Свети Патриарх Евтимий /Петльовден/ е днес – 20 януари

Българският Патриарх Евтимий Търновски в отсъствието на цар Иван Шишман организира и насърчава защитниците на обсаденото Търново. Знатен по произход – от рода на Цамблак, – с всичкото добро, което направил за рода български и като книжовник, и като духовен водач, св. Патриарх Евтимий се ражда през 1327 г. и умира през 1402 г. Днес, на 20 януари, почитаме неговата памет.
Народът нарича още този ден Ихтим, Петльовден, Петеларовден. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. Целта е да растат момченцата здрави, да се развиват като истински юначни мъже. На някои места св. Евтимий се възприема като господар на детските болести и може да предпази малките от „детешката“ или „вънкашната“ болест (епилепсия и детски паралич). Празникът е свързан с обредността на Бабинден, посветен е на здравето и нормалното полово съзряване на момчетата.
Обредната жертва се коли на прага на дома (обикновено от 15–16-годишен юноша). С кръвта на заклания петел или направо с отрязаната глава колачът (петеларят) прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст рисува и по външните врати и порти. Главата, обърната на изток, забожда на портата. Краката захвърля на покрива на къщата, а перата запазва – за лековито баене, за украса на празничните знамена („колуни“).
В къщи, в които има момичета, колят кокошка.Месят се обредни пити, кравайчета, приготвят се баница, зелник и пр.Закланият петел се сварява цял. Част от храната се раздава на роднини и съседи за здраве.Майките на малки момченца ходят при бабата акушерка на гости, даряват я с къдели вълна и наниз люти чушки. Вълната е символ на женското начало, лютите чушки – на мъжкото.Майките заедно приготвят знамето „колун“ от петльови пера, червени конци, бръшлян и здраве. Задължително на нея трябва да има сварен цял петел и обредна пита или краваи.

И понеже на 21 януари настъпва Годината на огнения Петел по Китайското летоброене, нека пък си припомним, с каква символика е свързан петелът по нашата си земя, българската.Чрез образа на петела човекът завладява, очовечава, присвоява си определена територия, припознава я за свой дом. Къща без петел не бива – вярвало се е, че ще запустее, ще бъде нападната от лоши духове. Затова и когато се проклина лошо, се казва: „Петел да ти не пее в къщата.“ Когато в някой дом или селище се е случило нещастие – болести, мор, – казват: „Няма куче да пролае, няма петел да пропее.“ Мястото, където не ходи петелът, са горите тилилейски, в които бродят болести и лоши духове. Горите тилилейски са символ на чуждо и далечно място, а петелът се свързва с близкото място (дома). В опозицията свое–чуждо се противопоставя на неусвоеното пространство, на входа към другия свят, който се асоциира с хаоса.
Петелът е недосегаем за зли духове. Събуждането му сутрин рано е знак за злите духове да бягат, означава, че вече може да се излиза от вкъщи, да се тръгва на път.
В опозицията добро–лошо петелът стои от добрата страна. От него се страхуват дори орисниците, които идват в полунощ при новороденото и пишат съдбата му до втори петли.
Петелът е символ на слънцето. Той възвестява настъпващия ден, затова може да предсказва какъв ще бъде този ден. По определени негови сигнали се гадае как ще премине денят, кой ще посети дома, какво ще бъде времето.
Петльовите пера служат за украшение, пазят от уроки, лоши срещи, магии и зли духове.
Петелът е не само приятел на слънцето. Съществува предание, че именно негова е заслугата то да започне отново да грее, след като един ден се разсърдило на животните, че не искат да го оженят, и се хвърлило в морето да се удави.
Като приятел на слънцето петелът встъпва и в противоборство със земята и различни олицетворени нейни символи – змията, жената. Змията е враг на петела. В народната митология се говори как петелът непрекъснато кълве главата є, сякаш я наказва. Той успява да посъветва стопанина, застрашен от мрежите на женското любопитство или омаян от змийски дарове, и да го спаси от тях.
Петел в известна степен се припокрива с понятието „стопанин“. В лика на домашната птица е въплътен умният стопанин, който знае какво да прави с къщата си и нейните обитатели. Знае как да се справи с жените си дори когато те са четиридесет и му е непонятно как може някой, който има само една жена, да не може да се справи. Надхитря дори и лисицата. Важно за него е разделението мъжки–женски работи. Само жена, която има мъж, е за похвала. Само мъж може да извършва определени обреди и обичаи – да бъде полазник на 21 декември, да коледува, да е сурвакар, цар на лозята, кукер, русалец, да заорава село, да произвежда жив огън, да оре, да сее, да коси, да отиде за дърва, да плете плет, да прави къща или кола. Жена не бива да работи тези работи, защото е лошо за къщата. Когато се ходи по улицата, мъжът стои пред жената, а тя чака да не пресича пътя му.
Когато се очаква сватба, младоженецът носи в къщата на невястата червен петел.
Възприема се като гранично място между чуждото, неусвоеното пространство, неподредения свят и очовеченото, своето място. Заедно с комина и огнището определя вътрешната пространствена (вертикална и хоризонтална) организация на дома и те са неговите сакрални единици. Жилището с център огнището и с граница прага се разглежда от някои учени като умален модел на реалното пространство.
В дома се извършват важни ритуални действия. Мястото на змията – стопанин на дома – е под прага или до огнището. На прага се коли и жертвеният петел на Илинден, по който се гадае за късмета и имота в дома. На прага се посреща невястата в новия дом. Тя внася три къдели вълна и ги вдига три пъти до горния праг. На прага посрещат скъпи гости – полазник, коледари. Жената, която пали огън в нова къща, не стъпва на прага. Праговете на къщите се мажат за предпазване от различни зли сили. За оздравяване на болен се коли курбан, като костите му се заравят или под прага, или под огнището – местата на домашния покровител. Ако петел пропее на прага, ще дойде гост.

Уляна Кьосева