Магическото наричане на вода в нощта срещу Богоявление
Вечерта преди Богоявление народът ни е запазил традицията за наричане на вода. В последните години една българка, Розмари де Мео, даде нов живот на думите, които се изричат като ги подреди и популяризира чрез модерните информационния средства – каквито са Фейсбук и сайтът и в Интернет. Много други медии взеха думите на това наричане, ние също ще ги споделим, защото са думи за красива магия.
Самото понятие “наричане” идва от “полагане на дума”. Изричане на ясно и точно формулирана цел, желание или молитва, която завършва с “Да бъде”! Магията на казаната дума е една от най-старите български традиции. Поговорките “Казана дума, хвърлен камък” и “Речено-сторено” са свързани точно с вярата, че веднъж произнесено Словото, то има безвъзвратната магическа сила да се материализира.
Големият български празник Богоявление /Водици/ води началото си много преди Христа. Свързан е със силата на водата да „помни”и преклонението пред животворството й. Във всяко наричане и обред се работи с нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, редена, будна…по-късно и светена…
Какво се прави в нощта срещу Водици /5 срещу 6 януари/ – ето какво пише Розмари де Мео
„КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА СИ?!
Здравей, Добросторнико!
Веднага казвам, че щом четеш това трябва да си наясно, че ще пиша за Магията. И за това как можеш да я сториш сам. Ако нещо те стяга под лъжичката, да знаеш че е собствената ти вяра. Недей да вървиш против нея! Ако пък наричаш себе си християнин и въпреки това с любопитство и радост би извършил този обред, може би е крайно време да си зададеш някои въпроси. Та да започваме:
Когато се здрачи достатъчно навън на 5-ти, налей вода в един съд.
Може да е купа или малка тенжерка. По-добре да е по-голям съд и по-широк! Лично аз ползвам котле /но аз си вещерствам отдавна/ .
Гледай да не е от пластмаса.
Някога водата се е наливала от извор или кладенец, но ти ползвай чешмата в къщи.
Изнеси водата навън – на балкона или прозореца, или на двора. Хвани съда с две ръце и пригихни малко с водата си. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея. Постойте си така поне 5 минути.
Поздрави я, кажи й името си и от къде си. НА ГЛАС!!!
Помни, че това е НАРИЧАНЕ, а не намисляне!
Например „Аз съм Георги и съм българин!”
Така водата ще знае кой си и къде е Корена ти, за да се свърже с него.
Сега вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Постойте още малко заедно, остави съда навън и се прибери. Нека водата ти остане няколко часа под небето да се „измълчи” и пречисти.
Точно преди полунощ излез отново при нея. Тогава преди ВОДИЦИ силата й е най-голяма.
Освен това тази година точно в тази нощ ще бъде и пълнолуние!
Отново хвани съда с две ръце. Дланите ти трябва плътно да обхващат стените. Знам, че е студено…
Сега се свържи с твоята вода. Помисли кое е най-голямото ти желание, кое е това, чието сбъдване ще ти донесе нова Сила, Промяна и Радост. Не бързай!
И ГО ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ!
Не моли, а искай!
Заявявай смело себе си и собственото си право на щастие!
Притихни отново…
Сега се опитай да си представиш как ще изглежда живота ти, когато точно това желание бъде сбъднато. Опитай се да „видиш” тази картина в Твоята вода. Огледай се в нея като в огледало.
Как ще изглеждаш сбъднат? Виж как си облечен? Има ли някой наоколо? Къде си? На какво мирише? Какъв сезон е? Утро ли е? Вятър има ли? Чуваш ли нещо? Залез ли е? Или пък е звездна нощ? Преживей! Наслади се на Сбъдването си! Предизвикай абсолютната си увереност, че това ще се случи! Кажи на водата всяка дума, която се явява в този момент…
Намери и една добра дума за България точно сега.
И завърши НА ГЛАС с най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!
После покрий водата с кърпа (по възможност бяла) и се прибери.
Остави водата си цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО (истината ти). Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ.
Сутринта на ВОДИЦИ, когато се събудиш първо иди при Водата си. Измий си очите с нея и с много обич отпий от твоето Сбъдване. После пак…Усети твоя ДАР с цялата си душа. После склони чело пред Водата и й благодари.
Прибери я. Можеш да я изпиеш цялата или по малко през целия ден, както искаш.
ВАЖНО: Никога не наричай за друг човек, колкото и да го обичаш, колкото и да искаш да му помогнеш! Това е един от най-старите закони в природата. Всеки сам избира живота си, добрините в него и здравето си. Не посягай на пътя му, дори с добри намерения! Не го лишавай от възможността да научи уроците си! Ако искаш, разкажи му за водата, нека той избере да стори сам това наричане, според вярата и желанието си!
Дали е истина?
Това е много стара магия. А магията – старо знание. За мен работи от години.
А колко работи за теб, зависи от Силата ти, Куражът ти и Вярата ти. Най-вече – от знанието какво ТОЧНО искаш, за да бъдеш щастлив!
Подарете тази Магия на децата си! Позволете им да станат част от старата българска приказка! Важно е те да продължат да я разказват.
И направете ми една услуга, не наричайте това вълшебство, бихте излъгали! Не сменяйте същинското име на тайнството, за да сте в мир с предразсъдъците си.
Това е Магия и истинското й име е част от силата й!
Честити ти Водици, Добросторнико!
И НЕКА РЕЧЕНОТО ТИ В ТАЗИ НОЩ,
ДА БЪДЕ СТОРЕНО УТРЕ ПО ИЗГРЕВ!”
Розмари де Мео събира, изследва и практикува древните фолклорни магически практики. Автор и организатор е на националните кампании „Съхрани българското“ и „Да вдигнем знамето в училище“. Според нея ритуали като обредното наричане са част от българския корен, който ни дава сила да променим живота си. „Това е много старо, предхристиянско тайнство, в което, черпейки сила от земята и корена си, можеш да задвижиш промяната в живота си. Езичеството е много стара философия на етническа основа, която почита природата и нейните проявления. Вещицата е веща, можеща жена, която познава природата и може да предизвиква нейните проявления, спазвайки закона за хармонията. Магията, от която се плашат всички, всъщност е изкуството да влияеш на околната среда и на човешкото подсъзнание чрез човешката воля. От векове българите са познавали силата на речената дума и са я използвали.
За разлика от молитвата наричането не е молба и не включва уговорка. То е абсолютно приемане на факта, че душата ти е дошла отново на този свят, за да бъде щастлива! Всяка душа е част от Бога, казват българите, затова съдържа в себе си благото и постоянният й стремеж е към него. От човека обаче зависи колко ще е силата му, колко битки би водил, колко радост би сътворил и колко сълзи би изплакал, за да го постигне. Но преди всичко трябва да имаш очи да видиш и кураж да изречеш на глас най-големия си копнеж. Защото, когато му дадеш име, той започва да съществува!” – казва Розмари де Мео.
Съвсем наскоро излезе книгата и „Стопанката на Господ“ – роман по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си. Стига да обича и почита корена си… и да усеща потреба да го стори. Понятието „требник“ идва от старата дума „потреба“ – нужда. Една от най-големите ценности на книгата са 11-те народни повели и най-вече последната: „Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!“. Историята, описана в романа, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра. През последните години Розмари Де Мео обикаля страната със семинарите си „Скритото знание на българите“ и „Дарът на корена“. Самата тя е наречница. Защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия“. Книгата, която издава, е рожба на дългогодишни дирения и преживявания с възрастни хора, запазили старото знание.