Няколко споделени мисли за разкошната опера „Тоска“
За Тоска – моите мисли….
Струва ми се, че Тоска винаги е в своето време – откакто се е появила през 1900 година, та досега. Когато човек слуша музиката и чете историята на Тоска, е като обсебен. Такъв е бил всеки път Пучини, докато е създавал оперите си. Обсебен всецяло от конкретния сюжет. Колкото повече искам да зная за героите и времето на Тоска, толкова повече ги откривам край себе си.
Тоска и в нашата БГдействителност е вълнуваща история за невинността на артиста и виновността на властника, играещи на една сцена – на фона обаче на далечни сражения, чийто екот се чува. Три силни характера, увлечени …по себе си самите и в страстите, които се борят в тях. Нещо да ви напомня за днешното, особено тези дни време у нас? Заетите със себе си политици, които не стъпват в нито един театрален салон, ако не е предизборно? Но пък се стремят към артистите, тези шарени птици, за да имат поне по една такава в личните си колекции.
Тоска е истинската Примадона – от всичко изброено по много – капризна, игрива, ревнива, обсебваща, детински наивна, рееща се, тропаща с крак, поетична душа, която излива в думи своите романтични видения. Мечтаеща за „свят за двама“ с любимия, а зареждаща се от любовта и възхищението на тълпата. Цветето /Флория/Тоска възпламенява с цвят и ухание, но и бързо увяхва. Кипяща от страстта, която я движи, театрална като поведение, силно преувеличаваща всичко и всички, драматизаторка…Тази Флория Тоска истински вярва и се моли на Бог. Моли го да порази злия Скарпия, но Бог мълчи.И мълчаливо дава сила на Тоска да вдигне ръката си за убийство. Защото човешките работи са си за между хората. Бог управлява само големите дела. И ни оставя да се оправяме с любовта и с омразата си. Както си знаем и можем…
Заслужава или не, художникът Марио Каварадоси получава цялата любов на Флория Тоска. Понякога любовта е едновременно дар и наказание. Марио е далеч по-просто устроен от любимата си. Рисува портрет с очите и косите на друга жена, а пък казва, че обича Тоска. Знае да говори красиво и да омайва. Чистосърдечен като малко дете. Отстояващ избора си. Трагичен/и той/. Театрален /и той/. Романтичен /и той/. Ще умира, а пее за звезди и уханието на земята…Но двойката им с Тоска е завършена, тя е хармонична. Никой друг не разбира и не може да живее с артист, освен артист.
Да живее, не просто да премине през нечий живот. Както иска от артистите Скарпия, този особено дълбок образ в операта. Той е циничен, властен, просто устроен „искам нещо-имам го”,ловък, изграден от интриги, гъвкав, хладнокръвен, пресметлив, прогностичен…Отвреме навреме проявяващ и страст – „Но сега те видях такава, каквато никога не съм тевиждал….Твоят плач е като разливаща се лава за мен. Твоят поглед, пълен с ненавист, разпали моята страст…”. Дали е възможно да обича човек, който е наречен в операта почти 10 пъти с различни имена и определения и те са – „продажен,демон, гнусен мерзавец, палач, мръсен сатир, подлец, предизвикващ отвращение,мерзко чудовище…”?! Дали може?!
Това навярно само Скарпия си знае и ще отговаря пред Този, който е високо горе. До него горе ще е и Тоска, както тя му обещава, преди умре. Двамата имат в себе си силна страст. Единият – да има, да притежава, да управлява, да си играе с живота.Другия – да се раздава, да се радва, да твори, да пее за живота, да го празнува. Вечни, вечни и толкова съвременни образи…
Уляна Кьосева
снимки Рад Димитров