Повторното освобождение на Стара Загора почитаме на 13 януари

На 13 януари (петък) от 8.30 ч. в храм „Свето Въведение Богородично“ ще бъде отслужена заупокойна литургия от храмовото свещеничество по случай 139 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско – турската освободителна война 1877 – 1878 г.
От 2008 година, когато се навършиха 130 години от Освобождението на Стара Загора, Община Стара Загора и Старозагорска Митрополия отбелязват по този начин славната дата в историята на града.
На 19 юли, стар стил, 1877 г. след тежки боеве Стара Загора е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската Освободителна война. На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в града и освобождава града. На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град. В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин. След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. В старозагорската църква „Света троица“ – в храма и двора са избити над хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.
На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руският офицер Куликовски. На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик – с широки и прави улици и големи площади.
Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла, изцяло запазена до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом. Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г. През 2008 – 2013 г. е реставрирана с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърната в Музей на религиите.
За един от двата светски стенописа – този, в който е изобразено първото освобождение на Стара Загора, разказва София Василева в статията си „Историческите стенописи в старозагорската църква „Св. Димитър”:
„Стенописите са рисувани през 1959-1960 г., когато по повод 100-годишнината от построяването на сегашната църква е извършена цялостна реставрация и изография на храма (Александров 1995: 36-55). Идеята за присъствието на исторически стенописи в църквата е на старозагорския митрополит Климент. Към нея са съпричастни предстоятелят на храма Протойерей Ангел Дандов, Протойерей Иван Никитов и цялото църковно настоятелство. Изписването е поверено на известните художници на исторически сюжети – проф. Димитър Гюдженов (по това време щатен художник при Светия Синод) и проф. Никола Кожухаров. И двамата художници са старозагорци, произхождащи от родове с богати семейни традиции в областта на изобразителното изкуство и култура. Д. Гюдженов е син на зографа-иконописец Атанас Гюдженов, а Н. Кожухаров е син на Атанас Кожухаров, един от създателите на музейното дело в Стара Загора и дългогодишен председател на археологическото дружество „Августа Траяна“.
От лявата страна на входната врата, е изографисано тържественото посрещане на руските войски и българските опълченци в Стара Загора. Пресъздаден е моментът, когато в храма „Св. Димитър“ се извършва благодарствен молебен от цялото духовенство в града и П. Р. Славейков произнася приветствено слово. Под стенописа има надпис: „П. Р. Славейков приветства братята освободители – руски войници и българското опълчение на 11 юли 1877 г. в този храм.“ След което са изброени имената на лицата, изобразени на стенописа: „Д-р Стоянович, Подп. П. Калитин, Подполк. К. И. Кесяков, Подполк. Куртьянов, Майор Редкин, Майор К. Б. Чиляев, Ген. Столетов, Ген.-лейт. Гурко, Архимандрит Порфирий, П. Р. Славейков, Иконом Стефан Петков, Атанас Иванов, Димитър Наумов, Знаменосец Марчин, Анастасия Тошева, Атанас Илиев, Теофано Попова, Димитър Благоев“. Тук присъстват знаменосците на Самарското знаме и командирите на руските войски и българското опълчение, участвали в боевете за Шипка и Стара Загора. Като посрещачи на стенописа са изобразени и най-образованите, просветени и родолюбиви старозагорци, които са и личности с принос в националната ни история.”
Нека помним и не забравяме и почитаме славните дати в историята на Стара Загора!
Уляна Кьосева