Васил Кунчев по пътя към монашеството

ВАСИЛ КУНЧЕВ ПО ПЪТЯ КЪМ МОНАШЕСТВОТО
Защо Игнатий???

от Ваня Донева, историк

През 1855 г. управата на Хилендарския манастир изпраща йеромонах Василий на служба като таксидиот и изповедник в Ески Загра (дн.Стара Загора). С него тръгва и послушникът му Васил. Двамата обитават метоха при църквата „Св. Димитър“. За да продължи образованието си Васил Кунчев посещава добре уреденото Светиниколско трикласно училище и изучава катехизис, черковна история, черковнославянски език, псалтика, всеобща история, христоматия, и землеописание.
След тригодишен престой в нашия град, Васил Кунчев се завръща в Карлово и приема монашески постриг под името Игнатий.
Вероятно в Стара Загора, по време на посещавания от него свещенически курс, организиран от даскал Атанас Иванов, той се запознава с житието на новомъченик Игнатий, наречен по-късно Старозагорски и това е причината, поради която приема неговото име.
Кой е този мъченик? Иван Георгиев е светското му име, а съдбата му и е преплетена с тази на вуйчо му Иван Калпакчи. И двамата са родом от Стара Загора, където вуйчото става майстор-калпакчия. Неясно защо и неизвестно кога захвърля инструментите и става разбойник. Заради пари убива хора, а греховете си изповяда преди своето замонашване си. Иван Калпакчи заедно с дружина разбойници посяга и на светите места. Има сведение, че през 1778 г. е в комбина с арнаути, които грабят и опожаряват Рилския манастир.
Изправен пред димящите руини на този славен български манастир, нещо в сърцето на вече петдесетгодишния мъж трепва и съвестта му заговаря. Разбойникът, имащ нужда от катарзис, в една непрогледна нощ потропва плахо на манастирската порта. След искрената му изповед пред игумена йеромонах Герасим, той го моли да остане послушник. Това се случва между 1778-1784 г.
Много ограбени пари донася разкаялият се разбойник. За да избяга от миналото и изкупи греховете си, той щедро дава средства за възобновлението на манастира. След 1784 г. Иван Калпакчи приема монашество под името Игнатий. Ходи на поклонение в Йерусалим и става хаджия. Към 1795 г. обновява почти рухналата църква „Евангелист Лука“ и жилищните сгради в постницата „Св. Лука“, които се намират на около 3 км. източно над манастира. При него идва да живее неговия племенник, също Иван, син на сестра му Мария.
Иван Георгиев е роден в Стара Загора около 1793 г. По-късно родителите му се преселват в Пловдив, където младежът е подлъган от някакви турци и склонява да приеме исляма, като за целта го обрязват. По-късно семейна трагедия стряска заблуденото момче. Заради някакво неподчинение баща му е зверски убит от турците, а майка му и двете му сестри са насилени да примат исляма. Събитията се разиграват около 1804 г. и Иван е принуден да търси убежище при вуйчо си в Рилския манастир.
В постницата „Св. Лука“ той остава шест години, като усърдно учи четмо и писмо. В светата обител Иван осъзнава своя грях и решава да го изкупи с кръвта си.
През 1810 г. напуска Рилския манастир и се отправя за Света гора. Преминава през няколко манастира, докато най-сетне отседнал в скита „Св. Йоан Предтеча“ на Иверския манастир, където духовно издигнати старци, чрез специален постнически режим подготвят бъдещите мъченици за смъртта. При тях Иван живее четири години, като се замонашва с вуйчовото си име Игнатий. Главният старец, който го подготвя за подвига бил схимонах Никифор. Режимът на младия монах е суров и изтощителен: по 30 грама хляб и чаша вода на ден, по 4000 поклона до земята на ден, непрестанни молитви и пеене на псалми и др.
През есента на 1814 г. старецът Григорий отвежда Игнатий в Цариград. Там го облича в турски дрехи и го изпраща в едно съдилище, където младежът открито поругава исляма, като демонстративно захвърля чалмата и защитава православието. Заради този открит и смел и протест е осъден на смърт. Обесен е на 8 октомври 1814 г. На третия ден монах Григорий откупува трупа от палачите и го пренася в Света гора. Няколко години по-късно Цариградската патриаршия го канонизира като новомъченик.
Скоро след племенника, трагично умира и вуйчото хаджи Игнатий. Той е удушен от някакъв разбойник в килията си. Крадецът не намира никакви пари, защото всичко е изразходвано за възобновяването на Рилската обител. Така загиват разбойник и светец, вуйчо и племенник…
Изглежда младият Васил Кунчев е впечатлен от съдбата на двамата старозагорци и това го подтиква да приеме монашеското име Игнатий.
А историята се повтаря…
Почти 60 години по-късно, през 1873 г., дякон Игнатий (Васил Левски) увисва на бесилото в името на свободата на своя поробен народ.
За да повтори подвига на новомъченик Игнатий, наречен Старозагорски, обесен в защита на християнската православна вяра. Единият е канонизиран светец, почитан от църквата, а другият е национален герой, оставил ярка следа в българската история и пример за поколенията…