За дневния ред на обществото и задаваме ли го на политиците

Добро утро, приятели!
Събудих се с интересен въпрос в главата: Смятаме,че политиците са ни калпави, а дали ли сме им задачи да изпълняват? Че ако не ги изпълнята, да ги обявим за калпави?
Изобщо даваме ли им задачи, какви задачи им даваме, как ги даваме, кога, къде? Идват избори, пак. И после други ще дойдат. Децата, родени в Годината на промяната 1989-та, тази година ще навършат 28 години. Много от тях са станали родители, други ще стават. Израстна цяло едно поколение, докато ние избираме политици на всеки 4 години /често и по-малко/, сваляме ги /напоследък се само-свалят/, гласуваме за други, пак не сме доволни, чакаме третите, а след тях се надяваме на четвъртите, които да са по-добре някак си. Напоследък избираме не най-доброто, а най-малкото зло. В това време до нас Румъния излиза на улиците, за да наложи своя дневен ред, да принуди политиците си.
Опитах се, намерих, четох сериозни статии, как се формира дневния ред на политиците. Статии с приведени сериозни примери и статистики. Анализаторите свързват определянето на дневния ред на политиците с темите, които се отразяват в нашите медии. Прост, ясен извод – политиците /би трябвало!/ да се водят от проблемите, изведени в медиите.
Така ли е?! Според мен нашите политици не могат да четат.
В последните години медиите масово пишат, по-скоро препредават, защото няма как да избягат и скрият тази новина, за лошите резултати на българските ученици в сравнение с връстниците им от Европа. Според европейското изследване ПИСА. Нещо да се промени? Някой да пипна дори с малкия си пръст учебните програми?
В последно време медиите писаха ли писаха за пръстовите отпечатъци в болниците ни, като абсолютен фарс на здравната ни система. Писаха ли писаха за случаи на корупция и лошо упражняване на професията. Нещо да се промени? Само едно да се беше променило – още една здравна каса, и нещата щяха да се отпочнат в по-благоприятна посока.
В последно време медиите писаха ли писаха за лошо усвояване на европейските програми, за безумни проекти, за харчове и надписвания на цени. Нещо да се промени? Според мен тези проекти трябва да минават през иглени уши, толкова безумия се сътвориха.
Сигурно мога да изброявам още, например за съдебната система. Факт е, че сега се сформира и нова партия, в която влизат известни и честни прависти и обявяват много мерки за подобрение на посоката. Но какво им става на тези хора, дето влизат в Народното събрание? Поотделно ги различавам по вид и качества, а като са в общото – вече не мога, стават едно. И то най-вече за хората – Едно Негативно.
Не съм много сигурна, че медиите у нас отразявят обществените нужди. Медиите реагират често истерично и на отделни случаи и изобщо нямат търпение, нито време, нито кураж, нито пък искат – да стигнат до край на една скандална история. На тях им стигат гърмежите и пушилката.
Не мисля, че някой или група граждани, или народът, или обществото зададоха чрез тях своя дневен ред – за изпълнение от политиците. И сега ще слушаме главно предизборни обещания, ще гласуваме по емоции или платено /това така и не го разбрах, как става/ и ще…коментираме поредните си разочарования.
Ако някой излезе и каже простичко- моят дневен ред се състои от тези и тези важни задачи. Съвпада ли с вашия дневен ред като граждани? Какво искате да се промени и кое с каква скорост– светкавично, бързо, постепенно? Може би ще му повярвам…Може би….
Докато не намерим начин да поставим за изпълнение своя дневен ден, ще гледаме как се изпълнява дневен ред, измислен от политици. А медиите ще го отразявят. Забравили, че всъщност имат всички сили сами да го съставят и поставят на вниманието на политиците.
Такива ми ти едни в четвъртък сутрин…вместо да си мисля, че петъкът е толкова близо, на една ръка разстояние.
Хубав и смислен ден! И мислете!!!! Четете внимателно обещанията и мислете!

Поздрави от Синоптичната служба на 8 я етаж и Уляна Кьосева!