Йордан Радичков (1929-2004)
На 21 януари 2004 година ни напусна…, отиде си… или може би – останахме бе Йордан Радичков! През ноември 2003 година писателят получи Националната награда за изкуство „Отец Паисий“, придружена от сребърна огърлица. Вероятно последната награда, присъдена му приживе! Като не се брои вечната награда от читателите – книгите му преведени на повече от 37 езика, издадени в 50 страни! Автор е на два романа, пътеписи, на много разкази и новели, на седем пиеси, сред тях „Януари“, „Суматоха“, „Опит за летене“, филмови сценарии и на книгата „Ние, врабчетата“. Роден на 16 октомври 1929 г. в несъществуващото вече село Калиманица, Монтанско. За пиесата му „Образ и подобие“, написана през 1984 г., казват, че е най-дръзката подигравка с властимащите от времето на развития социализъм. Неясен и объркващ за цензурите (все пак е тачен и ухажван от властта, удостоен с Димитровска награда за литература), Радичков е обичан от деца и възрастни, ценен в чужбина – носител на италианска награда за съвременна литература, на шведския краски орден „Сребърна звезда“, включен е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на детската книга.
През май 2002 година словото му-приветствие към Папа Йоан Павел Втори развълнува всички.
„Ваше Светейшество, посещението Ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада и с най-светлия и духовен празник на българите – Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура. Вие, Ваше Светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца – радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме. Може би защото не сме владеели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Страната ни е малка по територия, но с течение на годините човекът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение…
Над нас преминава големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение… Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек“.
Настъпи покой за тленното у Радичков след поредица инфаркти и инсулти! Остава у нас споменът за неспокойния му дух, иронията и финия хумор! Да ни закриля и помага вечно търсещата му душа!
Снежана Маринова
