Добро и милост да измолим за дните си

Здравейте, скъпи хора,
Зимно равноденствие било днес, показва Гугъл в анимирана картинка. Той прави интересни работи, този Гугъл. Хвала на компютърджиите и нека един ден бате Радо стане велик професионалист от тяхното племе. И без това от години се е срастнал с лаптопа си и вече ги възприемам като едно цяло.
Освен това днес било празник на светицата Юлияния, от която произхожда името ми и значи сигурно имам имен ден. Отказала се бях да го търся, къде е този имен ден мой и си тача Свети Мина като покровител. Но пък повод да почерпя днес, защо не. Поводи такива да има. Ако няма, да си измисляме.
Каква Коледа пристига за всички нас? Замисляме ли се, имаме ли време за това? Отминава една цяла година, с какво я разхубавихме, подобрихме, украсихме? Направихме ли добро, погрижихме ли се по-добре за себе си, за децата, за града си, за страната? Обикновено в тези гранични дни между старата и новата година медиите си запълват времето с ретроспекции, обяснения, интервюта, спомняния…Нормално, повечето хора също го правим, в малко по-малък план, в личен план главно.
Беше една нормално спокойна година за страната ни, както човешкият живот – с върхове и спадове, трагедии и радости. Всичко, което идва от хората, при тях се връща също. И добротата и жестокостта. Доста вече говорят, че сме в състояние на война в световен план. И аз съм го писала- война на сенките, война срещу невидим враг. Най-страшната. Няма армии, строени една срещу друга, тактики и стратегии. Война срещу най-страшния и най-неуловимия враг – Страхът. Милиони психолози по света се борят за всеки отделен свой пациент, който се бори със страховете си и …не знам дали успяват. Но определено генералите и военните стратези не са учили, как да водят тази битка. Светът стана пълен с невидими врагове, изскачат отвсякъде, не можеш нито да си представиш, нито да предвидиш, нито да прогнозираш, нито да планираш, нито да подготвиш армии. Човешкият гений да твори зло се оказва също безпределен, огромен, свръх всякакви представи.
Сега се замислям, винаги съм го мислела, защо бяха произведени и още се правят тези филми на ужасите. Заради търсенето, сигурно. Каква ирония на цивилизацията, да търсиш да се страхуваш?! Трябва да бъдат забранени със закон. Достатъчно демони се разхождат в живия живот, че да ги каним да влизат от екрана. Цивилизацията произведе чудовища, които оживяха. Какъв парадокс! Какъв 21 век! Чудо на чудесата, всичко кипи и се размества, премества, ходи по света – за добро, за лошо…Държавите вече нямат своя ясна физиономия, омесват се раси и етноси…
Не бих искала да звуча апокалиптично или страховито в тези свети дни, но си ги мисля тези работи…Тревожа се. И аз се страхувам и мога тритомник да напиша върху страха по лични изживявания. И не ми харесва това, което става в света. Но как ли да се промени? Няма никакви ясни правила за военни действия, никакви. Битката е неравностойна.
Иска ми се повече филми като „Аватар” да излизат и ни вдъхновяват. Макар че и те не водят военни действия, но все пак – настаняват се в съзнанието ни. Иска ми се повече да се говори за доброто, за милостта и да се показва от всички екрани и медии. Доброто да лекува този свят. Няма да се откажа да бъда един пораснал наивник, на средна възраст.
Днешният ден ни е даден за милост и добро. Да отчоплим частица надежда и се помолим за вяра. Сега се сещам, че от години в Сърбия всички камбани бият в 12 часа на обяд. Може би и тук трябва и в целия християнски свят. Звънът на камбаните отива право на небето. А на християнският свят му трябва сега много силна небесна защита. Много силна.
Желая на всички вас поднебесен мирен ден и красиви емоции, да успеете да приготвите всички подаръци и празничната маса за Бъдни вечер и Коледа, която не бива да е изобилна, не в това е смисъла. Трябва да е скромна маса, в която с ритуалите и с това, че сме заедно семейството, да измолим добро и милост сега и занапред.
Хубав ден и поздрави от Синоптичната служба на 8я етаж!