Библия за вярата в България е новата книга на Райчо Гънчев
На 24 февруари 2017 г. в Библиотека ,,Захарий Княжески“ – Стара Загора бе представена книгата на Райчо Гънчев – ,,Багатур – Мечът на силата”.
В тази книга авторът чертае в своите представи пътя на дедите ни по безкрайните хоризонти на Велика България, влиза в сурови битки и тайнствени обреди, непонятни ритуали и смразяващи жертвоприношения, разказва легенди за победите на Атила, разтърсили основите на античния свят, търси далеч назад във времето на Борис Покръстителя отговори на съдбовни въпроси, които си задаваме днес.
Книгата е фантастична, ако и да е фентъзи. Впрочем в тази книга почти няма фентъзи с изключение може би на измислените от автора имена на неговите герои, за които обаче той твърди, че са били точно такива. Или може би на зачеването на прелестната тракийска царица Мара Алаша от умиращия жертвен жребец…Или на тайнствената среща на Аспарух с духа на неговия дядо, бащата на Кубрат… Или може би на…
Да, но може би…
Действията и събитията в книгата чезнат дълбоко назад в забравата на времето, когато…
Авторът казва, че когато говориш или вършиш нещо, независимо колко реално изглежда то, трябва да го правиш с убеждението и вярата, че то е и ще бъде точно такова. Че просто трябва да вярваш. А вярата не познава граници.
Няма никакво фентъзи в ръкопашната схватка на Кон-Ан/Небесният кон/ с ранения тежко от еленови рога горски лъв. Нито в мълниеносните движения на Спартак, преминал като невидима сянка зад своя противник исполин, изпратен срещу него заради рева на тълпата в арената на Колизеума. Няма фентъзи в свистенето на стрелите, които отчетливо чуваш и ти иде да се наведеш, за да не минат твърде близо до тебе. Или в жестоката, но означаваща категорично оцеляване или гибел в света на всекидневните битки заповед, за онези непоследвали стрелата на княза воини, да бъдат съсечени. Няма фентъзи във величествената осанка на Калоян, пристъпващ гордо на коня си полека и бавно към Балдуин, отказващ в презрението си към латинеца да посегне към меча си, защото врагът не заслужава тази чест, а пада от ритник в калта за да бъде влачен като животно с въжета.
Повествованието е толкова живо, че те хваща за гърлото. Тръпнеш наблюдавайки героя, който се прокрадва в дълбоките сенки на вековни буки, безшумен като тих горски вятър в очакване на нападението на ранения звяр… Усещаш , че си стиснал юмруци от напрежение в напразно очакване да не се случи онова , към което те водят думите… Уви…
Авторът ни вкарва дълбоко в неизбродните дебри на своята душа. Душа на ловец, на войн, пътешественик, баща, родолюбец, българин. Душа на човек формирал своя характер в дебрите на Балкана , а не по тротоарите на градските улици. В упорито преследване на дивия свят и на неповторимите природни картини, които видени с очите и усетени от сърцето нямат нищо общо с образа от снимката или от филмовата лента…..в борба със стихии, ветрове , бури, диви зверове и горски духове. Всичко написано от автора е лично преживяно наяве или в представите му, но не под формата на празни фантазии, а с реалното усещане , че точно това и нищо друго не може да се случи , ако ти си героя и си точно там където си.
Точно затова думите те хващат за гърлото.Точно затова болката на Спартак те смазва и ти иде да плачеш и да стенеш заедно с него…Точно затова си втрещен от обсипаното със стрели тяло на прелестната съпруга на Мотун…Точно затова не можеш да повярваш, че пред очите ти се случва непобиращият се в ума жертвоприносен ритуал на келтите – ,, Дивашки необясним. Страховит в изпълнението и посланието си към съплеменниците. Призван да ужаси и отблъсне посегателство към клана, племето…народа.”
В това е силата на Райчо Гънчев. В дълбочината на преживяванията и в реалната визуална представа за образите и героите, които той си изгражда и с такава сила предава и на читателя.
Небесният български духовен учител Петър Дънов казва, че винаги когато в невидимия свят се започва нещо ново се взема българин за темел, а който слиза на Земята, трябва да мине и през българите, за да му ударят печата на твърдостта / Списание 8, брой 2/98/ от 2017г./ Такъв темел и такава опора са светогледът и житейската философия на автора. В нашето време на безвремие, когато понятия като чест, достойнство, доблест, мъжество, любов към земята, която те е родила и откърмила, която те е направила човек, са загубили истинската си същност и тя е заменена с лицемерие, подлост, лъжа, суета, неуважение и незачитане на другия, присъствието на автора в нашия свят, неговият живот, всичко онова, което прави са неподражаем пример на стоицизъм, на непреклонност , на нежелание да се откажеш от борбата дори тогава, когато си сам. Пример за родолюбие, за жертвоготовност в името на онова, в което вярваш. И животът и книгите на Райчо Гънчев са като пламтящ буен огън, който пръска искри, стигащи до всяко сърце, което е готово да се възпламени.
Не е нужно да започнеш книгата отначало. Където и да отвориш си на точното място. Тя е като библия. Една библия за мъжеството, непримиримостта, твърдостта, гордостта, родолюбието. Една библия за вярата в човека, в мечтите, в борбата.
Една библия за вярата в БЪЛГАРИЯ.
Христо Рашев