Думи за българката. Честит празник!

Има един ден в годината, когато можем да спрем спокойно своя бяг , да се огледаме и да забележим до себе си Жената. Нашата майка , съпруга , любима. Тази, която ни кара да мечтаем, да забравим за болката и лишенията и да изгаряме в очакване , пътувайки към нея. Има един ден , в който трябва да и се поклоним, да засведетелствуваме към нея уважението и любовта си, които тя абсолютно заслужава. Заради това, че я има, заради нещата, с които и се налага да се пребори в днешния ден, заради топлината, която ни дава и живота ни, който е осмислила с детския смях в домовете ни. Заради страданията и лишенията, които е готова да понесе в името на децата си , на човека до себе си , в името на Любовта. Ден, в който да си дадем сметка, че без нашите любими до нас, без нашите майки , сестри, дъщери, без нашите мили баби, които са държали детските ни ръце и са треперели над нас като орлици, нашият живот би бил празен и лишен от смисъл. Огромно Благодаря за българката, за жената, която ни очаква с нетърпение, която ни посреща и изпраща с Любов, за майките, прегръщащи децата си, за бабите, които не те познават, но те посрещат до прихлупените къщурки на българското село с думичката ,,чедо”. Огромно Благодаря за Жената, която пази живота.
Прекрасният наш духовен учител Петър Дънов пише ,,Има само една единствена сила, която може да спре войната и да внесе мира. Жената.”

Да и се поклоним до земята и да и поднесем уважението и сърцата си , като жест на благодарност, преклонение и любов. Тя го заслужава повече от колкото можем да си представим.

Скъпи български жени, Честит празник!

Христо Рашев