчев през 1958 г. в Русе със забележителната Ана Георгиева, на проф Драган Кърджиев през 1963 г. в София с темпераментната Рада Гаева. Към плеядата български Карменсити можем да добавим имената на Александрина Милчева, Ана Ангелова, Алис Багдасарян, Стефка Минева, Христина Ангелакова и още много други по-млади изпълнителки и стигнем до световноизвестните днес оперни прими Веселина Кацарова и Надя Кръстева. Според критиката сред най-добрите изпълнители на Дон Хозе блестят имената на Димитър Узунов, Иван Димов, Михаил Мартинов, Тодор Костов, Никола Николов, Йордан Знаменов, на Тореодора – Христо Бръмбаров, Кирил Кръстев, Асен Селимски, Сабин Марков, Стоян Попов, Александър Крунев, Петър Данаилов, а в сопрановата партия на Микаела – Катя Попова, Пенка Маринова, Благовеста Карнобатлова, Валентина Александрова, Виолета Шаханова, Людмила Хаджиева…”

Оперният спектакъл „Кармен” с Анита Рачвелишвили на 9 ноември 2016 г. в Зала „Колодрум”, гр.Пловдив бе събитие, което специалистите определят като равносилно с огън на сцената. Това се дължи на страстната млада грузинка, която се отличава с „вокална мощ и завладяващо сценично присъствие”. Режисьорът, който разгърна нишката на драматизма в хода на действието е Огнян Драганов – директор на Държавна опера-Стара Загора. Зала „Колодрума” бе превърната в пищна оперна зала, в която мащабният декор на продукцията в едно със силни солисти, оркестър, хор, балет на Старозагорската опера, детски хор на ДЮСОБ”Маргаритки” и прабългарска школа „Бага – тур” донесоха на знаменателен спомен.

“Кармен” на Ричард Еър е най-популярната опера в историята на сателитните излъчвания на живо от Метрополитън. Анита Рачвелишвили изпълнява главната роля на съблазнителната циганка и именно с това свое участие получава признание в много от водещите световни опери. Александър Антоненко пее обсебения войник Дон Хозе, а изгряващото сопрано Анита Хартиг – Микаела. Илдар Абдразаков е тореадорът Ескамилио, а палката е в ръцете на испанския диригент Пабло Ерас-Касадо. Операта „Кармен“ в преките излъчвания от МЕТ в киносалоните е и най-печелившото заглавие в програмата до този момент.

„Кармен е преди всичко жена. За Мериме тя е испанка – по външност, по дух и характер. За Бизе е обгърната от трагизъм, сякаш универсална героиня. Писателят създава Кармен като испанска циганка, безскрупулна, витална, независима и фаталистка. При композитора тя е по-своенравна и лекомислена, но и по-малко порочна. Кармен на Мериме предусеща смъртта, за нея тя е неизменна част от живота. Френският писател не се ангажира с морална оценка, докато Бизе измества образа в отрицателната плоскост, противопоставяйки му персонажа на чистата девойка Микаела” – казва големият испански кинорежисьор Карлос Саура, когато коментира своя филм „Кармен”. За Саура Кармен напомня на Дон Жуан по свободолюбивия си дух. Тя живее в настоящето и обича страстно – един символ на свободната жена, стихия, разрушителна и за самата себе си.