„Следобедни игри“ или на караул пред душата на детето
„Следобедни игри“ на децата без зоркия поглед на възрастните…Невинни игри в пясъчник, на люлка, на детската площадка…
Невинни?! О,не, не и в тази пиеса. Игрите на децата тук са жестоки, повтарят света на възрастните. Мушват се в него, като мишка в сирене и даже им е вкусно – да тормозят по-малките и слабите, да бият и да дърпат косите на момичетата, да умъртвяват живи същества, да държат останалите на прицел, на мушка, на върха на оръжието /макар и играчка/.
Виновни ли са децата, че имитират възрастните?! Невинни ли са – до доказване на противното?! Колко невинни са и колко виновни?!
Не казвам, че над тези въпроси е умувал режисьорът и актьорите на новия спектакъл в Драматичен театър „Гео Милев“, не. Не съм в главата им, че да твърдя, нито съм театрален критик с рентгенови очи. Текстът на аржентинската писателка Рома Майо носи въпросите в себе си, а до отговорите стига всеки зрител. Ако поиска и ако може, разбира се, след като гледа пиесата. Честно казано, на мен не ми беше до отговорите, след края на пиесата. Не ми се щеше да ги формулирам. Мисля, че и на авторката не и се е искало, затова е оставила финалът на пиесата отворен.
В досието и е записано, че “Следобедни игри” е първата реализирана на сцена пиеса на Рома Майо и има огромен успех. Премиерата на спектакъла е през юни 1976 г. и той се играе с голям успех 18 месеца, след което е забранен от президента на Република Аржентина. Пиесата печели награди Talia, Argentores и Moliere през 1976 г. и моментално се превръща в хит. По същото време изданието на пиесата, подготвено от Talia е цензурурано от властите.
Животът обаче няма как да наложи цензура на ставащото в пиесата. Два дни преди премиерата и на 1 март дете в страната ни почина след удар в корема от свой съученик. В новините цензура за подобни вести няма, напротив – те „продават“ рейтинг и са винаги „водещи“. Имаше по едно време, дори се реализира, идея на Министерството на образованието да се праща екип от психолози на мястото, където са се случили подобни „новини“. Само че „когато гръм удари“…гърмът е последното проявление на сблъскващи се облаци.
Одобрявам провокативната част от пиесата да не се дават наготово послания и отговори. А всеки зрител- родител да се замисли над своето поведение, който детето му ще копира и ще пресъздаде. Когато порасне и стане родител и то. Обикновено пиесите се гледат от интелигентни хора, у които /се предполага/ доброто е повече от лошото. Само че у нас и по света лошото като цяло е повече от доброто, а горкото добро се мъчи да спасява каквото е останало….от него си.
„Следобедни игри“ на ДТ“Гео Милев“ е пиеса, изиграна на един дъх от младите актьори – искрено, страстно, пламенно, технично, с огромна отдаденост на текста, героите и ситуациите. Всички участници са много различни и същевременно са ми като един образ – „Деца играят вън“ /имаше такъв БГ филм мисля/. Абсолютно много ми хареса Димитър Митев в ролята на Хулито – психически недоразвитото дете, много е силен като дух и в същото време много, много крехък и уязвим.
В пиесата има всякакъв набор от емоции, чувства, герои, случки, но няма поука/и на финала. Родителството е задача, на която никой не поставя условието и няма определен резултат за постигане /формулирани/. Всеки от нас си измисля условията според както ги е видял в своето детство. Но родителството е внимание и отговорност във всеки един момент пред детето, във все-ки е-дин мо-мент. 24-часова грижа за живота му, но и за живота на душата му – това последното често го забравяме. А да пазим и развиваме живот на душата е много, много огромна отговорност пред родителите. Как ли? Преди всичко с добър пример, преди всичко. Ето защо е 24-часова отговорност, на пост пред душата на детето, да стане добър човек, не стане насилник и убиец. /Освен на илюзии, като възрастен/. На бойното поле на илюзиите имаме много да воюваме, много…И там падат и невинни, и виновни.
Успех на младите актьори и на „Следобедни игри“!
/Когато децата играят сами, скрийте се и се заслушайте в игрите им. Може да ви стане тревожно, като се откриете в тях. Може. Напълно е възможно./
Гледайте спектакъла на Камерна сцена в ДТ“Гео Милев“ на 9, 28 и 29 март от 19 часа.
„Следобедни игри” от Рома Майо
Превод – Силвия Борисова
Постановка и музикална картина – Петър Денчев
Сценография и костюми – Радостина Тодорова
В ролите: Жоро Райчев (АНДРЕС), Светослава Иванова (КЛАУДИЯ), Тодор Тодоров (ДИЕГО), Мария Пенчева (КАРОЛИНА), Цветомир Черкезов (СЕРХИО), Илчо Димитров (АЛОНСО), Весела Петрова (СУЗАНА), Димитър Митев (ХУЛИТО)
Уляна Кьосева