За разделното хранене в духовната и културна области

Добро утро, хора,
Петък е, ей…цялата седмица се извървя така бързо – в студ, слънце, вятър, тишина, изгреви, залези, в спокойствие, в не-спокойствие и разни други атмосферни и душевни състояния.
Като гневът ми от снощи. Не иска да се разсее в пространството, седи си. А не бива да се гневя преди Коледа и нали уж всички сме братя? Дали? Снощи си помислих, че нещо генерално в машината ми се е случило, че не умея да се радвам. Хората се радваха на бълвоча на сцената-поредният спектакъл,продаден с името на Нешка Робева. Радваха се на безумното преливане от фолклор към балет. Единственото на което се зарадвах е, че може би някои хора в залата за първи път гледат балетни изпълнения и слушат симфоничен оркестър на живо. И то какъв оркестър! От провинциалните театри Русе и Пловдив са съхранили и развили големи симфонични оркестри, които звучат прекрасно. Особено Русе и то заради Найден Тодоров! Оркестърът беше моята утеха снощи.
Аз много харесвам, дори плача /когато танцуват малките Загорчета/ на изпълнения на народна музика и танци. Изпълва ме огромна гордост. Напоследък и голяма печал, не знам защо така, но е печал на национално ниво, не на лично. Винаги си купувам билет, когато танцува местният състав „Загоре” и имат концерт в Операта. Когато гледам и слушам Ансамбъл „Пирин”, съм на нокти така да се каже, те имат особено силно, на клетъчно ниво въздействие. Ако някой ме попита за само едно нещо, на което имам право да взема със себе си някъде, на самотен остров примерно, то ще бъде запис на каба-гайда и родопски песни. Това е вътре, дълбоко в мен. Да не говорим за ямболските коледари, които обожавам да гледам и слушам. И какво ли още не . Но не и размесени с класическото, не. Не и така, като снощи. Може би ако имаше сюжет, ако се разказваше история, ако нещо се случваше, имаше герои и събития, а не случайни номера, сред които дори кючек. Леле, майко, народът умря от кеф в залата!
А какво правех аз там? Имах си дружки на гости. На едната и хареса, другата като мен се местеше по стола, аз по средата и какво да правя…домакин съм, не е удобно да изоставя, дори едната. Иначе моментално си тръгвам вече от там, където не ми е добре. Това в последно време вече го усвоих. Иначе цял живот съм била възпитана.
Както и да говоря смело за гнева, за лошите емоции, та те също са част от мен. За разочарованието също. Довечера такава бонбонеста премиера предстои на Операта, а събираме едва –едва салона. Защо? Защото били непознати заглавия. Човек, който е слушал Офенбах и знае как се лее музиката му, може ли да очаква да бъде разочарован? Може ли? А не може ли да е любопитен, няма да плати цяло състояние, както за билетите за снощната манджа с грозде. А ще гледа оперети, красиви костюми, красива визия, ще е преди всички останали. Да, ама не.
Карай да върви, сега преди Коледа всички сме братя и сестри. От майката Земя сме. Добре че ни понася такива – и добри, и лоши, и гневни, и спокойни, и всякакви…И все пак, ако искате да се храните разделно, което е и здравословно – елате довечера в Театъра на премиера на Операта, а утре пак в Операта , когато ще има класически балет „Жизел”, а на 21 пак в Операта, когато ще има концерт на „Загоре”, а в театъра на 23 ще има на „Загорче” и така…
Нека се храним обилно, но разделно и здравословно, особено по преяждането по празниците! Спокойни почивни дни ви пожелаваме от Синоптичната служба на 8я етаж!