Свети Теодор Тирон – Небесният покровител на Стара Загора

„Всеки голям и стар град в Европа си има свой хилядолетен духовен покровител. За Стара Загора, небесният покровител не е нито Св. Николай, нито Св. Богородица, на чието име са кръстени построените през първата половина на XIX-ти век църкви. Съгласно мнението на архиереите от Старозагорската епархия, подкрепено от историческите данни и традиции, най-старият и почитан храм в района на Стара Загора е бил храмът на върха на Старозагорското Аязмо, възникнал на мястото на древно езическо капище до голям лековит извор. Това светилище и по-късен храм са били почитани от населението на града и околните села от античността до наши дни. След християнизирането на българите патрон на храма става Св. Теодор Тирон („тирон“ значи „млад войник, новобранец“), римски войник от Мала Азия. Именно Св. Теодор Тирон е духовният покровител на Стара Загора от първите години на християнска България до наши дни“ – пише Иван Танев Иванов в статията си „Свети Теодор Тирон, патрон и духовен покровител на Стара Загора“ http://www.protobulgarians.com/Stara%20Zagora%20-%20istoriya/Sveti%20Theodor%20Tiron.htm
Средновековният манастир-лавра „Св. Теодор Тирон” се е намирал в района на днешния парк „Аязмото”, простиращ се в северния край на гр. Стара Загора.Много са доводите и податките, доказващи правдоподобността на тезата, че именно тук е бил разположен центърът на мощно християнско средище, което предполагаемо се съставлявало от около 10 манастира и скита, намирали се из околността. За сега има предположения за местонахождението на 7 седем от тези манастири. Мястото на главния манастир-лавра е вероятно някъде в близост до лековития извор – аязмо, който е почитан от местното население от античността до наши дни.
Българската православна църква чества празника на този големият християнски светец Свети Теодор Тирон в съботата след Сирни заговезни по време на Великия пост, денят Тодоровден, известен и като Конски Великден, един от най-големите християнски празници, в който се предполага, че е запазена стара традиция от прабългарско време. Денят на небесния покровител на Стара Загора Свети Теодор Тирон се пада тази година на 4 март.Дълга е историята на Божия дом на Аязмото. Преданията, препотвърдени от проучванията на Митрополит Методий Кусев, говорят, че през 864 г. на това място Цар Борис приема християнството като официална религия на българите. Езическият храм, който се намирал на мястото на сегашния шадраван на върха на Аязмото, бил съборен от управителя на град Берое Цоло и на негово място върху аязмото издигнал православна църква на името на Св. Теодор Тирон. Тя е била една от седемте главни лаври (лавра значи манастир с много монаси) на тогавашното Княжество България. Цялата Средна гора е била осеяна със скатове (килийки), в които монасите са се молили. В празничните дни те идвали в съборната църква „Св. Теодор Тирон“ да служат. (Названието „аязмо“ идва от гръцката дума „агиязмо“ – „свещен извор“).
След първата седмица на Великденския пост старозагорци и гости най-напред тук са се причестявали, наливали са си вода от Аязмото, на чимшировите дървета наоколо си връзвали кончета от дрехата си за здраве, оставяли са дарове в знак на благодарност за Св. Теодор Тирон. След това са бързали към панаира, за да си купят традиционните мекици и да започнат празнуването на големия ден. С цел да унищожи вярата на българите в светеца – покровител на града, около 1840 г. турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи и гората върху свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон. Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир – “Хълмът на глупостта” или “Хълмът на глупаците”. Но и това не попречило на старозагорци да почитат святото място, ето как в своите спомени („Ранни спомени”. С., 1935, с. 43) Анастасия Тошев описва празненствата в чест на Св. Теодор Тирон:“След сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите и да се проврат между последните, наречени глухото Аязмо. Неуспелите да се проврат се смятаха за грешни… ”
През турското робство църквата била съборена, но хълмът все още е носел името „Аязмото на Св. Теодор“. И от друговерците, и от цялото население е бил считан за свещен и лековит. Всички продължавали да му отдават почит на Тодоровден. След Освобождението, всяка година на Тодоровден е имало голям пролетен панаир, провеждан на улица “Железни врата”, една от средновековните улици на Боруй. Съгласно българската традиция, това всъщност е бил най-големият празник на града, в който е честван Св. Теодор Тирон, покровителя на най-важния храм на Боруй и на града.
