За приказките, които четем и пишем с живота си

Здлавейте, скъпи приятели,
Не съм направила грешка с буквата, не. От снощи ми е детско, чета приказки. Нали дечицата често не могат да кажат „р” и какви мъки настават, какво ходене по логопеди…Някои си проговарят буквичката и без логопеди, други си остават така – с френско „р”, което много, ама много харесвам или с други разновидности на не-казване на „р”, които също са много прияятни за ухото и вече не пРечат дори говоРител по телевизията да стане човек. В сегашния 21 век се отчитат като положителни различията между хората и те са, които ни сближават и пРавят света по-красив.
Но думата ми беше за пРиказките…Да, Коледа е времето за разказване на приказки, за слушане, за разбиране, за помнене на приказки. Чета Карел Чапек „Девет приказки и половина” и душата ми се радва./може да ги четете и оттук https://chitanka.info/book/4368-devet-prikazki-i-dve-v-poveche/ Толкова добро, такава чиста мъдрост, толкова земно и близко и топло и човешно разказва и всичко в приказките е близко, толкова близко…Един човек, преполовил живота си, като мен, се усеща – сякаш е живял тези приказки, бил е герой в тях, познати са му всички герои, близки са му. Сякаш е говорил с тях, наблюдавал ги е, бил е заедно с тях по пътеките им. Само не е сигурен за мислите, не, в ничии мисли човек не може да се намъкне току-така, не става. Но думите, които изричат героите, издават мислите и те също са някак много близки. Може би защото във всички приказки на Чапек има доброта, много доброта, много милост, много земно щастие. Да, мисля че и дете би ги разбрало, но по-скоро са да ги чете възрастен човек. Може да се опита да ги прочете на детето си. То със сигурност ще задава много въпроси. На въпросите е хубаво да се отговаря, на всеки. Приказките на Чапек са прекрасни за четене преди Коледа. Дават светла и хубава надежда, говорят за лошото, но още повече и най-вече – за доброто у човека и онази милост, която ни помирява първо със себе си и после с другите и със света. Не зная как се учи на милост едно дете. На милост не като жест само преди Коледа или Великден. Вероятно личният пример на родителите е най-важен, после и в училището. Милостта е благодатна.
Една от приказките на Чапек разказват и в Кукления театър на Стара Загора. Пиесата се казва „Бялата врана”. Изключително естетична изработка, по всички правила на класическия театър с хора и с кукли. Има майсторски кукли на Враната и Скитника. Има много всеотдайна игра на младите актьори. Приказката звучи съвременно и праща послания. Младата актриса Диляна Спасова е истинска фурия, светло и бързодвижещо се кълбо от емоции, от различни гласове, от различни физиономии – и като странната Госпожа, и като Бялата врана. Абсолютно постижение от висока класа на младата актриса, която от този сезон е в града ни! Заслужава си пиесата да се гледа и от попораснали деца и от възрастни. Дори да няма дядо Коледа в нея, „Бялата врана” е с класическото коледно послание за повече доброта, милост и надежда помежду ни.
Ако заедно, успоредно, по някакъв интелигентен начин – от екрана ни облъчват както сурови и жестоки новини, така и новини за добро, доброта и милост /дори бих препоръчала да са два пъти повече/ – би било по-добре, по-добре би било. Четенето на приказки в суровите дни с жестоки новини и тъжни истини – помага и превързва душата. Лекува я с балсам, който не ухае, но е целебен, веднага се усеща. Препоръчвам го на тълпите телевизионери, които ни облъчват от сутрин до вечер с политика и с кръв. Във всяко ъгълче на живота ни чака по една неразказана приказка за доброто и надеждата. Във всяко.
Тази вечер ще погледам дечицата „Па де Кре” как танцуват на сцената на Операта. Затова Коледа е техен празник, на децата, защото те носят надеждата. И приказките са измислени за тях, но ние, възрастните, им придърпваме книжките и си ги четем, защото ….забравяме, че сме пораснали деца и че има надежда, всъщност. Има. Винаги.
Спокоен и усмихнат, приказен ден ви желаем от Синоптичната служба на 8-я етаж!

На снимката на Рад Димитров е Диляна Спасова в „Бялата врана“ на Куклен театър-Стара Загора