Питам се „Вършейки това, оставаш ли добър, честен, умен и свободен?“

Мила Михова е от младите, красиви и талантливи хора на рубриката, обаче е уникат. Толкова свежо, бликащо, гъвкаво, пенливо, бълбукащо, остро /често/ чувство за хумор има това готино момиче! То също и е в наследство от родителите – оперната прима Дарина Такова и Огнян Михов – виртуозен с кларинета и саксофона музикант. И все пак – можеше да е наследство, което хваща прах в мазето на семейния замък, но при Мила не е. Тя е най-свежият млад човек, когото познавам. Поколението им за мен се отличава с една тотална сериозност и ако има хумор, то той е от сериала „Приятели” и ми е неразбираем. А Мила има разбираем хумор и много ме разсмива с постовете си във Фейсбук. Толкова с хумора.
Ще видите съвсем скоро Мила Михова пак на старозагорска сцена, тя е много талантлива оперна певица. Ще участва на сцената на Кукления театър на 7 декември в концерта –спектакъл „Матрешка” заедно с талантливите ученици на Дарина Такова.
Тази година, на Благовещение бе дебютът на Мила като прекрасна Лучия ди Ламермур в едноименната опера на Доницети – спектакъл на Старозагорската опера. Беше силно и нежно едновременно присъствие и достоверен образ на младото момиче, което търси себе си в един жесток свят. Достоверен, но само заради младостта. Мила има със себе си оръжията, с които се ходи навън в жестокия свят – остър и бърз ум, чужди езици, богат и правилен български език, чувствителност /но не прекалено!/, чувство за хумор, естетика и т.н. За българския език изрично споменах, защото няма как да си човек на света, без да уважаваш и владееш на високо ниво своя роден език. А Мила го може, тя има даже и издадена книга и е любим автор-гост в „Пощенска кутия за приказки” в столицата. Много и се радвам на моженето и много и стискам палци за нови и нови покорени върхове в операта, в писането и към където се устреми!

Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
София е момиче, което полека лека се превръща в много интересна, динамична и модерна дама.
Коя история от детството ти е дала криле ?
Историите са много. Човекът, който винаги ми е давал криле беше дядо ми. Той просто вярваше в мен безрезервно. И сега, когато вече го няма, продължавам да правя всичко с идеята, че някой вярва в мен безрезервно.
Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?
Това, което знам от училище е една точка до огромната сфера от знания, които съм получила от родителите си и в търсене на истини и информация сама. Образованието идва, ако го искаш и когато го потърсиш.
Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?
Луди и талантливи.
Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?
Котка яде спагети на гърба на летяш дракон 😀
Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?
Игрите сам. Аз много си играех сама и така се научих да общувам със себе си.
Защо е тази странна възраст,наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?
На мен не ми беше мъчно и странно, може би съм някакво изключение, но за мен пубертета не беше с нищо по-различен от „преди“ и „след“.
Вярно ли е,че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?
Е как да не е вярно. Всеки ден виждаш пораснали хора с поведение на подивели деца.
Кое е качеството, качествата, които липсват на младите хора?
Отдаденост и присъствие тук и сега.
А кои са силните страни на сегашните млади хора?
Младите хора са като швейцарски ножчета. Могат ужасно много неща и могат да ги вършат наведнъж.
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота?
Питам се „Вършейки това, оставаш ли добър, честен, умен и свободен?“
По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в работата/в творчеството?
По същия начин. По принцип не си разрешавам да върша нещо, към което изпитвам вътрешно съпротивление. Имам силна житейска и творческа интуиция и колкото пъти не съм я последвала, толкова пъти съм грешала.
Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?
Харесвам хора, които не слугуват емоционално и вербално. Хора, които са независими от статуквото. Харесвам свободни артисти, които не са копие на копие на копие. Възхищавам се на човешкия интелект и на осъзнатостта. В този ред на мисли, обожавам Явор Гърдев.
Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?
Е, тази. Няма друга.
По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Изток и Запад?
Зависи за кой Изток говорим. Ако говорим, за далечния изток, Китай, Корея, Япония, чиито школи заливат западния свят с перфектно подготвени млади певци, бих казала, че силата им е в дисциплината и смиреността, с която работят. Ако говорим за нашия Изток- Русия, източна Европа, бившите републики, вече говорим за необятна природа и една почти дивашка интуиция в изкуството. На Запад нещата вече стават по-спокойни, по-култивирани, по-целенасочени и с една доза претенция. Не е лошо. Всеки творец носи произхода си в изкуството си. Иначе би било сбъркано.
Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого? Какъв?
По-научена, но не по-малко странна, аз естествено ще съм си все такава една млада и свежа, защото генът ми е таъв ахаххахахах Виждам се чудесно в Париж, с много умен мъж и много умни деца. Свободна.
Кои думи на родния си език обичаш и защо?
Благодаря.
Коя приказка би прочел довечера на детето в себе си?
Малката русалка. От дете знам едно. Никога не бих сменила гласа си за чифт хубави крака.
Коя българска поговорка харесваш и защо?
„Цървули няма, гайда иска“. То това е навсякъде. 😉
Какво, къде е „земен рай“ за теб /по химна на Републиката/?
Вътре в себе си.

Въпросите са на Уляна Кьосева

МИЛА МИХОВА е родена в София. От ранна детска възраст започва да свири на пиано и да изучава солфеж. От 2008 до 2012 г. е студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2013 година печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ за участие в Оперното студио на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където работи с оперната дива Рената Скотто, режисьора Чезаре Скартон и вокалния педагог Анна Ванди, като участва във финалния концертна студентите в зала „Петраси“ на аудиториума Parco della Musica под акомпанимента на пианистите Фабио Чентанни и Стефано Джанини. Участвала е в майсторски класове на Дарина Такова, Карло Коломбара, Лучана Д‘Интино, Катрин Хатая и Вера Николова и Оливие Дориа. Има първи награди от конкурсите „Парашкев Хаджиев“ (2012, София) и „Розата на Евтерпа“ (2014, Карлово). Финалист на конкурсите „Магда Оливеро“ (2013, Милано, Италия) и „Джулио Нери“ (2014, Торита ди Сиена, Италия). През 2015 г. участва в спектакъла „Кабаре барок“ на Фондация „Дарина Такова“. Дебютира в ролята на Фиордилиджи в „Така праят всички“ от Моцарт на Опероса Опера Фестивал в Черна Гора. Участва във Фестивала „Пиано Екстраваганца“ с концерт с Борислава Танева, посветен на творчеството на руския композитор Артур Лурье. Изпълнява сопрановото соло в 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Кашкайш, Португалия. Репертоарът й включва ролите на Фиордилиджи („Така правят всички“), Констанца („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел, има богат репетоар от арии и ансамбли от Хендел, Моцарт, Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини, Масне, Гуно, Бърнстейн, Мур и др.