126 години от рождението на архитект Христо Димов
На 22 ноември 1890 г. в с. Дъбово, Казанлъшко е роден арх. Христо Димов. До четвърто отделение учи в училището в с. Дъбово, прогимназия – в Казанлък, а гимназия – в Стара Загора. През 1921 г. завършва Чешката държавна политехника в Прага. Участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Награден е с Кръст за храброст. След завръщането си в България се установява в Стара Загора. От 1921 до 1924 г. е архитект на Община Стара Загора, а след това – архитект на частна практика.Членува в новосъздадената Инженерно-архитектурна камара. Специализира проектиране на обществени сгради. Член на Балнеоложкото дружество в Прага.
По време на почти шестдесетгодишната си професионална дейност арх. Христо Димов създава емблематични за града ни сгради. Достатъчно е да изброим само някои от тях: домът и клиниката на Ханчеви, къщата на д-р Маноилов, на д-р Трънков, на д-р Мечкаров, на д-р Комилев, на Капитанови, къщата на ул. Ген. Гурко и ул. Цар Иван Шишман, няколко сгради на улица Пазарска. За съжаление малка част от тях са съхранени и то в доста окаяно състояние. Заедно с това и обществените сгради – на сегашното СОУ „Максим Горки“, на Старозагорския затвор, банята на ул. х. Димитър Асенов; минералните бани в Ягода, Овощник, Кортен, Кърджали и Джебел; църквите в Ягода, Медникарово, Казанка, Богомилово; читалищата в Енина, Дъбово, Оряхово; хотела на Старозагорските минерални бани; Ловния дом на Кортенските бани; фабрика „Кремона“ в Казанлък.
Сред съхранените една до друга три къщи по негови проекти е и тази, в която е живял до смъртта си през 1983 година. Благодарение на Сдружение „Различният поглед” и неговата многообразна дейност, мястото добива известност като „Къщата на архитекта”, построена през 1923 г. и обявена през 1977 г. за паметник на културата с местно значение. Двама съвременни архитекти проучват и описват къщата с подробно архитектурно заснемане. Известната старозагорска архитектка Живка Кирчева отделя специално място на арх. Димов и неговата дейност в публикуваното през 2005 г. проучване „Стара Загора в архитектурни образи”. Младата архитектка Емануела Маринска, възпитаничка на френски университет, защитава дипломна работа на тема „Проучване и проект за реставрация и адаптация на къщата на арх. Христо Димов, гр. Стара Загора”. За архитект Христо Димов и неговия род пише и краеведът Васил Марков в своите книги за село Дъбово, за Дъбовското училище и за строителния предприемач Христо Иванов Караиванов.
Архитект Димов е автор и на поредица статии в старозагорски вестници, предимно в. Дума, излизал от 1926 до 1944 г. Темите, по които изказва професионално мнение са свързани със строителството на емблематични сгради в града. В брой 306 от 13 юли 1930 г. аргументирано, по точки критикува избрания архитектурен проект за градски хали,
Основател и преподавател (1943) в Държавната строителна гимназия в Стара Загора (дн. Професионална гимназия по строителство „Л. Байер“).
Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен, Орден „За граждански заслуги“ първа степен, орден „Народна Република България“ втора степен.
Умира на 14 март 1983 г. в Стара Загора.
Снежана Маринова
