Днес почитаме Свети Харалампий, покровителят на пчеларите

На 10 февруари почитаме Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.

Св свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, епоха, дала много мъченици, защото имало страховити гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Дълго живял той, почти 100 години, но жестокият римски император Септимий Север не го пожалил заради възрастта му и го измъчвал близо 13 години, само и само да се откаже от Христа. Твърд и непоколебим оставал той, а вярата му лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат. На 113 години издъхнал.
Народът почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция Св. Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица. Заради лековитата си роля Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден.
На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина. Още едно поверие свързваме с днешния празник, днес Араланбей „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката й.

На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва. В Благоевградско обичаят е много разпространен.
В България има няколко уникални музея на пчелите, меда и пчеларството, за които разказваме сега в Долап.бг:

От началото на май 2016 първият в страната „Музей на меда“ отново приема гости. Той е създаден преди повече от 10 години от Пчелар N1 на България Киро Киров и се намира на около 1 км от Слънчев бряг, по пътя за с. Кошарица. Музеят се състои от 2 части като едната е старинна и в нея са представени жилищата на пчелите от каменната ера до наши дни. Пресъздадени са части от Стария Несебър като макети на църквите „Св. Йоан Кръстител“ и „Свети Стефан“, вятърната мелница и несебърска къща. В другата част са представени жилищата на пчелите – различните модели кошери, които се срещат в страната след въвеждането на пчелните къщички у нас през 1934 г.Може да посетите и т.н. „Къщичка на здравето“ – бунгало за лечение с въздух от кошери. Такива къщички има в Украйна, Германия, Словения и Япония. Лекува се заболявания на ставите, на дихателния и стомашно-чревния тракт.

Първият по рода си музей на пчелите у нас отвори врати на 3 декември 2016 г. Музеят е създаден от сдружение „Био Град София“. Той представлява специално изградена къщичка във формата на пчелна пита, направена от глина, с тревен покрив, на който през пролетта ще има и цветя за пчелите. В него ще има специално изграден кошер за наблюдения, както и богат информационен снимков материал. През специално прозорче всички посетители ще могат да наблюдават живота на пчелите. “Нашето желание е да се повиши общата култура и знанието за пчелите и тяхната роля не само за поддържането на биоразнообразието в големия град, но и изобщо за съществуването на хората,” казва Петър Вълчовски от „Био Град София“. Новото научно и културно средище ще работи целогодишно от февруари 2017 г., като през зимата, когато пчелите не са активни, в помещенията му ще се провеждат курсове и други събития, свързани с пчеларството. Целта на работещите в музейната институция е да се повиши общата култура на гражданите по отношение на пчелите. Музеят на пчелите се намира на ул. „Иван Багрянов” до изхода на метростанция „Г. М. Димитров”.

И в Стара Загора през миналата година поставиха основите на Музей на пчеларството . В специално обособена зона в Пчеларски център „Южен“ са разположени разнообразни експонати, които показват пътя на пчеларя у нас. Най-ценни са ей тези, живите експонати, заселени, както са оцелявали преди хилядолетия. Идеята е на Тодор Иванов, дългогодишен пчелар и председател на старозагорското пчеларско дружество „Липа“. В продължение на около три години той събирал експонатите, като сред тях с особена гордост показва оригинален плетен от леска и измазан с глина кошер, познат под наименованието „тръвна“. От приятели пък се сдобил с уникален „капан за търтеи“.Наследници на наскоро починал колега му подарили дървен кошер, използван в продължение на повече от столетие. Сред българските експонати има подредени и кошери от Кения, към които напоследък имало интерес от родни пчелари. Тодор Иванов е изнамерил и реплики на оригинални, ползвани още от траките глинени съдове за съхраняване на меда и восъка, а документални фотоси разказват за развитието на пчеларството в региона. Около 80 са в момента членовете на дружество „Пчела“, но в областта близо 6 000 души, мъже и жени имат кошери.
В музейната сбирка има и снимков материал за началото на пчеларството в Старозагорска област. То е поставено от Митрополит Методий Кусев, който създава селскостопанско училище, където провежда курсове за лозарство, овощарство и пчеларство. Обучава много хора, които са имали желание да произвеждат мед. Интересна е снимката на свещеник Петър Костов от Горно Ботево, който е създал пчелин през 20-те години на миналия век. Фотография от 1928 г. е запечатала пчелините на Петьо Илиев. В Стара Загора е издаван дори и пчеларски вестник – наричал се е „Царица“. Излизал е няколко години, благодарение на Пенчо Калпакчиев. Стари снимки са запечатали пчеларски конгрес през 1929 г., конференция в Стара Загора през 1931 и 1933 г. Мотото на музейния кът в Стара Загора е:

„Ако изчезнат пчелите от земята, на човечеството му остава да живее не повече от 4 години“ Казал го е Алберт Айнщайн и е свързано с опрашването. Доказано е, че пчелите са най-добрите опрашители в природата и ако изчезнат, постепенно ще изчезнат растенията, плодовете, зеленчуците, овощните масиви. Ще намалее храната и човечеството постепенно ще изпадне в глад.
Тук идват много чуждестранни партньори, от няколко години ни посещават групи от Унгария, от Чехия, от Гърция
Край музейния кът в „Южен“ има демонстративен пчелин. Пчеларите помагат на наше фармацевтично предприятие в създаването на препарат за лечение на пчелите. Правят се тестове по линия на съвместната дейност на фирмата с науката. Центърът има партньори в научните среди в цялата страна, в това число и Тракийският университет в Стара Загора.
Церемонията по откриването на музейния кът за пътя на пчеларя в България бе на 26 септември 2016 г. в Пчеларски център „Южен“ – създаден е през 2002 г., днес той е може би най-големият в България.

Уляна Кьосева