За извънредните хора и събития в живота ни

Добро утро, скъпи приятели!
Петък слага край на една работна седмица в дълбоката вече есен, в студа, който идва със зимата. Би трябвало, обратно пропорционално на студа навън, сетивата ни да са двойно по-включени и чувствителни. Така би трябвало да действа човешката порода, не да заспива зимен сън.
И да не проспива извънредни събития, които се случват не много често в живота. Отдавна си мисля за това, защо изгубваме сетива да усещаме извънредното? Кой елемент, отговорен за чувствителността, взе да закърнява…и защо?
В страната ни беше една световна оперна звезда, красива и огромно талантлива – Анита Рачвелишвили. Като я чуеш как пее, то просто кожата ти настръхва и грам информираност да нямаш, усещаш – това е нещо извънредно, огромен талант. То просто се преживява физически –подобна дарба. Колко хора разбраха, че е идвала в „Кармен” в Пловдив? Само рекламата ли е виновна, при възможностите толкова бързо да се осведомяваме за всичко, което и каквото ни е любопитно?
В понеделник в града ни за първи път след премиерата си през септември гостува спектакълът „Вълци” – едно абсолютно достижение на българския театър, тепърва ще жъне награди. Колко хора разбраха? Салонът не беше нито пълен, нито празен, една такава никаква гледка. Актьорите играят като змейове. Подобни пиеси се поставят не да продаваш билети с тях, а да изпиташ огромното удоволствие, че си артист от главата до петите и изцяло отвътре и можеш със силата на своята отдаденост към професията да вълнуваш дълбоко публиката. Да я караш да чувства…повече и по-дълбоко.
Вярно е, мислех си, рекламата прави огромни образите на толкова фалшиви звезди, толкова народ дойде в тази страна да се представлява за „първи, единствен по рода си, звезда, съзвездие, галактика, вселена”….че вече трудно хората, може би, различават истинските от фалшивите супер-герои. /Хем го пиша, хем не го мисля много, Интернет е толкова бърз и услужлив да ни предостави всякаква информация, която ни е нужна/. От що става тогава, че пропускаме, пренебрегваме, забравяме, недоразбираме Голямата стойност – извънредното, високото, дълбокото, необхватното…? Да, рекламата на измислени герои е оглушителна и тя наистина размива чистите, високи и кристални звуци. Но не е само това.
Някой друг път ще пиша за Положителния герой и има ли той почва у нас. Сякаш сме изгубили рефлекс за положителното и за неговите герои – не като медийни избухвания, а като начин на живот, като вдъхновение и най-вече като пример. Няма филми, няма предавания за положителните герои, за обикновените борци на фронта на живота, за отстояващите. Не.
А това е свързано и с рефлекса към извънредните хора и събития, огромните таланти, които идват безшумно в страната и си отиват също така безшумно. Свързано е, но е също необятна тема. Част от темата за живота като дар. За отговорността да не изпуснем мигове и хора, които биха ни извисили.
Желая ви един извънредно красив петък и още по-красиви почивни дни, да бъдете много вдъхновени, силно мотивирани за добри и полезни дела, да бъдат сетивата ви в готовност винаги да усещат извънредното и голямото!
Поздрави от Синоптичната служба на 8-я етаж!