На 2 май 1895 г. – Деня на цар Борис – Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския Митрополит Методий за новия храм. С решение на Светия cинод и досега вторият му престол е на името на цар Борис. Митрополит Методий Кусев учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората (Александров, 1992: 10), а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на св. Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок – квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото (Тангъров, 2001:223-230). Успешното дело на митрополита и комитета обаче продължава до началото на тоталитаризма. През 1949 г. комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”. В началото на 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант. Почти по същото време е разрушен и порталът на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора, построен през 1938 г. Традиционният празник на града -Тодоровден, денят на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен.
„Много уникални неща има в този Божи дом. В средата на църквата по-чувствителните хора веднага усещат силно геомагнитно поле – точно там, на 10 метра дълбочина, се намира изворът на лековитата вода – Аязмото, която лекува всякакви болести. Тук наистина са ставали и стават чудеса. Хората са се връщали десетки пъти, за да благодарят на Бога и на Св. Теодор Тирон. Тук е събрана вярата на хората, които пристъпват с надежда, че ще получат това, за което идват“ – пише в своя статия Росица Ранчева .
Параклисът „Св. Теодор Тирон“ е изографисан през 1944 г. от художиците Николай Евгениевич Ростовцев и Владимир Егер. Ростовцев е ръководител на повторното изографисване на църквата в Шипка – „Рождество Христово“, а също е работил и по „Света Неделя“ и в Руската църква в София. Стилът на изрисуване на стенописите е уникален и се среща единствено тук в България. Той се състои в това, че изображенията са пресъздадени от множество малки квадратчета в богата гама от цветове, така че като цяло фреските наподобават мозайка. Иконостасът е изписан по благословението на митрополит Климент от ѝеромонах Николай Шелехов, като част от курса по иконопис воден от него през пролетта на 1952 г. в Духовната академия. Понастоящем параклисът „Св. Теодор Тирон“, който след демократичните промени, е действащ и постоянно отворен, е единственият паметник напомнящ за някогашната Боруйска Малка Света гора.
Църквата е призната от ЮНЕСКО като паметник на безценното духовно изкуство. Причина е, че единствено в тази църква на южната стена са изографисани две българки и петима българи, облечени в носии от ХVIII, които държат в ръцете си православни кръстове. Църквата не е придатък на парка, а паркът е към нея. Тя е на старозагорци, на българите, на човечеството.
В наше дни поетапно, благодарение на отзивчивостта на християните, се извършват ремонт на покрива, фасадата и дограмата на храмчето. Възстановява се и прекрасния стенопис.
Обикновено в петък /преди празника, 3 март/ от 17 ч ще в Храм „Свети Теодор Тирон“ се служи Малко повечерие с Богородичен акатис (първа статия). На 4 март (събота) от 9 ч се служи Света Божествена Златоустова литургия.
Извън района на Стара Загора в България има само няколко църкви и манастири, наречени на този светец. Една от тях е ранносредновековната църква „Св. Теодор Тирон“ до град Правец, на чиято фасада има релефи с двуглави орли, подобни на орела върху една от старозагорските релефни плочи. Другият случай е манастир от ХVІ – ХVІІ век (вероятно от много по-рано) и се намира в с. Зимевица, общ. Своге. Общото между всички тези градове и села, в които се почита св. Теодор Тирон е, че те се намират по старата българо-византийска граница, установена по времето на Омуртаг и заварена от княз Борис. Може да се предположи, че в много селища по тази граница е имало български гарнизони, които при покръстването са приели като свой покровител св. Теодор Тирон, който като професионелен войник е могъл да служи като пример за тогавашните български войскари. Друга причина за широкото възприемане на това име може да е факта, че до влизането в пълнолетие на покръстителя на България, Михаил III, Византия е управлявана от неговата майка, носеща същото име – Теодора.

Уляна Кьосева