„Около нас има репортажи колкото искаш. От всичко става новина”.

Благо няма какво да ви го описвам надълго и нашироко. Вечер го виждате в емисиите новини на Телевизия Стара Загора, въпреки че още е студент по журналистика. Успява да снове активно между родния град и столицата, току го мерна в групата за пътуващи във Фейсбук и….вечерта пак е на телевизионния екран. Получава му се и е отличник във Факултета по журналистика и масови комуникации, който съм завършила и аз. Репортажите му са интересни и увлекателни. Личи колко много обича родния си град и как всичко и всеки тук му е интересен. Умее да подрежда изреченията и да изведе най-важното и най-интересното в репортажите си за събитията, които отразява. В тях изучава живота по най-естествения и добър начин за един млад човек – с любопитство, истинско и с добро отношение, истинско. Не е съзерцател, той е активен млад , работещ човек с позиция. Със самочувствие, което обаче идва от реално свършени дела. И от това, че си на мястото си под слънцето. Че се занимаваш с това, което харесваш. По това се отличават всички млади хора, които интервюирам в Долап.бг и това много ме радва.
Благовест Илиев в рубриката „Млади, талантливи и красиви” на Долап.бг. Въпросите задава Уляна Кьосева, която и активно се намесва с инициалите У.К., защото – познавам Благо отдавна, родителите му също и много, много им се радвам!

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Стара Загора е красив, цветен, запомнящ се град . Място,на което искаш да се върнеш
Коя история от детството ти е дала криле ?
Когато дядо ми почина, се разровихме из нещата,които той е писал. Бил съм на 4 години, когато ми е правил интервю – както ти сега ми правиш интервю. Отговорил съм му, че искам да стана телевизионен водещ /защото това съм знаел тогава – за мен телевизионният водещ е бил журналист/. Спомних си, кога сме правили с дядо интервюто. Беше показателно за мен, че още тогава съм знаел, какво искам. /Ти прости ли ми, когато исках да те отказвам от журналистиката? – пита У.К/ Аз знам,че си права донякъде. Сега виждам ясно, че е трудно с реализацията, виждам безпаричието, тези неща ги виждам , но въпреки всичко съм оптимист.
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Да бъда организиран. Правилно да разпределям времето си. Като имаш план и знаеш кое кога да свършиш-всичко е наред. Че трябва да имаш време за самия себе си. Да останеш сам , далеч от всички неща – да осъзнаеш къде си, какво правиш…/Ползваш ли френския език от Езиковата гимназия – любопитства У.К./ Да, налага ми се, постоянно. Не е това, което учихме в училище, но аз мислех, че ще забравя френския. В Университета започнах да уча испански, който се доближава с доста думи до френския. Но ми се налага да превеждам и ползвам френския, да.
Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Да нямаме граници – както се нарича сдружението на родителите ми – „Свят без граници”. Да нямаме граници във всяко едно естество, във всяко отношение – в чувствата, в целите. /Мисля че си голям късметлия с твоето семейство, с твоите родители. Те как коментираха решението ти да учиш журналистика? – пита УК/ – Те бяха твърдо против. Вече не са, със сигурност, те са истински щастливи от това, което уча и с което се занимавам. Първо бяха против изобщо,че ще остана да уча в България. Определено не ми вярваха. Знаеш, аз съм много мобилизиран да имам отличен успех, да им докажа, че обичам това,което уча. Но отново не вярваха. Бях на стаж в Стара Загора, в редакцията на Дарик радио, но отново беше за тях чудно. До момента, в който попаднах в Телевизия Стара Загора. Спечелих и Наградата на БНТ и ФЖМК, на името на д-р Младен Младенов за цялостен принос в телевизионното творчество , което показа че това е правилният път за мен. И моите родители ме подкрепят вече във всяко едно отношение. /Родителите искат да предпазят децата си така, по инстинкт. – казва У.К/ – Определено искат най-доброто за децата си, всеки родител иска най-доброто. Но сега моите родители не съжаляват за избора ми.
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Сега видях нотите на стената и си мисля, че със сигурност би имало ноти, музика, още усмивки, разочарования…/Като Ин и Ян – черното и бялото, които са в хармония обаче – казва У.К/ . Да, нещо такова, в баланс – като Ин и Ян.
Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Игрите. Нямам нищо против децата да са и с таблетите и със смартфоните . Нека свикват, виждам колко е наложащо във всяко едно отношение – да можеш да боравиш със съвременната техника. Виждам, че в училищните дворове играят деца и ме радва. Мъчат се да ни научат да работим в екип, но няма как да стане това, ако си все вкъщи. /Ти направи репортаж за играта с телефоните и покемоните, одобряваш ли я, на мен ми се струва и малко опасна? – пита У.К/ Вярно е, че има опасност, но тази игра е начин на общуване на хора със сродни интереси. Опознаването на града чрез нея е хубаво. Бях сигурен, че като всяко чудо, ще е за три дни.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Честно казано, сега моите родители карат втори пубертет /смее се Благо/. А иначе – това е съзряване, лутане. Смятам, че тогава родителите трябва да оставят младежа /мен са ме оставяли/ да си троши главата и след това да си вземе поуките. Определено това е най-полезният похват. /Е, ти беше добър пубертет, добро дете, мечта за всеки родител, освен ако класът ви в Гимназията, нали френските класове са буйни, не сте правили бели? – пита У.К/ Да, говори се така за френските паралелки. Но моята беше с най-висок успех, ние бяхме най-сериозните, в момента сме едни от най-добре реализираните от целия випуск.
Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Тази, истинската – доброта. Която липсва дори във вашето поколение /И в моето ли?-заинтригувана е У.К/. Да. Виждам я в сълзите на възрастните хора. До някаква степен разбирам защо я няма – при нас младите всеки има амбиции, гоним цели, има я спортната да речем злоба, завист, лицемерието…у някои хора /Според мен е до замърсяване на околната среда, образно казано. Всеки човек прилича на времето си. Да, чистата доброта я имаха бабите и дядовците ни. .. – разсъждава на глас У.К/ Така е, за това говоря и аз.
А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Борбеност, свръх влагане на сили, енергия, средства,всичко. Виждам как всеки влага максимумът в това да постигне нещо. Младите хора имат страшно много амбиции /А колко са с покритие и колко – без покритие, провокирам те, разбира се? – казва У.К/ Мисля че хората имат реална преценка за себе си, въпреки че не го показват. Далеч съм от мисълта, че някой си мисли, че е най-най, а не знае какво може, къде се намира. /И тези, дето са само мускули и материална представа за живота ли? – пак любопитства У.К/ Ами те също, те се харесват. Като се харесват, значи са постигнали това, което са искали.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота? Кое те води в живота?
Ако кажа – разумът – ще излъжа. Води ме моментното състояние, интуицията. Днес може да съм много щастлив и да си мисля, че животът е цветя и рози, а утре да не ми се гледа никой. Но аз имам цел, която ме води, знаеш-и инвестирам в нея.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата/в творчеството?
/Ето, ставаш сутрин и решаваш да правиш материал за правите улици на Стара Загора – продължава въпроса У.К/. За телевизията мога да говоря много, не знам дали ще ти върши работа. /Да, ще ми върши – казва У.К/. Не беше предвидено да се занимавам с телевизия, плановете ми бяха с колеги да отидем лятото да работим на морето. Но трябваше да имам задължителен стаж през лятото и писах до Телевизия Стара Загора, че имам желание да стажувам при тях. Пое ме Десислава Петкова и ми даде първите насоки. Каза ми „Около теб има репортажи колкото искаш. От всичко става новина”. Така направих най-хубавите си репортажи – за професиите на улицата, показах ваксаджии, продавач на кестени, фенове на Берое, малкият Вили, той си ми остана даже приятел, станах близък с неговото семейство…И наистина , даже докато влизах в Операта, видях няколко неща, от които мога да направя репортаж…
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Да, ти знаеш че харесвам поп-фолка, което е много парадоксално за хората, които ме познават. Но аз се забавлявам, не влагам смисъл – да намирам живота си в песента, например. Забавлявам се и разпускам. Харесвам родители си, че вървят по един достоен път. Харесвам определени футболисти, те са и еталон за подражание. Владимир Зафиров е мой кръстник. Сред останалите работещи, успели, млади хора, съпрузи и бащи за подражание са Елиас Алвеш Да Силва от Бразилия, той е по-различен , по-широко скроен. Също много добър съпруг и баща.е Иво Иванов. Не мога да пропусна и половинките им – Розалина, Теодора и Галя.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Знаеш много добре. /В телевизия ли? – пита У.К/ Да, в телевизия, но повече сред хората. Пробвах се и сега като телевизионен водещ, въпреки че знам, че на 20 години нямам необходимите качества, но в Телевизия Стара Загора ми дадоха този шанс. Не ми харесва пред мен да има едни бланки, които просто да изчитам. Харесва ми да се срещам с хората, да правя материал, да тъгувам или се радвам с тях. /Обаждат ли се хора, които искат само ти да правиш материал за тяхно събитие? – У.К/Да, има такива. Много се изненадах от Втора тунджанска лека механизирана бригада, те много харесаха един материал, който правих за тях, а не съм компетентен по военни теми…Не че се хваля с това. Знам, че съм на 20 години и в Стара Загора съм временно. Но Телевизия Стара Загора е конкурентна на националните телевизии – сред хората сме и правим „човешки новини”, както ти самата бе писала за една наша емисия.
По какво се различават и по какво си приличат журналистите от условните Изток и Запад?
Там има много по-голям човешки ресурс, това е голям плюс – повече хора да има в екипа. Когато имаш задача, може да не бързаш с времето, да направиш нужните разследвания. А тук повечето журналистически екипи са малки, скачаме от тема в тема, няма как да си компетентен по толкова различни теми. И все си мисля, че на Запад журналистите са една идея по-независими.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Журналист с добро име и да не позволя на някой да го опетни, да не позволя да стана подвластен на нечий интерес, да бъда себе си. Наистина не се виждам никъде другаде, освен журналист в телевизия. Ако е нещо друго, трябва да е близко до журналистиката.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
В университета имахме задача за дума в българския език, която да е звучна , кратка, запомняща се и да няма такава в другите езици и аз написах думата „хоро”. Знаеш, че обичам народните танци – а хоро, защото представя обединението на хората, хванати за ръце.
Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Ами не знам защо ми дойде наум точно сега – „Златка златното момиче”. /Ами защото е началото на поредната предизборна кампания и все ще чакаме златната вода да дойде – казва У.К/ – /Тук дружно и двамата се смеем.
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Стара Загора. Твърдо. Въпреки че имам много любими градове в България –Пловдив, Созопол, Свищов, село Крапец до Шабла, което за мен е наистина райско кътче непипнато. Огромна плажна ивица, без застроявания, чиста вода. Но Стара Загора ми е на първо място.
Интервю на Уляна Кьосева