Силната гравитация на Коледа и този специален месец

Добро утро, скъпи приятели,
Вторият ден на декември пристигна с размислите ми за вторите тази сутрин. Тези след първите. Аз. Например. Не завърших със златен, а със сребърен медал. Мама се наложи да го преживява. Но леко. Никакви амбиции за злато нямах. Не е просто от гимназиалния ми период досега, мисля че винаги съм харесвала вторите и тези на опашката. Онова момиченце, дето чакало най-накрая за бялото зайче – ми беше особено мило от детската приказка. Накрая дошъл чичкото, попитал я дали го иска…. и и го подарил. Вторите и аутсайдерите, особена слабост имам. Към онеправданите също. /Първите те като силни и мощни хора могат и сами да се защитят. Те затова са първи, защото ходят напред пред всички и проправят пътеки. В роден вариант обаче – не винаги. Не винаги първите у нас са според ум, талант и заслуги. Повечето пъти са поради особения талант да се докопват до първото място. Сигурно затова не обичам състезанията, особено тези с жури, както и да катеря върхове /не се състезавам дори със себе си/, да покорявам незавладени територии. Ех, че много „не”-та станаха за тази сутрин и много лично, а не бива.
Вторият ден от декември идва да припомни, че целият месец е за всички, които се намират на различни места и позиции в живота, и първенци, и вторенци, и на опашката – но имат мечти, очакват чудеса, още в сърцето си са деца и вярват в магията на Коледа. Днес Уикипедия ми припомни, че била публикувана Теория на относителността на Айнщайн, на днешната дата. Прочетох там каквото пишеше за теорията и си избрах едно /май и единствено за мен/ от разбираемите изречения – „Времето тече по-бавно в присъствието на по-силни гравитационни потенциали”. Да, няма по-силен гравитационен потенциал от Коледа! Времето тече по-бавно, по-тържествено, по-красиво. По-осмислено е, няма човек, който да не се замисля за истински важните неща, за годината, която изминава и каква е била за него, за това, което предстои.
Силният гравитационен потенциал на Коледа е навсякъде. Тя привлича децата ни от чужбина, да се завърнат за малко макар в дома, при родителите. Привлича богатите към малко повече щедрост, бедните – утешава, слабите-приласкава, на болните дава надежда. Около Коледа няма безутешни хора, тя смалява болката и успокоява мислите.
Може и да е мечтателно написано, но го вярвам. Коледа е най-красивото време от годината, защото е пълна с вяра и надежди. Само да си спомним, колко милиони писма до Дядо Коледа се пишат сега и ще пристигнат в Лапландия. Ами това са милиони надежди, при това най-чистите-детските. Красота!
Моите чудеса и подаръци са ежедневни /почти/ и много им се радвам. Тазвечершната премиера също е ми е подарък, утрешният концерт в Операта също ми е подарък, срещата с любими приятели – огромен подарък!
Желая на всеки един от вас всеки ден от декември да ви изненадва красиво, да правите подаръци и да ви подаряват и на вас!
Хубав петък и почивни дни желаем от сърце от Синоптичната служба на 8-я етаж!