Иван Гарванов (1869 – 1907)
На 28 ноември 1907 г. в София е убит Иван Гарванов, старозагорец, един от видните дейци на Македоно-Одринското освободително движение. По-точно е да се каже, че на 28 ноември Иван Гарванов и Борис Сарафов са екзекутирани, по решение на Серския окръжен комитет, ръководен от Яне Сандански. Физическото действие е извършено от Тодор Паница (Паница получава пари за това) в дома на Сарафов на ул. Осогово № 36 под предлог, че ще се проведе среща между т. нар. вътрешни и външни дейци. По това време двамата – Гарванов и Сарафов са членове на Временното задгранично представителство на ВМОРО. Сложна за обяснение и разбиране е ситуацията в македонските освободителни движения. Ситуация, която продължава с години и може да бъде наречена война. Сблъсък на идеи, на представи за бъдещата дейност, сблъсък на характери и его-та, непримиримост на хора, които „силно любят и мразят“!
Иван Георгиев Гарванов е роден в Стара Загора на 23 декември 1869 г. Баща му и други негови близки роднини са убити в Руско-турската война 1877-78 г. Заедно с майка си и по-малкия си брат споделя несгодите на другите старозагорци с бягство в Габрово и Търново и последващо завръщане. Образование получава в Стара Загора, Пловдив и София (във Висшето училище 1889-1893 г., където се сприятелява с Дамян Груев). Продължава обучението си във Виена, специализира физика в Университета при проф. Екснер. Подготвя се за защита на докторантура и работа като асистент, за научна и преподавателска кариера. По семейни причини се завръща в Стара Загора. От тук, заедно с приятеля си Андрей Тошев заминава в Солун – учител по математика в Солунската гимназия. Там се запознава с борбите за свобода на Македония и през 1897 г. създава Българско тайно революционно братство. След разтурянето на братството, застава начело на ЦК на ВМОРО (1901 г.). Под негово ръководство, през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание. В революционната си дейност използва псевдонимите Аврам, Атила, Павел, Саул и Давид.
Подробности от биографията на Гарванов намираме в книгата на Любомир Милетич „Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов“ http://www.strumski.com/books/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B5,%20%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2%20%D0%B8%20%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2.pdf , издание на Македонския научен институт, 1927 г. Милетич лично записва разказа на Гарванов по време на срещи в София, година преди убийството.
В книгата си „Спомени…“, издадена през 1926 г. в София старозагорецът Атанас Трифонов Илиев разказва за срещата си с Гарванов през 1902 г., по време на работата си в Българската екзархия в Цариград. Атанас Илиев пише „С председателя на Вътрешната революционна организация Ив. Гарванов за първи път се виждах. Ала като мой съгражданин, той бе много откровен към мене. В един дълъг разговор, който имах с него, той се произнасяше с възторг за патриотичното настроение на българите в Македония: „Съвсем не са те такива, както на подбив им се приписват някои качества от отрицателен характер. Те са кораво българско племе, готово на крайни жертви за постигане свободата си. Те заслужават да работи човек за тяхното свято дело“. И Ив. Гарванов, с риск на живот бе всецяло предан на македонското освобождение.“
През 1941 година Старозагорската благотворителна дружба в София издава книжка от 30 страници за Иван Гарванов http://ekb.libsz.org/components/com_booklibrary/ebooks/Garvanov,%20Ivan.pdf (дружбата носи неговото име), в която са събрани както записките на Милетич, така и отделна статия от него, а също и спомените на Андрей Тошев.
Във фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора могат да бъдат намери и други заглавия, свързани с живота и дейността на Иван Гарванов: книгата Иван Гарванов – Спомени, документи, материали, съставители Валентин Китанов и Цочо Билярски, издадена в София от Македонския научен институт, 2005, 392 с.; на Борис Николов, Марио Цветков, Васил Станчев – Иван Гарванов (1869-1907), венча се за Македония, издадена в Ст. Загора, 1995, 79 с., с илюстрации и факсимилета, в която подробно е осветен периодът на учение във Виена.
Снежана Маринова
