Събитията на Богоявление в Стара Загора
На 6-ти януари 2017 г. се навършват 169 години от рождението на поета-революционер Христо Ботев. По този повод Община Стара Загора организира общоградски ритуал с военни почести и поднасяне на венци и цветя, пред паметниците на Ботев и Хаджи Димитър, в парк „Митрополит Методий Кусев“. Ритуалът ще се проведе на 06.01.2017 г. от 11.00 ч.
На големия християнския празник Св. Богоявление, новият Старозагорски Митрополит Киприян, в съслужение със старозагорското свещеничество, ще извърши празничен водосвет и освещаване на бойните знамена на три военни формирования – 24 150 и 44 200 – гр. Стара Загора, и 24 620 – с. Свобода. Той ще изпълни ритуала по хвърлянето на Богоявленския кръст във водите на езерото на 6-ти януари, от 12.00 ч., в парк „Йордан Капсамунов“. В 13.00 ч. новият старозагорски владика ще хвърли кръста и в курортното селище Старозагорски минерални бани, където ритуалът ще се проведе на моста срещу банята.
Бойното знаме заедно с воинската клетва са най-ярките елементи на войнската символика, олицетворяваща дълга към Отечеството, към държавността и армията ни. За първи път водосвет на български бойни знамена е отслужен по времето на цар Симеон Велики преди битката при Ахелой през 917 г., в която той извоюва паметна победа над ромейските войски. До падането на България под османско робство, преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.
Две от българските знамена обаче са със съществено значение в нашата история. Първото е знамето на Априлското въстание, изработено от Райна Попгеоргиева. То е осветено на 22 април от свещеници от Панагюрище и околните села.
На 6 май 1877 г. в лагера на руската армия край Плоещ съветникът Пьотр Алабин и кметът на Самара Ефим Кожевников връчват знамето на 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Това е единственото знаме в българската военна история, което е наградено с орден „За храброст”. Самарското знаме е осветено на тържествена церемония. В нея старият войвода Цеко Петков, наричан Балканският орел, забивайки последното златно гвоздейче в дръжката на знамето, го целува и изрича следните пророчески думи:
„Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи. Нека всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!”.
Известен е случаят със спасяването на българските бойни знамена на Южния фронт през 1918 г. в края на Първата световна война. След пробива при Добро поле на 29 септември 1918 г. България подписва със Съглашението Солунското споразумение. В него са определени условията за излизане на страната ни от войната, според които 1-а Софийска, 6-а Бдинска, 302-а и Сборната дивизия са задължени да предадат оръжието, техниката, имуществото, архивите и знамената си.
Мнозина офицери от боеспособните полкове и дивизии, допреди седмица обръщали в бяг съглашенските войски, предлагат попадналите в заложничество части с бой да си пробият път към Родината. Други искат да се застрелят пред войниците си. Надделява мнението да бъдат спазвани условията на Солунското споразумение, за да не се утежнява положението на България при преговорите за мир. Храбрите български воини обаче решават да не предадат знамената. С риск за живота си командири на полкове, знаменосци, офицери и подофицери увиват знамената под куртките около гърдите си, крият ги във войнишки раници и в бараките на пленнически лагери, но спасяват светините. Знамето на 15-и пехотен Ломски полк е крито на смени под ризите на полковник и подполковник, а също и във възглавница, пазена денонощно. Знамето на 35-и пехотен врачански полк командирът долага, че е изгорил, препасва го около кръста и го крие така 9 месеца.
Със Заповед № 67/30 март 1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през Първата световна война 1915-1918 г. бойните си знамена. За спасените знамена е учредена и „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите. През 1946 г. ритуалът „Водосвет на бойните знамена“ е изоставен от новата власт и на негово място са въвеждат нови воински ритуали, характерни за времето на социализма. През 1993 г., след настъпилите у нас на 10 ноември 1989 г. демократични промени, традицията за извършване на водосвет на бойните знамена отново е възстановена.
Оттогава всяка година на 6 януари – Богоявление, във всички гарнизони на страната най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа”, поръсва със светена вода за здраве и успехи представителните воински части на Българската армия и нейните бойни знамена.
Проф. Михаил Константинов статията си „Бойните знамена на България” пише „Има един трофей, който чуждите военни музеи не притежават. И дай Боже никога да не получат. Ценен е този трофей, както всичко, което е рядко и в малки количества. Още по-ценен е той, защото него просто… никой го няма. Всички знаем кой е този несъществуващ трофей, но даваме ли си сметка, какво означава той и каква цена са платили за това най-добрите синове на България? Българско бойно знаме е трофеят, който военните музеи по света никога не са притежавали и няма да получат. Няма друга такава държава, която след шест войни и безброй битки да не е загубила нито едно от бойните си знамена!”
Днес във Военно-историческия музей на България има колекция от над 600 знамена, от които 60 са пленени чужди. На 3 март 2016 година в музея бе извадена на показ една от най-редко показваните реликви – оригиналното Самарското знаме и в чест на вековния юбилей на институцията. Флагът, ушит от монахини в руския град Самара е трицветен плат – червено, бяло, синьо с размери 1,85 на 1,90 м. с вшити в средата златни кръстове. От едната страна е избродирана Иверската Богородица, а от другата – светите братя Кирил и Методий. Живописните орнаменти са дело на петербургския художник Николай Симаков. От 2000 г. насам военният музей изнася Самарското знаме за трети път, като последния път пред 2016 г. над 20 000 души са се поклонили на светинята. Знамето се съхранява в специално хранилище и за него полага грижи екип от реставратори. То има увреждания от времето и въпреки реставрацията, извършена през 60-те в Съветския съюз, се изискват непрекъснати грижи за атлазената коприна, от която е направено. В Регионалния исторически музей на Стара Загора може да се види едно от малкото точни копия на Самарското знаме.
Уляна Кьосева