Да създадеш Парк, когато насреща искат паша

Да създадеш Парк, когато насреща искат паша

На 28 февруари 1895 г. Митрополит Методий Кусев засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир и като апостол положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия. Ето как започва осъществяването на мечтата за Аязмото, разказват очевидци тогава:

“В утрото на 28 февруари 1895 г. голяма група граждани с лопати и търнокопи в ръце или на рамо се отправиха към върха на аязменския хълм, наречен вече хълм “Св. Борис”. Начело на групата беше Величкият епископ, управляващ Старозагорската епархия Методий Кусев. И той носеше търнокоп. Когато стигнаха билото на хълма видяха там куп дръвчета за засаждане и очертан широк кръг. Всички наобиколиха Дядо Методий и го попитаха какво да правят. Методий се прекръсти, направи знак за благослов върху кръга и каза: „Чада мои, започваме голямо дело! Дано Бог ни даде време и сили да го довършим! Този кръг определя мястото, където може да ви се стори невъзможно, но ще бъде построен фонтан, който ще освежава въздуха наоколо. Виждате и куп фиданки, които ще засадим. Най-отгоре са кипарисите. Тази година се навършват 25 години от създаването на Българската екзархия. Нека по този случай да засадим около кръга кипариси, та да отдадем заслуженото на този юбилей и сетне да продължим засаждането.”

….До началото на XIX-ти век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.Към края на XIX-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на такова безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. (Забележка: Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете.) В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.

След Освобождението военните от града решават да изпробват новозакупените оръдия на територията и да проведат военни учения в района. Гражданите на Стара Загора, които само допреди няколко години се обявяват против парка, сега се организират в негова защита. Те влизат в парка и отказват да го напуснат, създвайки по този начин жива преграда за безумните учения на военните.

Цар Фердинанд I при едно от посещенията си в града изключително много харесва мястото. Той настоява там да бъде изградена царска резиденция. Отново след бурни протести на цялата градска общественост (местните власти, интелектуалци и обикновени граждани) решението за построяването на резиденция в парка бива осуетено.

През 1996 година е открит бронзов барелеф паметник на Старозагорския епископ и възрожденец в знак на благодарност към заслугите му. До параклиса „Свети Теодор Тирон“, застроен на мястото на древно езическо светилище се намира гробът му с огромна мраморна плоча.