За Времето, което бързокрило лети ли, лети….

Добро утро и светъл ден,
Честит имен ден на всички в днешния ден на светеца Андрей Първозвани! И нека всичките часове на днешния ден бъдат изпълнени с вяра, упование, надежда. Първо винаги да зовем тях, а след това всички останали чувства, мисли, вълнения. Първо да позовем вярата, казва Първозваният светец.
И така, снегът има и удивителното свойство както се появява, така и да изчезва. По тези ширини де, в този град. Градът е на топло място и все повече с всяка изминала година оценям това и ми харесва. Не съм човек за големи зими, снегове, ледове и студове, не. Ходенето по замръзналата /особено/бяла маса, наречена сняг, ме парализира и остават да дейсват едни едва 30% от мен. Но както и да е…тази сутрин вчерашният снежец го няма вече. Доколкото съм предупредена от Фейсбук, днес ще си е студено и вече ще изваждам супер тежкото и топлещо яке. Това е то.
От насъбраните няколко часа преди заспиване в къщицата, тя е вече с украса. Почти да забравя торбата с дребните фигурки и куклички, които вече са накацали навсякъде по полиците на неголямата обитаема площ. Предсрочно започнахме и завършихме коледната украса и вече 1 декември може да идва в нагиздена къщурка. Как се извървя цялата тази година, не можах да разбера?! Докато започне и тръгна, хукна, и не се спря – до края си. Не съм чела, но сигурно учени изследват реален феномен – на бързо протичащото напоследък време. То се отразява на всичко и всички. Хората стават все по-припрени, все улисани в дребнотемието на мига, на минутата, на конкретния час. Все по-малко вдигат поглед нагоре, за да не се спънат по пътя, бързайки. И все по-рядко гледат напред, силно напред, от същите страхове – да не се спънат по пътя, колчем забавят ход. А то за гледането нагоре и напред наистина се иска това – да забавиш ход, съвсем лекичко дори, но е нужно. Да оставим обширната тема за гледането /вглеждането/ в себе си. Там е нужно пълно спокойствие, уединение , покой и замръзване на едно място. Това последното за мнозина и просто невъзможно или трудно постижимо.
Да, времето върви бързо и ние с него също, равняваме се по хода му. Двама състезатели в съседни писти. Изравняваме дишането с това на съседния невидим бегач. Рефлекс! Затова, мисля че и преди съм казвала, тишината и усамотението, забавянето на времето станаха толкова скъпо удоволствие. Хората пътуват със самолети и харчат луди пари да ги намерят и им се посветят по острови и недокоснати земи.
Желая ви днес ползотворен и успешен ден! Един от вариантите за забавяне на времето с два часа, за отпускане в безвремие – е да отидете тази вечер на опера, а и спектакълът си заслужава.
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж и до петък!