Обичам думата „слънце“, навява ми усещане за топлота и идилия
Имената и са – хем Косара, хем Хаджипетрова. В смисъл, че и двете са запомнящи се, тежки, стари български имена. Най-младият участник в откриващата се на 16 декември в Стара Загора изложба на четвъртото Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”. С една дума – на 19 години, вече селектиран от авторитетно жури художник, в изложбата се представя картината и „Аменемхет III” /акрил, пл. 70х50 см./
Косара Хаджипетрова е от Стара Загора, дъщеря и внучка на художници-приложници и музиканти. Гените си знаят работата и следват посоката в права линия – дядо-скулптор, баба-дърворезбар, майка-керамик, сега Косара „затваря цикъла” – от тази година учи в специалност „реставрация и консервация” в Националната художествена академия в София. Много красиво, много умно дете с огромен вътрешен свят! Косара завършва Националнaта художествена гимназия „Д.Добрович” в Сливен в специалност „Текстил и мода”. Дипломната и работа е тъкано пано „Пътят на самурая”. Косара го представя в общата изложба на училището тази година, облечена в кимоно от постановка на Старозагорската опера /където майка и е художник/. На абитуриентския си бал е облечена в рокля, тип китайско „цин бао” по собствен дизайн, много оригинална, стилна абитуриентка!
Сега на 16 декември в Художествената галерия на Стара Загора ще види своята картина, редом до селектирани платна на известни художници от страната и чужбина. Това е наистина голям успех за младата художничка, която с радост представяме в рубриката „Млади, красиви и талантливи” на Долап.бг. Браво, Косара за успеха и още много постижения и покорени върхове напред ти желая!
Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Стара Загора е един прекрасен град. И на чужденец, и на българин бих го описала като забележителен град, с вековна история.
Коя история от детството ти е дала криле ?
Сещам се за една китайска историята, Мулан. Момичето, което с риск да получи смъртна присъда отива в армията на императора, на мястото на болния си баща. Това е история, която ми е показала силата на слабият пол.
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Умението да бъда независима и знанието, че тълпата, въпреки множеството от хора в себе си – може да греши.
Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Свобода над всичко.
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Най-вероятно нещо свързано със занаятчийството.
Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Детството, като цяло не бива да бъде пропускано. В днешно време има много деца, които обградени от технологии изпускат възможността си за едно пълноценно детство.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
Пубертетът е периода на израстване, за да преминеш през него трябва да поемеш отговорност за действията си и да асимилираш, че те се отразяват върху бъдещето.
Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Смятам, че и сред възрастните има доста хора, които все още не са се откопчили.
Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Не бих могла да сложа всички млади хора под общ знаменател, но на повечето им липсват много от ценностите и скрупулите, които са притежавали хората преди години.
А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Силната страна на сегашните млади хора е адаптивността и устремеността към новото, а какво по-добро от това? Самият Дарвин е казал, че оцелява най-адаптивният.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота? Кое те води в живота?
В живота ме води стремежът ми към развитие, а вътрешният си компас настройвам чрез наблюдения.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата/в творчеството?
Относно творчеството, за мен то е моят живот, затова начините ми за настройка са идентични с тези в живота
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Лично на мен ми е приятно да общувам с хора, които са всестранно развити, тези, с които мога да говоря на разнообразни теми, търсещите знание.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Идеалната работа е тази, която ти носи удовлетворение от живота и те прави пълноценна личност.
По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Творците от близко и далеч си приличат по любовта си към околният свят, по желанието си да го пресъздават, а различието идва от интерпретацията.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
След двадесет години бих искала да се видя щастлива от живота, който съм си избрала и решенията, които съм взела… поне от повечето.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Обичам думата „слънце“, навява ми усещане за топлота и идилия.
Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
На детето в себе си бих прочела „Новите дрехи на царя“ винаги ме е забавлявала суетата.
Коя българска поговорка харесваш и защо?
Допада ми поговорката „Бързата работа, срам за майстора“. Смятам, че всеки трябва да се съобразява с тази максима.
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
За мен „земен рай“ е българската природа, малкото останали незастроени кътчета.
Уляна Кьосева