„Труди се усърдно, обичай силно и живей щастливо!“

От снимката за плаката и, пратена от Виена, гледа красива млада жена с дълга коса и червена рокля. Представяш си я висока, самоуверена и секси. На живо е дребничко момиченце с дълбоки очи и деликатна красота на фея. Прилича на Уенди от „Питър Пан”. Изглежда и говори сериозно, с отговорност към поетите ангажименти, делово. Деси е момичето с флейтата от Стара Загора, за което вече се говори в Европа. Завършила Музикалното училище в родния град и после висшето си музикално образование във Виена. Тя се върна преди Коледа, за да участва в концерт в Операта, за който още се говори из града. Говори се за малкото момиче с огромен талант, което не просто свири, не, то разказва приказки с флейтата си, които грабват сърцето в красива омая. Извън сцената Деси изтърпя закъснения на медии, интервюта и внимание и изглеждаше през цялото време напълно концентрирана, вдъхновена и с един вътрешен силен устрем, който я движи към успеха.
Десислава Добрева участва във втория концерт от поредицата „Децата на Стара Загора по сцените на Европа” на 23 декември /вече/миналата година и бе любезна и добра да направим това интервю специално за Долап.бг.
Щастливи сме годината за интервюта да започне с Деси, тя е прекрасна и пожеланията ни са за нови и нови успехи и винаги да се връща в Стара Загора за вдъхновение и обич, които са така зареждащи.

Как би описала родния си град на чужденец?
Стара Загора е град, който е разположен в сърцето на България. Въпреки претърпените многобройни тежки събития, запазва своята история и култура от древността насам. Прочута е със своята опера, поети и прави улици, ухаещи на липи.
Коя история от детството ти е дала криле за полет?
Първото ми участие като солистка с оркестъра на Старозагорска Опера. Магичен момент между публиката и сърцето ми, които предопредели съдбата ми.
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Самодисциплина и упорство!
Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Труди се усърдно, обичай силно и живей щастливо!
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Еделвайс.
Кое от преживяванията,вкусовете, усещанията,приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Просто да си играят под различни форми. Например на английски, немски и руски думата играя има същото значение като да свириш на един музикален инструмент. Т.е. да си “ играеш“ на пиано, на флейта и др. Изучаването на един музикален инсрумент от много ранна възраст може много да допринесе за развитието на едно дете, независимо дали ще стане професионален музикант или не.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Защото в тази възраст човек намира себе си, за сметка на което трябва да се премине през определени препятствия и преживявания.
Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Може би за някои хора пътят на себепознанието е по-дълъг от на други.
Кое е качеството, качествата, които липсват сред младите хора?
Постоянството и дисциплината.
А кои са силните страни на сегашните млади?
Информацията, която имат.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?
В най-важните моменти от живота ми до тук съм доверявала на вътрешната ми интуиция. Тя винаги е вземала правилното решение за мен.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в творчеството?
По много различни фактори. От една страна черпя знания и вдъхновения от книги, картини и персонажи от съответната епоха, слушам различни изпълнения, анализирам идеите на композитора, зареждам се и от музикантите с които музицирам и от музикалната традиция. Това всичкото го смесмвам с моите чувства и преживявания, след което поднасям подготвеното произведение като на „изящен поднос“ на публиката.
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Не мога да класирам хората, тъй като за мен всики човек е уникален и неповторим. Има хора, които притежават определени качества, на които аз се възхищавам и ме вдъхновяват. Качества като целеустременост, дисциплина, постоянство, но също и благородство, морал. Всеки човек за мен има различна доза от тези качества.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Работа, която да ме обоготява, а не да затъвам в монотонна рутина. Работейки с музиката никога не ми е скучно. Свирейки винаги различни произведения, търсейки съвършенство в изпълнението и това да „обливам“ публиката с емоции никога няма да ми омръзнат. Същото важи и за преподаването на флейта – всеки ученик е различен и има нужда от индивидуален подход.
По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Навсякъде по света има талантливи творци. Основната разлика е в подпомагането и подкрепата им от обществото.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
Не искам да фиксирам бъдещето си в моите представи. Искам да се наслаждавам на хубавите неща, които ми предлага животът , а не да очаквам непременно нещо конкретно да ми се случи. Аз планирам бъдещето си в по-кратки периоди, така мога да изпълня поставените се цели.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
„Любопитство“. Да обичаш да питаш, защото когато задаваш въпроси си изминал половината път да намериш отговорите.
Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?
„Пипи Дългото чорапче“! Като дете съм я чела над 7 пъти.
Коя българска поговорка харесваш и защо?
„Луд умора няма“.
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Там, където се чувствам щастлива и свободна да творя.

Интервю на Уляна Кьосева